Китайската „Мадам Кюри“ – Чиен-Шиун Ву
След създаването на атомната бомба, научното общество е принудено да помисли върху бъдещето на човечеството при по-нататъчни изследвания. За жалост това няма да спре нито една от великите сили да развива своята военна индустрия до степен на фанатизъм. Сред учените в проекта „Манхатън“ можем да открием и Чиен-Шиун Ву. Китайско-американската физичка изпитва огромно съжаление, след като става свидетел на своето творение. До края на живота си, Чиен вярва, че науката трябва да работи в полза на човека.
Ву е величие в своята сфера и не случайно получава званието „Първата дама на Физиката“, „Кралицата на ядрените изследвания“, „Китайската мадам Кюри“ и още много други. В своята научна кариера успява да се отличи с разнообразни научни призове, но не и с Нобелова награда. Призът по-често се връчва на мъже, особено ако препишат откритията на себе си. Както знаем, това е много честа практика. Историята на тази дама започва през 1912 г. в Шанхай. Семейството ѝ я насочва към точните науки – майка ѝ е учителка, а баща ѝ е инженер. И в желанието си да предложат вълнуващ живот, те избират възможно най-престижните училища в страната, а през 1930 г. Ву е приета в елитния и престижен китайски университет Нанжинг.
Математиката не успява да я спечели, но физиката ѝ задава много въпроси и отключва едно опияняващо любопиство. Голяма част от вдъхновението идва от научните трудове на мадам Кюри. През 1934 г. Ву се дипломира с почести и изпреварва по успех всеки свой колега. През следващата година вече провежда научни експерименти в Академия Синица и представя първата си разработка относно рентгенова кристалография. Менторът ѝ в академията – др. Жинг-Вей Гу я мотивира да продължи своите изследвания и да не се отказва от науката.
Снимка: By Smithsonian Institution from United States – left to right: Chien-shiung Wu (1912-1997), Y.K. Lee, and L.W. MoUploaded by Fæ, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18877895
В следващата година Ву лети за САЩ и се записва в Калифорнийския универстит в Бъркли. В същото учебно заведение може да комуникира с хора като п-р Ърнест Лорънс, който по-късно ще спечели Нобелова награда. Ву не е сама, в лабораторията често се среща и с други китайски гении като Люк Чиа Юан. Малко след завършването на докторската си степен, Ву вече знае към какво ще насочва таланта си – продукти за деление на уран. След докторската си степен се омъжва за Люк. Двамата получават работа в университета в Принстън и колежа Смит.
Талантът на физичката е и прецедент за научните среди, тя ще е първата дама – преподавател и само след няколко месеца ще бъде благославяна и хвалена от всеки студент. През 1944 г. САЩ има нужда от красивия ум на физици, математици и химици за проекта „Манхатън“. Университетът в Колумбия – научната крепост на ЦРУ – изпраща специална покана, след като наетият Енрико Ферми не може да намери отговори на някои основни научни проблеми. Когато попитали Енрико към кого би се обърнал за помощ, той избира именно Ву. Каква е нейната задача? Да открие метод за обогатяване на урановата рудa и да извлече колкото се може повече гориво за създаването на атомната бомба.
Без нейното участие, Втората Световна война можеше да продължи поне още 2-3 години и да повиши значително количеството жертви. След приключването на този проект, физичката остава в същия университет и насочва интереса си към други научни въпроси касаещи ефектът на бета лъчите и разлагането. Ву успява да докаже, че законът на огледалната симетрия не е верен. Физиците допускали, че светът може да има абсолютно огледално копие и се възползвали от този принцип повече от две десетилетия.
Единственият проблем обаче е, че някои атоми изобщо не се подчиняват на този научен експеримент. С помощта на кобалт-60 (радиоактивната форма на този метал) учените успяват да погледнат ядрото на атома и да видят, че двете половини не е задължително да съществуват в симетрия. Това първо откритие започва да подсказва на екипът, че Нобеловата награда е на път. Когато един закон се докаже или отхвърли, обикновено и цялата наука трябва да преосмисли своите теории и нови закони.
Снимка: By Science Service (Smithsonian Institution) – Restored by Adam Cuerden – Flickr: Chien-shiung Wu (1912-1997), No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=49071459
Ву обаче не спира своите изследвания до тук. През 1964 г. започва да мисли върху една нова теория – дали атомите, ядрата, математическите символи или молекулите на ДНК-то имат предпочитание към формирането на мъжа или жената. През 70-те години на миналия век, Ву започва да трупа признания от научните среди. Обявена е за учен на годината през 1976 г. от списание „Индустриани изследвания“. Тя е първата жена, която влиза в Американското физично общество, през 1990 г.
Китайската научна академия кръщава астероид на нейно име и тя е първият учен, който получава преживе тази почест. 5 години по-късно се оновав и образователен фонд в Тайван, който помага на младите учени със стипендии. Физичката умира през 1997 г. и само една година по-късно името ѝ е добавено в американската женска „Зала на Славата“. В последните си години се занимава с търсенето на причина за оформянето на сърповидната-клетъчна анемия – заболяване, при което се наблюдават аномалии в хемоглобинът в червените кръвни телца.
Тази микроскопична промяна може да отключи редица заболявания, което мотивира физичката да търси отговор. В последните си години от живота, физичката започва да води лекции и се надява да вдъхнови повече млади дами да последват примера ѝ в науката. Научният свят не я забравя никога, макар и да не получава Нобелова награда. Бистрият ум и коприненото отношение в тези среди оставят ярка следа и отварят вратите на науката за редица поколения, дори след смъртта ѝ.
Заглавна снимка: By Smithsonian Institution from United States – Chien-shiung Wu (1912-1997)Uploaded by Fæ, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18877882
