Още от древни времена корабите са имали огромно значение, както за търговията и транспорта, така и за военното дело.
Плавателните съдове играят ключова роля и във Втората световна война, най-кървавият конфликт в човешката история. Един кораб, оставил своята следа в историята, е "Бисмарк", перлата в короната на флота на Третия райх.
Германия е на губещата страна през Първата световна война. Съгласно Версасйкия мирен договор страната е сурово наказана.
Тя трябва да плати огромни репарации, а размерът на въоръжените й сили е ограничен. Това обаче започва да се променя през 30-те години, когато Адолф Хитлер идва на власт. В периода 1933-1939 г. той успява да разруши Версайската система, като силно милитаризира Германия.
През 1936 г. започва строежа на "Бисмарк", най-големият боен кораб, който Европа е виждала. Плавателният съд носи името на Ото фон Бисмарк, създателят на обединена Германия.
Изминават близо три години до пускането му на вода на 14 февруари 1939 г. Плавателният съд е проектиран от германската Кригсмарине, за да противодейства на френската военноморска експанзия, и по-конкретно на двата линейни кораба клас "Ришельо".
"Бисмарк" е с водоизместимост 50 300 тона при пълно натоварване. Корабът е дълъг 251 метра и широк 36 метра.
Той е разделен на 22 водонепроницаеми отсека и има двойно дъно, което се простира на 83% от дължината му. Плавателният съд се задвижва от три парни турбини с редуктор. Корабът може да развие максимална скорост от 29 възела (54 км/ч.).
"Бисмарк" разполага с батарея от осем 15-инчови (38-сантиметрови) оръдия, разположени в четири двойни оръдейни кули.
Вторичното въоръжение се състои от дванадесет оръдия. Основната броня на кораба е с дебелина 320 милиметра. Стандартният екипаж на "Бисмарк" наброявал около 2000 души. На 5 май 1941 г. Хитлер и началникът на Върховното командване на Вермахта Вилхелм Кайтел пристигат, за да видят Бисмарк в целия му блясък.
По време на Втората световна война германските подводници създават сериозни главоболия на съюзниците, като потапят редица бойни и товарни кораби.
Пускането на "Бисмарк" на вода представлява сериозна заплаха. Унищожаването му се превръща в един от основните приоритети на съюзниците, които впрягат огромни ресурси в тази посока.
"Бисмарк" участва в една единствена военна операция в Атлантическия океан по време на ВСВ, носеща името "Рейнски учения" (Unternehmen Rheinübung).
Тя има една проста цел - да наруши доставките по вода на съюзниците за Великобритания. Замисълът е бил "Бисмарк" да привлича към себе си корабите от конвоите, за да може придружаващия го тежък крайцер "Принц Ойген" да се добере до търговските кораби. На 18 май 1941 г. двата бойни кораба отплават от базата на Кригсмарине в Хотенхафен.
Два дни по-късно, на 20 май, "Бисмарк" е забелязан от шведски крайцер. Британското военно аташе в Швеция предава на Лондон, че в пролива Категат са забелязани два големи бойни кораба.
Германците спират във фиордите около норвежкия град Берге, където пребоядисват "Принц Ойген" и "Бисмарк". Докато корабите престояват там, те са заснети от британски разузнавателен самолет.
Британците изпращат бомбардировачи към местонахождението на германските бойни кораби. До момента на пристигането им обаче "Бискмарк" и придружаващия го крайцер са напуснали. Те незабелязано преминават в Норвежко море. Започва игра на котка и мишка.
На 23 май в Датския пролив, британските кораби "Норфолк" и "Съфолк" осъществяват визуален контакт с германската флотилия. "Бисмарк" открива огън по "Норфолк". Кралският флот отстъпва, но продължава да следи противника от разстояние.
Британските кораби "Худ" и "Принца на Уелс" отново забелязват "Бисмарк" рано на 24 май 1941 г. Двете страни започват да си разменят огън. След поредица от залпове "Принца на Уелс" улучва "Бисмарк", предизвиквайки теч на гориво. Гордостта на флота на Третия райх започва да оставя нефтени петна.
В хода на битката германският кораб е улучен още няколко пъти. Един от генераторите му е изваден от строя. В едно от котелните отделения пък навлиза вода.
Капитанът на "Бисмарк" решава да се оттегли във френското пристанище Сент Назер, където корабът да бъде поправен, за да се включи отново в бойните действия.
Британците са твърдо решени да преследват "Бисмарк" до дупка и да го потопят.
По-голямата част от намиращите се в Северния Атлантик британски военни кораби е привлечена към лова на "Бисмарк".
Намиращите се западно от Ирландия линкор "Родни" и три от четирите разрушители, съпровождащи превърнатия във военен транспорт лайнер "Британик", получават заповед да изоставят конвоя и да се присъединят към преследването на германския боен кораб.
Около 18:14 часа на 24.05.1941 г. "Бисмарк" се обръща в мъглата и се насочва към своите преследвачи. След кратка размяна на огън, британските кораби са принудени да се отклонят.
Германският кораб обаче има един голям проблем. "Бисмарк" не разполага с достатъчно гориво, за да избяга от преследвачите си. Плавателният съд е принуден да плава напряко към Сент Назер.
В нощта на 24 срещу 25 май "Бисмарк" успява да прекъсне контакта с британците и временно да се скрие от тях. За това спомага страхът от немските подводници, опериращи в Атлантическия океан.
В 10:10 часа на 26 май "Бисмарк" отново е засечен. Той е локализиран на 690 морски мили северозападно от Брест от американо-британския екипаж на хидроплана "Каталина".
Близо 7 часа по-късно крайцерът "Шефилд" установява визуален контакт с "Бисмарк" и започва преследване. Немският кораб е атакуван от самолети тип "торпедоносец".
Едно от торпедата удря кърмовата част на кораба, причинявайки тежка повреда на рулевия механизъм "Бисмарк" губи възможност да маневрира.
На 27 май, в 08:00 часа сутринта британските кораби "Родни" и "Крал Джордж V" приближават "Бисмарк" на разстояние 21 морски мили (39 км). Малко след това започва престрелка.
Немският кораб се превръща в лесна цел и за приближаващите крайцери "Норфолк" и "Дорсетшир". Британските кораби успяват да извадят от строя едната от двете носови кули на "Бисмарк".
След продължили 44 минути сражения, тежките оръдия на "Бисмарк" замлъкват. Тежките поражения, претърпени през последните дни, бележат трагичния край на кораба.
"Норфолк" и "Дорсетшир" поразяват "Бисмарк" с няколко торпеда от близка дистанция.
В 10:39 часа на 27 май 1941 г. "Бисмарк" потъва, заставайки на дъното на равен кил.
Загива почти целият екипаж, състоящ се от около 2200 души. Малко над 100 са спасените от съюзниците и немските подводници.
През 1988 г. започва търсене на останките на "Бисмарк". През 1989 г. експедиция, водена от американския океанограф Робърт Балард, открива останките от кораба "Бисмарк". Бойният кораб е намерен изправен на дълбочина над 4572 метра.
