От около 3000 г. пр.н.е. до края на Бронзовата епоха около 1200 г. пр.н.е. съществува една от най-могъщите цивилизации на древния свят, а именно Минойската.
Този древен народ обитава остров Крит, като успява да изгради сложни търговски и дипломатически връзки с други цивилизации, сред които и египтяните.
Благодарение на богатствата, натрупани от тези контакти, минойците създават единствено по рода си изкуство и архитектура и вероятно въвеждат първите в света зрелищни спортове.
Освен това те са именно тази цивилизация в Европа, която по-късно оказва силно влияние върху класическите гърци, а по-късно и римляни. Въпреки величието си, минойската култура остава след себе си мистерии, които не могат да бъдат разгадани. Писмеността ѝ все още не е разчетена, а причините за упадъка ѝ не са напълно изяснени. Минойците са сред най-значимите култури на Бронзовата епоха, но и сред най-мистериозните.
Крит се превръща във водещ център на културата по време на Бронзовата епоха в Егейско море и всъщност става първото огнище на висока цивилизация в региона още в края на третото хилядолетие пр.н.е.
Достигайки своя разцвет около 1600 г. пр.н.е. и през по-късния 15-и век, минойската цивилизация се отличава с големите си градове и дворци, разширената си търговия в Леванта (приблизителен исторически географски термин, отнасящ се до голяма територия в източното Средиземноморие бел.ред.) и отвъд, както и с използването на писменост.
Изкуството ѝ включва сложни печати, керамика (особено прочутата керамика Камарес със светли орнаменти върху тъмен фон) и най-вече изящни и многоцветни фрески по стените на дворците.
Те изобразяват както светски, така и религиозни сцени - магически градини, маймуни, диви кози и богини в пищни одежди, които свидетелстват за преобладаващия матриархалния характер на минойската религия.
Сред най-разпознаваемите мотиви са змията - символ на богинята, и бикът, ритуалът на прескачане на бикове, изобразяван върху култови съдове, вероятно има религиозна или магическа основа.
Около 1580 г. пр.н.е. минойската цивилизация започва да се разпространява из Егейско море към съседните острови и континентална Гърция.
Това културно влияние ясно личи в микенската култура на континента, която започва да се разширява в Егейския свят около 1500 г. пр.н.е.
Към средата на 15-и век пр.н.е. дворцовата култура на Крит е разрушена от завоеватели от континента. Те установяват нов ред с центрове в Кносос и Фестос.
Кносос е важен и най-големият археологически обект на остров Крит.
След завоеванието островът преживява забележително сливане на критски и континентални умения. Периодът около 1400-1100 г. пр.н.е. започва време на отчетлив упадък както в икономическата мощ, така и в художествените постижения.
Нека разгледаме по-задълбочено тази великолепна древна култура и онези елементи, които я правят толкова могъща и ефективна.
Минойски фрески
Минойските дворци са известни, с това че са богато украсени с едни от най-красивите произведения на изкуството от Бронзовата епоха.
Сред най-впечатляващите са множеството цветни фрески, открити на фрагменти и по-късно реконструирани.
Сцените с делфини, жени с дълги черни коси и атлети, прескачащи бикове, нямат аналог нито в Близкия изток, нито в Егейския свят.
Тези красиви изображения, в които отсъстват военни теми, карат някои съвременни учени да предполагат, че минойците са миролюбиво общество.
Макар това да е вероятно опростено тълкуване, важно е да се отбележи, че в минойските обекти не са открити оръжия, датиращи преди късния минойски период (ок. 1600 г. пр.н.е.).
Археологическите данни показват, че минойците практикуват редица организирани спортове, включително бокс, борба, панкратион и прескачане на бикове. Доказателство за съществуването на тези игри за различни керамични съдове, на които са изобразени спортовете.
Прескачане на бик е спорт в минойската цивилизация
Прескачането на бикове може би ритуал или спорт, който изглежда има особено значение в минойското общество и вероятно има религиозен смисъл. Сцени на прескачане на бикове са изобразени на множество фрески, но най-известна е фреска, изобразяваща ритуална церемония с прескачане на бик в Кносос.
На нея са изобразени три фигури, които прескачат бик. Първата е хванала рогата, втората извършва скок, подпирайки се на тялото на животното, а третата се приземява зад него.
Според стандартното тълкуване първият участник се опитва да овладее бика, докато вторият изпълнява самия скок.
Възможно е обаче сцената да показва три етапа от едно и също действие. Тази теория изглежда логична, макар че различният цвят на кожата на втория участник подсказва, че поне двама от фигурите са различни хора.
Прескачането на бикове вероятно е популярен спорт или ритуал по време на разцвета на минойската култура.
Много подробности обаче остават неразгадани. Дали сцените отразяват реални практики или имат по-скоро символичен и митологичен характер.
Минойски език и писменост
Един от основните белези на цивилизацията е писмеността. Благодарение на това става възможно записването на икономически сделки, история и митове.
Минойците създават писмена система, известна днес като Линеар А. Тя се използва на Крит до около 1450 г. пр.н.е., когато е заменена от протогръцката писменост Линеар Б.
Само около 50 думи от Линеар А са разчетени, което оставя минойската култура обвита в мистерия. Без яснота за езиковото семейство на тази писменост е трудно да се определи дали минойците са индоевропейци, семити или принадлежат към друга културно-езикова група. Подробностите за икономиката и външните отношения също са неясни, но археологическите данни сочат, че те са добре развити.
Икономика и търговия
По отношение на основните нужди минойците са до голяма степен самодостатъчни. Те използват местен камък и дървесина за строежа на дворците си, както и местни хранителни ресурси.
Повечето живеят в крайбрежни градове, а плодородните равнини във вътрешността на Крит позволяват отглеждането на зърно и овощни култури. Те отглеждат едър рогат добитък и са умели моряци и рибари.
За луксозни и престижни стоки обаче минойците разчитат на внос. Те внасят калай от Централна Европа, Етрурия или Месопотамия, сребро от Егейския свят и злато от Анатолия.
Освен това внасят готови изделия от Египет и Близкия изток. В Крит са открити египетски скарабеи и съдове, датирани още от 13-а династия на Древен Египет.
Религия
Религията на минойците все още не може да бъде достатъчно добре разгадана и разбрана, но сведения се извличат от изкуството, архитектурата и археологическите находки. Те изобразяват ритуали като възлияния, жертвоприношения, процесии, пиршества и спортни събития.
Природните сили и самата природа са обожествявани, често чрез образа на плодородна богиня-майка.
Дворците разполагат с открити дворове за масови събирания и помещения с кладенци и канали за ритуали.
Биковете заемат централно място в символиката, а рогата им са архитектурен и декоративен мотив. Хълмове и пещери често служат като култови места.
Упадък
Причините за упадъка на минойската цивилизация не са известни и продължават да се обсъждат. Дворци и селища показват следи от пожари около 1450 г. пр.н.е., с изключение на Кносос.
През 1939 г. гръцкият археолог и професор Спиридон Маринатос предлага теорията, че изригването на вулкана Тира е основната причина за катастрофата. Според нея земетресения, цунами и вулканична пепел унищожават дворците, флота, реколтата и животните.
Макар изригването да е било колосално, по-нови данни показват, че по-голямата част от пепелта се насочва на изток и оказва ограничено въздействие върху Крит. Изследвания от 1987 г. датират изригването около 1645 г. пр.н.е., приблизително 150 години преди окончателното разрушение на дворците.
Въпреки това земетресенията и цунамитата вероятно нанасят сериозни щети на флота и инфраструктурата и оказват влияние върху климата и икономиката.
Малко вероятно е обаче те сами по себе си да доведат до края на цивилизацията.
Друг възможен фактор е микенското нашествие и окупацията на Крит около 1400 г. пр.н.е. В съчетание с природните бедствия това вероятно води до окончателния крах на минойската цивилизация.
Остава въпросът защо микенците успяват да се възстановят и да завладеят Крит, въпреки че също са изложени на последиците от изригването на вулкана.
Липсата на категорични доказателства поддържа загадката жива и обгръща праисторическия Крит с усещане за тайнствено очарование.
