Шедьовърът на готическата средновековна архитектура и една от най-известните исторически забележителности на Париж, катедралата "Нотр Дам" през вековете е "свидетел" на десетки кралски коронации и сватби, няколко пъти за малко да не бъде разрушена и заема централно място в един от най-известните романи на френския писател Виктор Юго от 1831 г. "Парижката Света Богородица".
"Нотр Дам" се намира в източния край на Ил дьо ла Сите или остров Сите и е построена върху руините на две по-ранни църкви, които от своя страна са издигнати върху мястото на древноримски храм, посветен на Юпитер.
Катедралата е замислена от Морис дьо Сюли, епископ на Париж, който около 1160 г. предлага идеята руините на двете по-стари базилики да бъдат обединени в една значително по-голяма сграда.
Основният камък е положен от папа Александър III през 1163 г., а главният олтар е осветен през 1189 г. Хорът, западната фасада и корабът са завършени до 1250 г., а през следващите сто години са добавени портици, параклиси и други декоративни елементи.
Катедралата "Нотр Дам" се състои от хор и апсида, къс трансепт и централен кораб, ограден от двойни странични кораби и квадратни параклиси. Централният ѝ шпил е добавен по време на реставрация през 19-и век, като заменя оригиналния, който е напълно премахнат през 18-и век поради конструктивна нестабилност.
Вътрешното пространство на катедралата е с размери 130 на 48 метра, а височината на покрива достига 35 метра. Две масивни ранноготически кули увенчават западната фасада, която е разделена на три нива и има портали, украсени с изящни ранноготически резби, над които се издига редица от фигури на старозаветни царе.
Двете кули са високи 68 метра, а предвидените за тях шпилове никога не са построени. В източния край апсидата има големи прозорци в горната част на стените. Те са добавени между 1235 и 1270 г. Само трите големи розетни прозореца на катедралата запазват оригиналното си стъкло от 13-и век.
През вековете катедралата "Нотр Дам" претърпява значителни повреди и упадък. След Френската революция тя е спасена от възможно унищожение от Наполеон, който през 1804 г. се коронясва за император на французите именно в този храм.
През средата на 19-и век "Нотр Дам" преминава през мащабна реставрация под ръководството на френския архитект Йожен Виоле льо Дюк. Смята се, че популярността на историческия роман на френския писател Виктор Юго "Парижката Света Богородица" (1831), в който катедралата е основна сцена на действието, вдъхновява тези ремонти.
През 21-ви век, по време на нова реставрационна кампания, на 15 април 2019 г. избухва пожар в подпокривното пространство на катедралата. Огромният огън унищожава по-голямата част от покрива, шпила на Виоле льо Дюк от 19-и век и част от сводовете.
Президентът на Франция Еманюел Макрон незабавно обещава, че катедралата ще бъде възстановена, като определя срок от пет години. "Нотр Дам" отваря отново за посетители на 8 декември 2024 г. с голяма тържественост след реставрация, оценявана на над 700 милиона евро.
Ето и няколко интересни факта за известната катедрала.
"Нотр Дам" по време на Френската революция
По време на Френската революция положението на катедралата се влошава изклщчително много. Църквата е мразена от мнозина, тъй като се счита за съюзник на Стария режим (Ancien Régime), свързан с абсолютната монархия.
Катедралата преминава в ръцете на новата власт. Така през 1791 г. камбаните на "Нотр Дам" са натрошени и претопени.
През 1793 г. 28-те статуи на библейски царе, разположени над главните портали на "Нотр Дам", са обезглавени от бунтовници.
По-късно същата година религията е напълно забранена и катедралата е превърната в атеистичен "Храм на разума", посветен на идеалите на Просвещението и Революцията.
Когато се оказва, че поклонението пред свободата, равенството и братството не привлича вярващи, катедралата е превърната в склад за съхранение на храни.
"Нотр Дам" е върната на Католическата църква едва през 1802 г., след като Наполеон Бонапарт сключва мир с Ватикана.
"Парижката Света Богородица" и възстановяването
Въпреки усилията на Наполеон катедралата остава в лошо състояние и вътрешността ѝ е наполовина разрушена.
Тогава на бял свят се ражда един от най-великите романи. През 1831 г. френският писател Виктор Юго пише само за няколко месеца "Парижката Света Богородица".
В първата част на романа Юго отправя силна и страстна критика към начина, по който обликът на Париж е обезобразяван през вековете. Писателят описва как средновековният град, и особено готическите храмове, постепенно е разрушаван, променян и обезценяван от невежествени намеси, моди и безразличие към миналото.
Юго настоява, че готическата архитектура е в окаяно състояние не поради времето, а заради човешката намеса, която заличава символи, скулптури и цели смислови пластове.
В прочутата си метафора той определя храма като "книга от камък", в която всяко поколение е записвало своите идеи, вярвания и страхове, докато печатното слово не започва да измества архитектурата като основен носител на културната памет.
"Парижката Света Богородица" предизвиква обществена кампания за по-нататъшното възстановяване на катедралата. Романтичното литературно движение възприема катедралата като символ на славното християнско минало на Франция и активно настоява тя да бъде върната към предишното си величие.
През 1844 г. известният френски архитект Йожен Виоле льо Дюк е назначен да ръководи пълна реставрация на "Нотр Дам" - проект, който продължава близо 20 години.
Жана д' Арк и "Нотр Дам"
През 1909 г. националната героиня на Франция Жана д'Арк, която води френската армия до победа срещу англичаните при обсадата на Орлеан (1428-1429) по време на Стогодишната война и по-късно е изгорена на клада като еретичка, е канонизирана в "Нотр Дам" от папа Пий X.
Първата световна война
По време на Първата световна война катедралата е повредена. Според "Вашингтон Поуст" през 1914 г. повече от две дузини германски снаряди поразяват "Нотр Дам", като дървеното скеле се запалва и подпалва дъбовата конструкция на покрива.
Оловото, използвано за уплътняване на покрива, се разтопява и подпалва дървените пейки. Унищожени са витражи, колони и скулптури. Въпреки това, както и при пожара през 2019 г., голяма част от оригиналната фасада на катедралата остава непокътната.
Втората световна война
По време на Втората световна война съществуват опасения, че германските войски могат да унищожат прочутите средновековни витражи на "Нотр Дам", включително трите розетни прозореца от 13-и век. Поради тази причина стъклата са демонтирани и монтирани обратно едва след края на войната.
По време на освобождението на Париж през август 1944 г. "Нотр Дам" понася незначителни щети от случайни куршуми. Част от средновековните витражи са повредени и впоследствие са заменени със стъклописи с модерни абстрактни мотиви.
На 26 август в катедралата се отслужва тържествена меса в чест на освобождението на Париж от германците, на която присъстват генерал Шарл дьо Гол и генерал Филип Льоклерк.
Трънният венец и "Нотр Дам"
Като в много свещени храмове по света и в "Нотр Дам" се съхраняват рекливи. Една от най-важните за целия християнски свят е тръненият венец, който е положен върху Иисус Христос по време на разпъването Му на кръст.
Тръненият венец, смятан за положен на главата на Исус Христос по време на Страстите, е една от най-свещените християнски реликви и една от най-тясно свързаните с катедралата "Нотр Дам". Според традицията венецът е съхраняван в Йерусалим, а по-късно попада в Константинопол, откъдето през 13-и век е пренесен във Франция от крал Луи IX (Свети Луи), който го откупува с огромна сума и първоначално го настанява в специално построената за целта Сент-Шапел.
По-късно реликвата е поверена на "Нотр Дам", където се съхранява в катедралната съкровищница. През вековете Тръненият венец оцелява по поразителен начин - преминава през Френската революция, когато е укрит, през войни и пожари, включително драматичното спасяване по време на пожара през 2019 г., когато е изнесен от горящата катедрала от пожарникари и духовници. За вярващите това оцеляване е знак на божествена закрила и чудо.
Катедралата "Нотр Дам" не е просто архитектурен паметник, а жив символ на историята, вярата и устойчивостта на Франция. Преживяла революции, войни, разруха и опустошителен пожар, катедралата отново и отново се възражда, запазвайки духа на вековете, които носи в камъка си.
Нейната съдба отразява съдбата на самия Париж - белязана от изпитания, но винаги устремена към възстановяване и величие. Днес "Нотр Дам" продължава да вдъхновява милиони хора по света, напомняйки, че културното наследство не е просто минало, а жива връзка между поколенията и доказателство, че дори след най-големите трагедии красотата и смисълът могат да бъдат възродени.
