Поне от неолита хората са създавали календари, за да следят променящите се сезони. Днес ние използваме григорианския календар, въведен през 1582 г. от папа Григорий XIII. Той е слънчев календар, при който една слънчева година се измерва с едно завъртане на Земята около Слънцето и е еквивалентна на 365,2422 дни. Но слънчевите календари не са единственият начин за измерване на времето. На 22 януари Китай проведе своята нова година и така навлезе в годината на заека според лунния си календар.
Червени фенери, изложени по време на китайската Нова година в Сан Франциско
Какво е лунен календар?
Лунните календари се основават („изненадващо“) на лунния цикъл. Един техен месец е 29,5 дни, така че периодът на календара е 12 лунни дни, което означава, че стандартната година е по-малка от слънчевата: 354 дни и няколко часа.
Ислямският календар Хеджира има месеци, които продължават или 29 или 30 дни като всеки от тях започва от първата поява на нашия естествен спътник след новолунието. Месеците в лунния календар преминават през сезоните на слънчевия в продължение на 33-34 лунни години.
Какво представляват лунно-слънчевите календари?
Други календари пък възприемат хибриден подход. Те са лунно-слънчеви и използват лунните цикли, за да диктуват месеца, но го изравняват със слънчевия календар като въвеждат високосни месеци на всеки няколко години, за да компенсират разликата.
Лунно-слънчевите календари се прилагат в много култури още от древни времена – използвани са от инките, вавилонците, египтяните и келтите. Други все още се използват и днес, като еврейският, календарът от семейството на индуистките календари и календарите, произхождащи или повлияни от традиционния китайски.
Защо някои религиозни празници променят датата си?
Докато повечето страни използват григорианския, лунният и лунно-слънчевият календар се използват за изчисляване на религиозните празници във всяка култура. Датата за Великден при християните и Песха при евреите зависи от първото пълнолуние след северното пролетно равноденствие (въпреки че поради високосните месеци в еврейския календар това може да се промени).
Месецът Рамадан е деветият в ислямския календар и продължава от първата поява на полумесеца до следващата. Хиндуисткият фестивал Холи пък се празнува при пълнолунието на месеца фалгун в индуисткия календар.
Кога е китайската нова година?
Вариантите на китайския календар са повлияли на много календари в Синосферата, а най-популярният му празник – Пролетният фестивал, сега известен като китайската Нова година – е повлиял на празненствата на Лунната Нова година в много други азиатски страни и култури. Той се пада на новолуние, в период, който според григорианския календар е между 21 януари и 20 февруари.
Думата „календар“ е взет от kalendae, с което се обозначава първия ден от месеца в римския календар, свързан с глагола calare „да извикам“, който пък се отнася до „викането“ на новолунието, когато е било видяно за първи път. Латинската дума calendarium означава „счетоводна книга, регистър“ (тъй като тези сметки са се уреждали и дълговете се се събирали на kalendae на всеки месец). Латинският термин е възприет в старофренския като calendier (както и в нашия речник) и оттам в средноанглийски като calender от 13 век.
Всъщност ходът на слънцето и луната са най-явните редовно повтарящи се природни събития, именно заради което са изключително полезни за отчитане на времето, а в предмодерните общества по света луната и годината са били най-често използвани като времеви единици. Въпреки това римският календар съдържа останки от много древна предетруска 10-месечна слънчева година.
Първите записани физически календари – зависещи от развитието на писмеността в древния Близък изток – са египетските и шумерските от бронзовата епоха.
По време на ведическия период Индия разработва сложна методология за отчитане на времето и календари за ведическите ритуали. Според Юкио Охаши, календарът Веданга в древна Индия се основава на астрономическите изследвания през ведическия период и не е извлечен от други култури.
Голям брой календарни системи в Древния Близък изток са базирани на вавилонския, датиращ от желязната епоха, сред които календарната система на Персийската империя, която на свой ред дава пък началото на зороастрийския и еврейския календар.
Голям брой елински календари са разработени в класическа Гърция и по време на елинистическия период те дават началото на древния римски календар и на различни индуистки календари.