Как да излъжем детектора на лъжата

„Има изследвания вече от почти 100 години в областта на научната психология и физиология и никое не дава основание да се очаква, че теста с полиграф може да има висока точност“, се казва в преглед на Националната академия на науките, инженерството и медицината (САЩ) от 2003 г. 

„Изследванията с полиграф все още не са разработили и доказали теории за основните фактори, които предизвикват реакциите, които машината отчита.“

Така че вие може и да направите определена физиологична реакция на теста, но ако човек е задържан в полицията и обвинени в нещо, което не е извършили, може да се получи същата реакция. По принцип при тези тестове плацебо ефектът не се разглежда. Полиграфът не оценяват вашата истинност, а вашия страх и именно там е проблемът – той може да се появи по всяко време и по най-различни причини.

Честният човек може да е притеснен, въпреки че отговаря искрено, а нечестният може да не е притеснен, защото всъщност може да е социопат, който по принцип умее да прикрива факта, че е социопат.

„Има доказателства, които показват, че членове на социално стигматизирани групи, които не лъжат, и изследвани лица, за които се смята, че са виновни, или за които се смята, че има голяма вероятност да са виновни, който обаче също не лъжат, могат да покажат емоционални и физиологични реакции при полиграфски тест, които имитират реакциите, които се очакват от лица, които лъжат“, пишат авторите на прегледа.

Примери за това са етническите малцинства, които се сблъскват с т. нар. институционален расизъм: например в САЩ тригодишен анализ от 2015 г. до 2018 г. установява, че в 800 юрисдикции в страната чернокожите е пет пъти по-вероятно да бъдат арестувани, отколкото белите за едно и също престъпление. Така ако отидете на тест с полиграф, знаейки, че системата вече е срещу вас и ще трябва да положите много повече усилия от един бял човек, за да бъдете счетени за невинни до доказване на противното, е нормално да се поизпотите (и съответно да дадете грешни резултати). Но…

Ще ви бъде ли въобще направен такъв тест?

Повечето психолози и учени смятат полиграфските тестове за съмнителни и недостоверни, тъй като има малко качествени изследвания, които да потвърдят тяхната полезност, и, както ще покажем след малко, те са лесни за преодоляване, така че не се смятат за точни. И все пак – такъв е животът – възможно е да ви се наложи да се подложите на полиграф все някак. Въпреки липсата на доказателства в тяхна подкрепа, те все още се използват от правоприлагащите органи, а и от работодатели (напр. освен частни лица – и полиция и пожарна). В България конкретно е малко вероятно да ви се случи. Но все пак…

Не можете да бъдете принудени да се подложите на полиграфски тест, освен ако съдът не ви е заставил. Дали обаче тези тестове се приемат от съда, зависи от това къде сте. В САЩ например Върховният съд услужливо оставя на отделните юрисдикции да решат дали да ги допускат като доказателство.

За щастие, тъй като тестът не измерва истината, а само няколко телесни реакции, които хората, които го провеждат, след това интерпретират, трикът за минаването му е да промените реакциите на тялото си в ключови моменти. Това, разбира се, звучи по-трудно, отколкото е, но с няколко добре премерени изпотявания или мускулни контракции вероятно ще объркате теста си достатъчно, за да обезсмислите отчетените данни за всеки, който се опитва да извлече нещо от тях.

Ето как да се справите с теста

Първата ви цел е да нарушите теста, като предоставите необичайни базови отговори или необичайни показания в началната част, когато се задават контролните въпроси, преди основната част на теста.

Според авторите на книгата „Лъжата зад детектора на лъжата“, Джордж Машке и Джино Скалабрини, трябва да ускорите дишането си по време на контролните въпроси, след това да дишате нормално по време на основните въпроси като се отпуснете и да мислите спокойно преди да отговорите.

По време на контролните въпроси, те предлагат да излъжете и да прехапете силно езика си, за да предизвикате други физиологични реакции и така да объркате показанията. Във филма „Бандата на Оушън“ например един от героите крие в обувката си габърче, на което се убожда нарочно в ключови моменти, за да предизвика тези реакции. В днешно време обаче може да ви помолят да се събуете. 

За да предизвикате изпотяване, можете да мислите за страшни неща по време на контролните въпроси или пък да решавате трудни математически задачи в главата си. Но какво можете да направите за пулса и кръвното налягане? За да манипулирате тези показатели, можете да си стиснете дупето. 

Този странен съвет идва от бившия полицай от Оклахома Дъг Уилямс, който в рамките на кариерата си многократно е извършвал полиграфски тестове, преди да развие скептицизъм към технологията и да я заклейми публично. Той успява да контролира дишането си, когато използвал машината, но не могъл да разбере как да контролира пулса, потта и кръвното си налягане.

„Едва когато един мой приятел спомена, че при извънреден стрес, мускулът на аналния сфинктер се стяга, ми просветна“, казва той.

„След като той си тръгна, аз просто се включих към полиграфския тест и стегнах мускула сякаш се опитвах да спра позив на природата – и ето че се отчете най-гигантското, прекрасно, естествено кардиологично покачване, придружено от микроскопично изпотяване на кожата.“

По време на същинските тестови въпроси е моментът да се отпуснете и да се съсредоточите върху дихателния си ритъм. Дори и да имате лъжлив отговор на съответните въпроси, работата ви в раздела с контролните въпроси вече трябва да е довела до много по-силен отговор.

„Умът ви трябва да е по-спокоен, знаейки, че вие, а не полиграфът, контролирате ситуацията“, пишат Машке и Скалабрини.