shareit

Спортни хроники: Най-младият съветски олимпийски шампион се пропи, ослепя и умря в бедност

| от |

Това е един боксьор с трагична съдба, който в края на живота си ослепява, става инвалид и умира в бедност.

Преди това обаче Вячеслав Лемешев постига много и се превръща в най-младия олимпийски шампион в историята на СССР. Историята му ни връща към Олимпийските игри през 1972 г., когато 20-годишният Лемешев успява да нокаутира четири от петимата си противници, а във финала печели с контузена ръка.

Съвременниците му определят Лемешев като най-големия талант на съветския бокс по онова време, но той се увлича по алкохола, който в крайна сметка го погубва. Едва на 27 боксьорът се отказва от активна кариера и още тогава алкохолът започва да го съсипва – Лемешев вече не изпитва същото влечение към бокса и бива нокаутиран от второразредни състезатели.

Алкохолизмът не му прощава и само на 44 години той умира от мозъчна атрофия, като най-вероятните причини за смъртта му са понесените хиляди тежки удари в главата.

Museum of vodka

Роден в близост до Москва през 1952 г. в семейство на офицер от съветската армия, Лемешев е създаден за бокс. Притежава изключителни рефлекси и смъртоносни крошета. Треньорът Лев Сегалович го взема под крилото си и започва да го обучава в контраатакуващия си стил на бой. Оказва се, че Лемешев е перфектен за него и успява да избяга от противниковите атаки, след което да нанася бързи и мощни контраудари.

Вячеслав притежава вродено чувство да улавя точния момент, когато да премине от защита в нападение и когато да нанесе финалния удар. Затова е сред най-добрите момчета на треньора Сегалович, без да е сред най-усърдните в тренировките. С напредване на времето Слава усъвършенства и основното си оръжие – къса, но изключително мощна деснячка. През уикендите е изпитван от брат си, който също се занимава с бокс на елитно ниво, и на лапичките трябва да покаже какво е научил през седмицата.

Благодарение на тактиката на Сегалович, Лемешев започва да трупа победа след победа на юношеско ниво. Младокът се състезава в средната категория и се отличава с бързината и пъргавостта си. Обикаля около противниците си и дори не е нужно да нанася удари с цялата си сила, за да ги прати на пода – таймингът му е толкова добър, че почти всичките му удари попадат чисто в главата на опонента.

Когато е на 20, Слава заминава за Олимпиадата в Мюнхен. На държавното първенство същата година не успява да вземе дори медал, но треньорите показват увереността си в качествата му и го включват в отбора за Олимпийските игри.

Преди началото на турнира Вячеслав се разболява и вдига температура, но успява да излезе на ринга, където нокаутира представителя на Индонезия в първия кръг. Следва победа по точки срещу турчин, а на полуфиналите нокаутира един от фаворитите, американеца Марвин Джонсън.

„С приятел гледахме Олимпийските игри в Мюнхен в един бар. Аз вече бях бивш затворник, но знаех, че боксът е златна мина. Това е бизнес, в който ключът към успеха са нокаутите, а този слабичък руснак нокаутира Джонсън. Не знаех кой е, но тогава той каза името си.

Опитах се да го открия след Олимпиадата. Всички връзки водеха към СССР, към онзи отвратителен комунистически свят. Мразех всичко, свързано със Съветския съюз, но там създаваха истински чудовища. Никога няма да забравя нокаутите на онова момче.“

Думите са на един от най-известните промоутъри в историята на бокса – Дон Кинг.

Don King by Gage Skidmore

В мача срещу Джонсън Слава получава контузия на ръката и е принуден да играе на болкоуспокояващи във финала срещу финландеца Рейма Виртанен. Това обаче не му пречи да просне съперника си на пода още в първия рунд по пътя си към златния медал.

След Олимпиадата Лемешев се превръща в национален герой. С отпразнуването на олимпийската титла обаче боксьорът тръгва по наклонена плоскост, от която след това не може да се върне. Момичета и алкохол го посрещат навсякъде и той им се отдава напълно. Боксът вече не му е приоритет.

Два месеца след Игрите Слава се жени, но се напива до такава степен, че изкарва ангелите на треньора си. „На сватбата му го наблюдавах как пресушава водката – чаша по чаша. Когато излезе от залата, го последвах, за да се опитам да го вразумя, но и да не го засрамвам пред всички. Видях го дори да пали цигара. Веднага му я изскубнах от ръцете и му се накарах. Но, очевидно, това не беше достатъчно. Това вече не беше момчето, което дойде при мен и искаше да се научи да се боксира. Той вече беше олимпийски шампион“, споделя Сегалович.

Могила боксёра Вячеслава Лемешева

Няма ясна причина защо Лемешев се отдава до такава степен на алкохола. Според някои пропадането му се дължи на невъзможността му да отказва. Толкова е популярен, че всички го познават и го канят на питие. Пие с всички – с чистачи, градинари, случайни обущари по улиците. Не отказва на никого и всички печелят. Той – приятели по чашка, а „обикновените хора“ имат шанс да се докоснат до един от героите на нацията.

Забележителното е, че Лемешев продължава да печели дори и без пълноценни тренировки. Покрай пиянството си става шампион на СССР за 1974-та и печели европейската титла година по-късно. Дясната ръка, която контузва по време на Олимпиадата в Мюнхен, продължава да му създава проблеми, но Вячеслав е толкова талантлив, че нагажда стила си, за да може да нанася сериозни поражения и с левачката.

Алкохол, нарушаване на тренировъчния процес и с контузена ръка – съдбата на Лемешев изглежда предначертана. Дори молбите на треньорите не помагат, заради което се налага да го извадят от съветския отбор за Олимпиадата през 1978-а. Въпреки че две години по-рано побеждава Майкъл Спинкс, който печели златото в Монреал.

Тогава Слава рухва тотално. Приятели му помагат да замине за ГДР, където да работи като треньор, но там той се напива до такава степен, че започва да танцува по масите и да виси от полилеите в местните ресторанти. 

Заради алкохола и понесените удари в главата, Лемешев започва да боледува, заради което се завръща в родината си. Зрението му се влошава, има проблеми с бъбреците и черния дроб. Появяват се проблеми и в мозъка, които водят до псориазис и епилепсия. Диагнозата е съкрушаваща – мозъчна атрофия, състояние, което се характеризира със загуба на мозъчни клетки или нарушаване на връзките между тях.

Парите от спортната кариера бързо привършват, Лемешев стига до работа като гробар, а впоследствие съпругата му Зинаида, започва да се грижи за него, когато състоянието му се влошава. В началото приятелите му, каквито Слава им много заради социалното си поведение през целия си живот, помагат както могат, но болестта става все по-агресивна.

В началото на 90-те Вячеслав започва да губи и двигателните си способности, а през 95-а прекарва осем дни в болница. През декември същата година Лемешев отново е хоспитализиран, а месец по-късно си отива. Преди да умре губи напълно зрението си, заради което почти не напуска апартамента си. 

Вячеслав притежава абсолютно всички качества, за да се превърне в легенда, но пламва и изгаря твърде бързо. В спортната му кариера остава статистиката от 103 победи и само 7 загуби, а хората, които го помнят, знаят, че до ден днешен той е сред най-ярките таланти в историята на съветския бокс.

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Най-младият съветски олимпийски шампион се пропи, ослепя и умря в бедност

Повече информация Виж всички