Куцият ангел на Бразилия – Мане Гаринча
Ако сте родени в Бразилия и животът е започнал от някое малко градче, където престъпността демонстрира своя пълен контрол над държавата, то имате два варианта: да приемете престъпното статукво или да се обърнете към краля Футбол за помощ. Този спорт е отговорен за създаването на повече легенди, отколкото всеки друг. Благодарение на световното внимание и достъпността, абсолютно всеки има шансовете да бъде омагьосан в тази игра. Често се казва, че ако един млад бразилец не се докосне до топката, то най-вероятно е пропилял живота си и върнал страната с едно поколение назад, защото не е дал младините си за могъщата игра.
От тази страна сме виждали най-различни таланти и най-вероятно никой не може да заличи от спомените си могъщия дрийм тим на Бразлия от 90-те години, когато Роналдо, Ривалдо, Роберто Карлош и още една цяла армада с таланти се опитваха да изкривят законите на физиката, за да донесат победата на една от най-големите и особено бедни страни в Южна Америка.
За тях има много истории, но въпреки трудностите и изненадите по пътя, има един човек, който спокойно разказва една от най-силните човешки истории. Негово величество Мануел Франциско дос Сантос или Мане Гаринча, както го наричат повечето фенове. Впрочем, достатъчно е да го потърсите като Гаринча, за да прочетете най-различни истории. Мане Гаринча започва своя живот през далечната 1933 г. и още с раждането си е подложен на най-различни изпитания. Наследствено получава деформиран гръбнак и десен крак, който е с около 6 сантиметра по-дълъг от левия крак.
Още тогава е ясно, че трябва да се случи чудо, за да може малкия Мануел да играе футбол, а какво остава за големия футбол? Освен проблеми в краката и гръбнака, той винаги е изключително дребен за ръста си, спрямо останалите съученици. Неговата по-голяма сестра го нарича Гарична или „Орехче“, като не трябва да забравяме, че има и малко по-обидни идеи зад тази дума.
Във времето, в което Мануел иска да играе футбол, няма лекар в Бразилия, който да не посочи, че момчето не трябва да доближава топка. Против техните препоръки и против волята на родителите си, Мане не спира да тича след топката, а на 19 години ще се запише в местния Ботафого за тренировъчна сесия. На терена показва толкова съвършен контрол, че дори Нилтон Сантош ахва от уменията му.
Години по-късно точно този бразилски национал ще признае, че никога не е искал да се изправи срещу този младеж на терена – в него има много емоция и хъс, а волята му да направи всяка среща шедьовър, поставя уменията на всички противници в много неравностойно положение. Сантош веднага заявява на отбора, че това момче трябва да бъде част от клуба. Останалото, както казват старите хора, е просто една красива история.
Гаринча получава екип и започва професионалната си кариера по начин, предсказан от Сантош. Първият му мач с Бонсусесо завършва с хетттрик. Никой, подозираме и лекарите, не могат да повярват на видяното. Мане просто лети по терена и ще прави това през следващите 5 години, докато е с екипа на Ботафого. Скоростта му, умението да се сраства с топката и с някои оригинални и колоритни движения ще накара мнозина да искат да закупят играча за своя собствен отбор.
Спрягат го за едно от най-добрите десни крила в света на футбола, наричат го човекът-оркестър, а съдейки по начина на игра, целият отбор просто трябва да подава на Мане, за да се случи чудото. Нито един защитник не иска да пази Гаринача. Причината е логична – не искат да бъдат онзи човек, който е станал за смях пред бразилския Моцарт с топката. Неговите движения и скорост го правят неуловим, а стилът му на игра трудно може да се копира. С резултати като неговите, любимият тим най-накрая успява да стигне до първа титла в първенството – далечен блян, който е бил по-скоро фантазия през последните 9 години.
Бразилия стяга редиците и за още един интригуващ момент във футболния календар. През 1958 г. се търсят най-добрите футболисти, които да сглобят непобедим национален отбор. Бразилският селекционер се спира на Гаринча, Диди, Вава, Марио Загало и едно момче, което всички познават с името Пеле. Последният е само на 17 години и трябва да бъде резерва за някои екстремни ситуации. През първите два мача от първенството, Гаринча ще стои на пейката и ще изчака известно време, за да получи първа позиция срещу мача със СССР.
Необходими са му три минути, за да разхвърля цялата съветска защита, преминава през тях като игла, а отчаяните руснаци просто тичат след него, за да бъдат по-близо, когато топката пронизва мрежата им. Играта е спечелена с 2:0 и публиката иска да вижда още много от този бразилец. На финалът на първенството ще видим как Бразилия се изправя срещу Швеция, но очевидно битката не е за купата, а за запазването на достойнството на шведите, които губят мача с 5:2. Последните 2 гола и до днес се смятат като милост от страна на бразилците. След края на първенството, Гаринча е номиниран за един от необходимите футболисти в отбора на звездите.
Завръщайки се обратно у дома, куцият ангел ще успее да достави още две титли на своя отбор през 1961 и 1962 г. В края на локалното първенство, той отново е зачислен за Световното първенство по футбол в Чили. По това време всички очакват от защитаващия шампион да продължи своето футболно владичество. За съжаление има моменти, когато футболът разкрива и грозното си лице. Още във втория мач ще открием, че Пеле е контузен и не може да продължи. Звездният тандем е поставен в рискова ситуация, но самият Мане е готов да се бори със зъби и нокти, за да се върне като герой в родината си.
Не е ясно какво точно има в резервоара му, но Мане успява да изпрати англичаните обратно на острова с два гола в мрежата, след това нокаутира и отбора на Чили с още толкова. По това време няма спортен журналист, който да не се опитва да каже правилно името на бразилския футболен балетист, който сякаш дори не се опитва да си даде зор. Това първенство е известно и с още един интересен елемент – телевизорът.
Той е превърнат в олтар и всеки път, когато има футболна среща, сякаш цялата страна спира да съществува. След като Чили е отстранено от играта, чилийският вестник El Mercurio ще зададе само един въпрос „От коя планета дойде Гаринча?“. Финалът с Чехословакия е поредният шедьовър, а класическият резултат 3-1 в полза на Бразилия ще донесе и най-скъпия трофей във витрината на футболиста – Златната топка от турнира.
В този момент няма човек в Бразилия, който да не се гордее с куция ангел. Футболната еуфория ще продължи да се изпълнява и през следващите десетилетия, но малцина могат да се похвалят с фенове като тези на Мане. Жените го преследват в съблекалнята, една бразилска певица го напада в душовете, той самият не се опитва да спазва някаква дисциплина, а просто се наслаждава на живота. Освен някакво отдръпване на феновете, които го смятат за един от тях, скоро започват и проблемите.
Мане обожава алкохола, наслаждава се на баровете, често пропуска тренировки и всичко това ще се отрази бързо на следващото световно през 1966 г. След близо 4 години от последният звезден поход, сега няма критик, който да не забелязва, че времето е взело своя безценен данък. Гаринча успява да вкара 2 гола на България, а след това идва време за комбинирана игра между него и Пеле. Резултатът е толкова плачевен, че Бразилия не излиза от груповата фаза. Това е и доказателството, че два таланта нямат място на терена, особено ако са с такива колосални размери.
Обратно у дома, нормалната служба и головата машина работят на високи обороти. Мане изиграва близо 688 игри и отбелязва около 276 гола за Ботафого. През 1966 г. обаче идва време за раздяла и една дълга сага, подобна на латино сериал, където ще сменя отбор след отбор, докато най-накрая не се прибира у дома, за да сложи край на футболната си кариера през 1972 г. Алкохолът е единственият верен фен, който не го предава, а след всяка измината година се оказва, че критиките се повишават за сметка на очакванията. По пътя си има толкова много полови приключения, че най-вероятно ще е трудно да се проследят всичките.
Бразилската звезда се отдава на последните си 11 луди години, използвайки всички финансови ресурси, които има. В последните години няма никой, който да си спомни могъщите две световни първенства, в които куцият ангел е изправял милиони на крака, както на стадионите, така и пред малкия екран. От куц ангел, Мане успява да стигне до паднал или провален ангел. Накрая живее с цироза, преследван е от дългове и безпаричие. Профуканият талант по баровете не може да бъде простен, това е таксата за самозабравата и Мане я плаща.
Новината за смъртта му ще и официалната прошка за всеки бразилец. Изведнъж спомените и емоцията, които са подарени на зрители и фенове, успява да надделее и милиони хора излизат по улиците, за да изпратят онзи ангел, който по-скоро беше дявол на терена. Последният път на Гаринча тръгва от Маракана до Пау Гранде. На надгробния му камък ще бъде написано:
„Тук почива онзи, който беше радост за народа – Мане Гаринча“
Мане има своите много красиви моменти в биографията си. Една легенда разказва как е бил в хотела с отбора си, очаквайки едно интригуващо дерби. Докато стояли на терасата и се наслаждавали на гледката, Мане забелязал, че пред сградата има две кафенета. Едното било пълно с хора, докато другото продължавало да стои празно. Собственикът на празното заведение го чистил, подреждал маси, но нищо. Никой не влизал там.
Мане решил да помогне. Излизайки от хотела, минал така, че всички от външните маси да го видят, отворил вратата на пълното заведение, огледал всички и след това се завъртял и седнал в празното на външна маса. Поръчал си едно кафе и просто стоял. Платил щедро за напитката си и станал да си ходи. Докато се качи обратно в хотела и излезе на терасата, хората от пълното заведение вече помагали да закачат стола, на който е стоял Гаринча на стената. За истинските футболни фенове, това вече бил паметник, който не може да се игнорира.
