Войната може да е най-големият двигател на социалната сложност
Войната – за какво ни е въобще? Само за разширяването на империите и за разпространението на сложни социални структури и институции, според едно интригуващо ново проучване в списанието Science Advances, което предполага. То, казано накратко, предполага, че войната може да е била по-голям двигател за създаване на комплексно общество от селското стопанство.
От началото на холоцена преди около 10 000 години, стабилните глобални температури позволяват надеждни добиви, позволявайки на нас, хората, да спрем да се скитаме като номади и да се установим в постоянни селскостопански селища. Това от своя страна довежда до разделение на труда и развитието на все по-сложни общества като задейства нашата еволюция от ловци през фермери до хора, които пътуват в космоса.
За съжаление обаче човешката история не се състои само от дини и слънчогледи и е много трагичен факт, че въоръжените конфликти са оформили нашата траектория като вид. За да тестват ролята на войната във възникването на сложни общества, авторите на изследването поглеждат към Seshat: Global History Databank, международен научноизследователски проект, който се състои от историци, археолози и други експерти по минали цивилизации по света през последните десет хилядолетия.
След консултации с тези учени, изследователите идентифицират 17 различни променливи, които влияят на социалнополитическата сложност, и разработват алгоритъм, за да определят кой от тях е най-големият двигател на този процес. Обобщавайки своите констатации, авторите пишат, че „този анализ идентифицира неочаквано проста мрежа от причинно-следствени връзки, в която главните двигатели на нарастващата социална комплексност и мащаб са селското стопанство и войната.“
Разбивайки допълнително данните, те обясняват, че появата на две военни технологии – а именно железните оръжия и кавалерията – изглежда засенчва всички останали фактори като най-големият за социалната сложност. Например, те обясняват, че първите макродържави – дефинирани като територия, по-голяма от 100 000 квадратни километра, контролирана от един политически орган – възникват в Месопотамия и Египет след разпространението на бронзовата металургия.
Когато по-късно бронзовите оръжия са комбинирани с използването на армии на коне, за първи път стават възможни „много големи империи“, които покриват повече от 3 милиона квадратни километра. Авторите отбелязват, че „във всеки от големите евразийски подрегиони тези мегаимперии възникват 3 или 4 века след появата на кавалерията.“
Това може да звучи като доста голямо забавяне, но те настояват, че „иновациите във военните технологии довеждат до по-бърза социална промяна в сравнение с приемането на селското стопанство.“
Важно е да се отбележи обаче, че това изследване разчита на конкретна дефиниция на „социалната сложност“ и не предполага, че войната е помогнала за стимулиране на културната сложност в човешките общества. По-скоро авторите установяват, че военните технологии са предизвикали разширяването на три специфични аспекта на цивилизацията – размерът на територията, заета от обществото, сложността на управляващата йерархия и появата на специализирани бюрократични и правни институции.
Обратно към данните. Изглежда, че максималната територия, държана от големите империи, остава приблизително стабилна в продължение на две хилядолетия след „желязната революцията“. Но това ще се промени с още един военен етап, „барутната революция“.
Авторите на изследването отбелязват, че „паузата между появата на ефективни барутни оръжия и възхода на европейските колониални империи също е била 300 до 400 години“, подчертавайки повтарящ се модел, при който военните иновации привидно пораждат експанзията на човешката цивилизация.
В края на своя доклад, изследователите обясняват, че този анализ далеч не е изчерпателен и че са необходими по-задълбочени проучвания на различни аспекти на социалната сложност, за да се определи истинската важност на войната.
