Погребението е много специален ритуал с най-различни изисквания. Викингите например са изгаряли телата на своите близки, славяните са използвали същата практика. Труповете на онези, които били обвинени във вещерство например се затискали с тежки камъни, гарантирайки пълна безопасност и повече трудности в следствие на евентуално възкресение. Интересното е, че докато зомбитата се използват за холивудските сценарии, в средновековието често са откривани някои абсурдни дейности за обезопасяване на тялото.
Някои далечни села в Сърбия и Румъния все още извършват ритуала с кол в сърцето, вярвайки много сериозно във вампирите. Там фолклорът продължава да властва, но не трябва да бъдем толкова критични към страните от Балканския полуостров, когато в Англия между 11 и 13-и век след Хр. се налага още една интересна тенденция. Жителите от Северен Йоркшир не можели да се разделят със своите хора толкова лесно и дори прибягвали до късна ампутация на крайници. Няма разумно обяснение, ако се опитвате да намерите такова.
Поради липсата на информация и вярата, че в някое съседно село се е появило зомби, повечето жители предпочели да не рискуват. Интересен факт е, че с времето преданието било украсявано все повече. Зомбитата възкръсвали, излизали от гроба и започвали да носят болести и да нападат хора. По-сериозен анализ на Журнала по Археологически науки показва, че при направени разкопки са открити поне 10 случая на прорезни рани по кокалите на починалите, няма особено ограничение от пола, както и във възрастта. След направен анализ на останките става ясно, че травмите не са причина за смъртта и по-скоро са се случили след отделянето на душата от тялото.
В хода на изследването започва да се смята, че това най-вероятно са подозрителни странници обвинени във вещерство, избягали затворници или дори жертва на канибализъм в следствие на разразил се глад. С времето нито една теория не можела да издържи. Отговорът на този странен обичай идва с помощта на някои запазени архиви от същия период. Според жителите на Уоръм Пърси, лошите хора имали възможността да се възродят отново и да продължат със злините си.
Нещо повече, живите вярвали, че това задължително ще се случи. Точно тази версия звучи най-достоверно. И има причина. Обикновено телата на жертвите от фронта имат значителни наранявания по костта, а такива са липсвали. Затворниците се заравят на място в дупка и нямат нужда от ковчег – нямало и кой да го плати. При канибализма се наблюдават наранявания около мускала, където месото се изрязва, но и при тази проверка няма достатъчно доказателства. Зъбната картина показвала, че погребаните и осакатени хора са живели именно в този регион, за да се допуска, че са паднали в сражение. Единственото разумно обяснение, е че зомбитата са плашили много сериозно живите – никой не е видял такова, а и най-вероятно не са наричани зомбита. Англия продължава да изненадва с редица варварски обичаи. Това са хората, които въвеждат професията „Гълтач на грехове“, следователно тази страна дава сериозни причини средновековието да се нарича тъмно.