Решение ли е веганството за изменението на климата?
Тъй като климатът става все по-топъл, увеличава се и натискът върху нас да направим нещо по въпроса. Според последния доклад на Междуправителствения панел за климатични промени (IPCC), имаме само 32 месеца – по-малко от 3 години – за да се справим: емисиите на парниковите газове трябва да достигнат своя пик преди 2025 г., до 2030 г. пък въглеродните емисии трябва да бъдат намалени с 43%, а метанът – с около 1/3.
„Ако искаме да ограничим глобалното затопляне до 1,5°C, моментът е сега или никога“, казва в изявление Джим Скиа, съавтор на доклада.
Разбира се, има безброй начини за справяне с кризата. Сред тях са промени в селското стопанство, системите около хранителната индустрия, както и индивидуалните диети – включително веганството.
То традиционно е тема, която разделя обществото. Подигравана от мнозина, тя същевременно е и възхвалявана като спасителна за климата от много други. Хората, които приемат този начин на живот, имат по-нисък въглероден отпечатък и колкото по-ревностно следват диетата, толкова по-малко разчитат на животновъдството – индустрия, известна с отрицателното си въздействие върху околната среда. Следователно, ако достатъчно голяма част от хората станат вегани, това може да има положително въздействие върху планетата. Но би ли могло да реши изменението на климата?
Какво е веганизмът?
Веганството е начин на живот, който изключва от диетата на човек всички животински продукти, включително месо, млечни продукти и яйца.
Въпреки че е трудно да се намерят данни за броя на веганите по света, някои доклади казват, че те са около 79 милиона. Според сведенията, в САЩ към 2019 г. има 9,7 милиона американци-вегани, което представлява 30-кратно увеличение само за 15 години.
Земеделие и изменение на климата
Тъй като броят на веганите продължава да нараства, какво означава това за околната среда? За да отговорим напълно, първо трябва да разгледаме въздействието на самото селско стопанство върху планетата.
Според последния доклад на IPCC, селското стопанство и друго използване на земята е третата водеща причина за емисиите от парникови газове след енергетиката и промишлеността.
Обработването на земята, включително за селско стопанство, е отговорно за 13% от въглеродния диоксид, 44% от метана и 82% от емисиите на азотен оксид между 2007 и 2016 г.
И по-специално животновъдството представлява голяма част от тази статистика. Организацията по прехрана и земеделие (FAO) изчислява, че то е отговорно за 14,5% от всички парникови газове – около 7,1 милиарда тона въглероден диоксид годишно – а според друго проучване месото дава почти 60% от глобалните емисии на парниковите газове от производството на храни.
Промишлеността е особено плодовит производител на метан – който има до 36 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) от въглеродния оксид – и на азотен оксид, който има почти 300 пъти по-голям ПГЗ.
Освен че допринася за емисиите на парникови газове, животновъдството често е придружено от мащабно обезлесяване, изисква много вода, изкуствени торове и използване на земята и произвежда много отпадъци, всички от които въздействат отрицателно върху околната среда.
Как веганизмът помага?
Има много проучвания, който се опитват да определят въздействието, което веганството оказва върху околната среда, и резултатите често са противоречиви. Но едно нещо, което знаем със сигурност, е, че растителните храни оказват по-малко въздействие върху околната среда, отколкото храните от животински произход.
„Храните на растителна основа имат между 10 и 100 пъти по-ниско въздействие от месото от преживни животни (овце, крави, кози и т.н.) върху климата, енергията, замърсяването на водата, замърсяването на въздуха, използването на земята и използването на сладка вода“, казва за IFLScience Пийт Смит, професор по почви и глобални промени в Университета в Абърдийн и научен директор на ClimateXChange в Шотландия.
„Веганските диети оставят половината от климатичния отпечатък от обичайните диети.“
Какво означава това по отношение на емисиите?
Веганството е „един от най-мощните начини за намаляване на личния въглероден отпечатък“, казва за IFLScience д-р Марко Спрингман, старши изследовател по екологична устойчивост и обществено здраве, отдел „Обществено здраве“ в Университета в Оксфорд.
Едно скорошно проучване предполага, че ако всички хора в света станат вегани и отглеждането на животни бъде прекратено, за 30 години парниковите газове ще се стабилизират, а до края на века ще бъдат заличени 68% от емисиите въглероден диоксид.
Има много други проучвания, които сочат подобни статистики – например, че глобалният преход към веганска диета може да намали свързаните с храната емисии със 70%. Същото изследване предполага, че до 2050 г. може да се освободят милиони квадратни километри земя и да се намалят емисиите въглероден диоксид с 8 милиарда тона годишно. Междувременно яденето на месо или морски дарове само веднъж месечно може да намали емисиите с почти 6 милиарда тона годишно, а „флекситарианската“ диета, която заменя 3/4 от консумацията на месо и млечни продукти с алтернативи на растителна основа, може да спестят малко над 5 милиарда тона .Според Смит глобалното веганство „ще намали с 14% парниковите газове и дори повече, защото също така ще освободи земя за улавяне на въглерод.“
Разбира се, не е нито вероятно, нито възможно цялото население на света изведнъж да мине на тофу и марули. Но IPCC казва, че всяко малко действие помага, когато става въпрос за вземане на по-устойчив диетичен избор.
„Когато е уместно, преминаването към диети с по-висок дял на растителни протеини, умерен прием на храни от животински произход и намален прием на наситени мазнини може да доведе до значително намаляване на парниковите газове“, се казва в последния доклад.
„Ползите ще включват също по-малко заета земя и загуби на хранителни вещества в околната среда, като в същото време се намалява смъртността от свързани с диетата незаразни болести и се увеличава общото здраве.
Веганството ли е решението за климата?
Може ли веганството да спре изменението на климата? Може ли изобщо някое нещо само да се справи с това неизбежно бедствие? Изглежда не. Сложните проблеми изискват сложни решения и едностранният подход няма да свърши работа. Но това не означава, че веганството не може да бъде важна част от този подход.
„Нито една мярка сама по себе си не може да реши изменението на климата“, казва Спрингман пред IFLScience. Въпреки че веганството е „една от основните съставки“, необходими за справяне с него.
Смит е съгласен: „Не вълшебно решение“, казва той, „но може да има голям принос.“
И не трябва непременно всеки един от нас да направи тази промяна, за да бъде реализирана полза, добави Смит. „Не всеки трябва да стане веган, за да има резултат. Всеки може да намали малко консумацията си на месо и млечни продукти – по-малки размери на порциите, повече ястия без месо и т.н.“
Добри новини за веганите сред нас, които се грижат за климата, които не искат да искат. И за планетата също, тъй като Спрингман признава, че „не е много вероятно“ напълно всички на планетата в крайна сметка да станат вегани.
Да стигнем до момент, в който достатъчно хора са вегани или достатъчно сме намалили приема на месо, че да разчитаме по-малко на животновъдството, ще изисква комбинация от лична инициатива и политическа подкрепа, казва Спрингман.
Това може и да е само една от многото необходими промени, но все пак веганството е валиден начин да се опитаме да намалим въздействието си върху планетата. И кой знае? То може да се отрази, освен на нашите четириноги приятели, и на нас.
