Опустошителен горски пожар взривява бомби от Първата световна война в Словения

В Словения горските пожари, които обхващат страната, са достатъчно зле сами по себе си… Но пламъците, освен да разрушават природата, подпалват и бомби, реликви от Първата световна война.

„Проблемът е, че поради неексплодиралите боеприпаси противопожарните части не могат да проникнат в огъня, а само да действат по краищата му“, обяснява словенският министър на отбраната Марян Шарец пред местните новини. „Ето защо пожарът се гаси интензивно и от въздуха.“

На 22 юли един от „невзривените боеприпаси“ избухва и засипва словенските пожарникари със 100-годишни шрапнели. За щастие, според съобщенията на местните новини, никой не е пострадал. И въпреки някои опасения, че бомбите може да съдържат иприт или други химически оръжия, историкът на Първата световна война Саймън Джоунс увери Task and Purpose, че това е малко вероятно.

Но експлозиите стават толкова чести, че служителите, които се борят с огнената стихия в югозападния регион на Словения Крас, се налага да спрат по спешност.

„Имаше доста експлозии и през нощта, тъй като температурите на мястото на пожара са много по-високи“, казва пред местните медии Дарко Зонич от Националния отдел за защита срещу неексплодирали боеприпаси и обяснява, че само експлозии, които се случват в близост до път се записват. Той и екипът му планират да изследват другите на по-късен етап.

Пожарът, който започва около 14 юли, вече е обхванал 5000 акра земя. 2000 пожарникари и лесовъди се събират, за да се борят с огъня, но работата им е изключително коварна заради неексплодиралите бомби от Първата световна война. Според Vice огънят гори в част от Словения, където са се водили 12 битки през ПСВ и са загинали около 200 000 души.

History Net съобщава, че в тези битки италиански войски се изправят срещу сили от Австро-Унгарската империя. Но тази малка част от конфликта представлява още по-голям проблем в нашето съвремие. Като цяло Кралските военновъздушни сили и военновъздушните сили на армията на САЩ хвърлят 2,7 милиона тона бомби над Европа, предимно в Германия. И около 10% от тях никога не експлодират.

По протежението на бившия Западен фронт, във Франция и Белгия, служители отдавна работят за почистването на бивши бойни полета от неексплодирали бомби. Според Vice французите наричат ​​тези реликви от войната récolte de fer или „желязна вършитба“ и премахването им може да бъде смъртоносно. След края на Втората световна война около 630 офицери по обезвреждане на бомби загиват, докато се опитват да премахнат бомби от френските полета. Сега пожарите в цяла Европа заплашват да провалят тази деликатна работа.

В момента пожари пламтят из целия континент, изгаряйки земята във Франция, Италия и Испания. Високите температури създават проблеми и на места като Обединеното кралство, където Vice съобщава, че дори птици падат от небето.

Но поне в Словения има надежди, че сегашният пламък най-накрая утихва. На 24 юли редица правителствени служители, включително президентът и премиерът, посетиха мястото на горския пожар, след което казаха на местните новини, че пожарът изглежда е под контрол, въпреки че планират да продължат да го наблюдават няколко дни, за да се уверят.

Президентът Борут Пахор също се обръща към страната си, за да благодари на всички, които са участвали в борбата със стихията. „Духът на солидарност присъства не само сред словенците, но и по-широко“, казва той. „Всичко това дава надежда на хората от Крас, че нещата ще свършат скоро.“

Може би, но премахването на бомбите от Първата и Втората световна война от Европа със сигурност ще бъде много по-дълго начинание. Според Vice може да са необходими 100 години, за да се изчисти целият континент от тях.

* * *

Историята на бомбите е много интересна. Bомби са използвани в Източна Азия през 1221 г. от армията на династията Дзин срещу китайски град Сун. Бомби, изградени от бамбукови тръби, се появяват още през 11 век, а такива от чугунени снаряди, натъпкани с експлозивен барут, датират от 13-ти век отново в Китай.

„Историята на Дзин“ (съставена през 1345 г.) гласи, че през 1232 г., когато монголският генерал Субутай (1176–1248) се спуска в крепостта Дзин на Кайфенг, защитниците имали „гръмотевична бомба“, която „се състояла от барут, поставен в железен контейнер… след това, когато фитилът се запали (и снарядът се изстреля), следва голяма експлозия, шумът от която е като гръм, чуваем на повече от 50 километра, а растителността е обгорена и взривена от топлината върху площ от повече от половин километър. При удар дори желязната броня се пробива.“