Музикални хроники: Великите Dire Straits завладяха света, но се отказаха на върха на славата
На 9 октомври 1992 г. Марк Нопфлър пожелава лека нощ на 40 000 души и слиза от сцената в Сарагоса, Испания. Той го прави за последен път в ролята си на певец, китарист и безспорен лидер на легендарните Dire Straits.
На тази дата идва краят на невероятно 15-годишно пътуване, в което групата се издига от опушените лондонски клубове до най-големите сцени по цял свят. Нопфлър формира Dire Straits в английската столица през 1977 г. с по-малкия си брат Дейвид на ритъм китарата, Джон Илсли на баса и Пик Уитърс на барабаните.
Тези забележителни музиканти се налагат в местните пъбове и стават сензация с първия си сингъл Sultans of Swing, а Нопфлър си печели име на един от най-уникалните китаристи от своята ера. Със своя специфичен стил на свирене с пръсти, вместо с перце, той кара своя Fender Stratocaster да звучи меко и нежно като бълбукащо поточе.
Още първият албум Sultans of Swing става хит, а след него бандата продължава да надгражда с още три успешни албума преди да стигне апогея си в своето пето издание Brothers in Arms. Именно петият албум циментира техния статут на суперзвезди, но същевременно ги изтощава окончателно. От днешна гледна точка, групата принадлежи на все по-далечно минало, но изглежда все по-отличаваща се и ценна не само за своето време. Нопфлър проявява удивителен талант не просто да изпълва песните със своите блусарски отсвири, но и да композира вечни класики като Sultans of Swing, Romeo and Juliet, Tunnel of Love и Private Investigations. Разбира се, и като Money for Nothing, всеизвестния хит от ерата на MTV.
В такъв случай, въпросът е защо този необикновен музикант поставя края на своята група, докато тя е на върха на славата.
Трудно е да си представим по-необичаен фронтмен в рок музиката от него – не притежава нито осанката, нито желанието да бъде звезда. „Много ми харесва успехът. Все пак мога да си купувам китари Gibson Les Paul от 1959 г. и мотоциклети Triumph. Но ненавиждам славата. Тя пречи на това, което правиш и няма никакви компенсиращи предимства“, подхвърля веднъж Нопфлър.
От ранна възраст роденият в Глазгоу британец се запалва по великите блус музиканти и на 15 убеждава баща си да му купи първата китара. Три години по-малкият Дейвид върви по стъпките на брат си, но първоначално Марк напуска дома си сам и засвирва в няколко групи.
Бъдещата суперзвезда завършва университет и се жени за училищната си любов, но не след дълго се оказва разведен, безработен и с разпаднала се група. Става преподавател по английски, а междувременно брат му Дейвид също се мести в Лондон и заживява с нов съквартирант – талантливия басист Джон Илсли.
Когато се присъединява и познатия им барабанист Пик Уитърс, основите на Dire Straits са поставени. През лятото на 1977 г. е дебютният концерт на квартета, а не след дълго те си купуват и студийно време в малка звукозаписна къща в Северен Лондон.
Сред първите пет записани песни е и бъдещият хит Sultans of Swing, който започва да се върти по радиото и бързо набира аудитория. Звученето на Dire Straits се отличава с китарното майсторство, блусарските влияния и спокойните разказвателни вокали на Марк – в пълен контраст с модерните по същото време пънк и ню уейв състави.
Скоро Dire Straits се впускат и в първото си американско турне, където сред зрителите им е самият Боб Дилън. Дилън кани Марк Нопфлър да участва в записите на новия му албум, а междувременно лейбълът на групата ги пришпорва да запишат следващия си албум Communique. Успехите продължават да следват Нопфлър и Dire Straits, но програмата им става изключително натоварена и прекараното време заедно в записи и по турнета поражда напрежение. То е най-осезаемо между двамата братя.
“Просто бяхме изтощени, пиехме твърде много всяка вечер, купонясвахме и си разбивахме физическото и психическото здраве така, както правеха рок групите тогава”, спомня си Дейвид Нопфлър. Един от основните проблеми е, че Дейвид счита, че трябва да има демокрация в групата, но това не е възможно, когато Марк е толкова основна и влиятелна фигура. А за мнозина самият Дейвид е в групата не защото е най-великият ритъм китарист, а изцяло заради роднинската си връзка с лидера.
Третият албум Making Movies възниква в период, когато повечето от музикантите в бандата минават през тежки раздели с половинките си. Хитът Romeo and Juliet очевидно е изстрадана балада, която за Марк е не просто откровение, но и начин музикално да развие групата с добавяне на синтезатори и отдалечаването от чисто китарния звук. Фронтменът окончателно започва да доминира при всички решения, а взаимоотношенията с брат му съвсем се развалят. Това води до неизбежното напускане на Дейвид, а по-късно по същата причина напуска и барабанистът Уитърс.
Когато са взети заместници и е прибавен пианистът на Брус Спрингстийн – Рой Битан, работата по албума се ускорява и се раждат редица прекрасни песни. Dire Straits влизат в 80-те години в изключителна форма, а Марк Нопфлър разширява влиянието си върху шоубизнеса и започва да пише музика за филми, като същевременно е музикален продуцент на албума на Боб Дилън Infidels.
Създава и четвъртия албум на групата си Love Over Gold, който се състои от пет дълги и многопластови песни. Telegraph Road е 15-минутна епична композиция, развита като същински роман, разказващ за индустриалната революция в Америка. А Private Investigations е издадена като сингъл в пълната си дължина от близо 7 минути и достига №2 в британските класации.
След албума Нопфлър усеща, че е постигнал максимума в тази стилистика и обявява, че иска да направи нещо различно – а резултатът е един от класическите албуми на музикалната епоха. През 1984 г. музикантът събира обновен състав на Dire Straits в Лондон и сътворява Brothers in Arms.
Албумът съдържа поредица от култови композиции като Walk of Life, So Far Away, Your Latest Trick и разбира се, суперхита Money for Nothing, подпомогнат от вокалите на Стинг в интродукцията. Money for Nothing се появява точно навреме за пускането на MTV във Великобритания и музикалният канал избира да постави началото на излъчването си именно с тази песен и с нейното видео.
Успехът на албума е удивителен и той прекарва девет седмици на върха на американските класации. Dire Straits вече са редом до мегазвездите от средата на 80-те като Принс, Майкъл Джексън, Спрингстийн и Мадона. Групата осъществява и грандиозно световно турне с 247 разпродадени дати на стадиони и арени в 100 различни града. Но в края на всичко това, постиженията вече са загубили стойност за Марк Нопфлър и останалите.
Пет години по-късно Нопфлър събира Dire Straits за един последен албум – On Every Street. Изданието продава 10 млн. бройки, но звучи изтъркано и някак уморено – а последвалото гигантско турне съвсем изхабява бандата. Dire Straits правят близо 300 концерта за две години, Нопфлър отсъства от къщи и вторият му брак се разпада, а отношенията в групата също не са добри.
Басистът Джон Илсли продължава да е до лидера, но двамата се съгласяват, че е дошъл моментът за окончателен край. Споменатият концерт в Сарагоса през 92-ра е последен и Нопфлър започва самостоятелна кариера. Великият музикант предпочита да се разположи по-нишово в музикалния бизнес, да прави албуми с класически блус, както и музика за филми, но да бъде далеч от светлината на прожекторите.
Доколкото е известно, той все още не общува с брат си Дейвид. Но и на 75 години продължава да твори и миналата година зарадва своите почитатели с One Deep River – един от най-качествените албуми в самостоятелната му кариера.
