Мечки срещу лъвове срещу вълци: Кой сухоземен бозайник е най-свиреп?
Еколози от университета Дикин в Австралия установиха, че самотните хищници – като кафявите мечки и големи котки-единаци като тигрите и рисовете – обикновено имат по-висок „брой убийства на глава“, отколкото социалните хищници – като вълците, хиените и групово ориентираните котки като лъвовете.
С други думи, самотните хищници убиват повече индивиди, отколкото груповите ловци.
Коефициентът на убийства на глава от прайда (така да го наречем) не е единственият фактор, който трябва да се вземе предвид в тази преценка. Размерът на плячката спрямо хищника също е важен показател – 20 свраки вероятно не биха задоволили самотен хищник, но един елен може да му е в изобилие. По същия начин един елен за 20 хищника вероятно би бил малко.
Когато се вземе предвид количеството месо, достъпно за всеки индивид, новият анализ установява, че стадните животни могат да повалят по-голяма плячка и въпреки споделянето могат да получат повече калории за единица усилие.
Това от своя страна означава, че социалните хищници средно не са склонни да ловуват толкова често, колкото самотните. Работата в екип има своите предимства, дори и да означава понякога, че трябва да се дели.
Хищниците обаче не само взимат от околната среда – и броят на убитите животни не е единственият фактор, който обяснява напълно как хищниците влияят на екосистемите. В проучването се отбелязва, че евразийският рис, африканското диво куче, пумата и гепардът убиват приблизително два пъти повече жива биомаса, отколкото са в състояние да изядат. По същия начин големите месоядни животни могат да изоставят средно почти 1/3 от годното за консумация месо от убитите от тях животни.
Голяма част от останалата биомаса се оставя като мърша за други същества, въпреки че връзката между хищниците и тях не е толкова ясна, колкото може да се предположи. Например хиените са известни с това, че дояждат месото на лъвовете… но лъвовете също често и крадат месо от хиените.
Изследването е първият по рода си преглед на броя на убитите едри сухоземни месоядни бозайници. Преглеждайки близо 200 научни статии, екипът проучва ловния успех на големи сухоземни месоядни бозайници с тегло 15 кг или повече. Те включват и четири по-малки вида, които не се вписват в тази квота – койот, росомаха, фоса и тасманийски дявол, тъй като се считат за върхови хищници в собствените си екосистеми.
Росомахата, позната още като лакомец, е най-големият сухоземен вид от семейство Порови
Въпреки богатството от данни, изследователите откриват много пропуски в информацията. По-голямата част от проучванията за степента на убиване идват от Северна Америка, а от Африка и Европа има значително по-малко. Също много малко са проведени в Азия, а за Австралия изобщо няма публикувани надеждни данни.
Най-общо проучването стига до заключението, че при групово живеещите хищници процентът на убити животни на глава от прайда е по-нисък, отколкото при самотните.
Въпреки това е трудно да се правят прости сравнения, тъй като различните видове действат по много различни начини. Кучешките хищници, като вълците и африканските диви кучета, често разчитат на продължително преследване на дълги разстояния, при което ефективно изтощават плячката си.
За сравнение, котките са склонни да използват стратегия за лов от засада, която разчита на прикритост и резки изблици на скорост. Много месоядни животни са също така и мършояди на непълно работно време, като похищават улова на други животни.
Фоса
Люк Емерсън и Юан Ричи, двама от авторите на изследването от университета Дикин, заключават, че Homo sapiens е най-добрият голям убиец и остава „доминиращият хищник на Земята“.
При цялата ни безмилостност обаче може би не сме най-ефективните. Основен претендент за тази титла е Чернолапа котка (на снимката най-горе), най-малката дива котка в Африка, с успеваемост на лова от 60%, което е безобразно високо за сухоземен хищник.
