Кучетата могат да ни разбират много по-добре, отколкото си мислим

Кучетата могат да разпознават съществителни имена и формират мисловни представи за обектите, които хората споменават с думи. И макар косматите ни приятели да скриваха успешно тази забележителна способност като отказват да донесат предмет, който им искаме, ново изследване на мозъчната им дейност ги издаде.

Досега повечето изследвания на лингвистичните умения на кучетата проверяваха способността им да извличат конкретни предмети, като разочароващите резултати пречеха да се прецени степента, в която те разпознават думи. За да получат по-задълбочено разбиране, авторите на новото изследване използват неинвазивна електроенцефалография (ЕЕГ), за да измерят мозъчната активност на животните, когато чуват съществителни, които е известно, че знаят.

Изследователите карат 18 стопанина на кучета да назоват думите за играчките, които техните любимци знаели по име, след което да вдигнат или споменатата играчка, или друг предмет. Наблюдавайки показанията на ЕЕГ на кучетата, авторите на изследването отбелязват, че мозъчната им активност се различава в зависимост от това дали показаното съответства на произнесената дума или не.

Например, когато на кучетата е бил представен друг предмет, мозъкът им е реагирал, като е произвел сигнал, който наподобява така наречения „ефект N400“ при хората. Тази специфична мозъчна реакция обикновено възниква, когато чуваме или четем думи, които не съответстват на очакванията ни, и се разглежда като „добре установен невронен корелат на семантичната обработка“, пишат авторите.

В изявление авторът на изследването Мариана Борос обяснява, че наличието на този сигнал в ЕКГ показанията на кучетата показва, че „те активират паметта за даден обект, когато чуят названието му“.

„Вашето куче разбира повече, отколкото показва“, добавя съавторът Лила Магяри. „Кучетата не просто научават специфично поведение към определени думи, а може би действително разбират значението на някои отделни думи, както правят хората.“

Силата на този ефект като цяло е била по-силна при думите, които кучетата са познавали по-добре, като така се подкрепя заключението, че животните наистина разбират съществителните имена. Освен това изследователите установяват, че тази способност не зависи от размера на речника на кучето, което показва, че семантичната обработка е присъща на вида и не възниква като продукт на интензивно обучение.

„Няма значение колко думи за обекти разбира то – известните думи така или иначе активират мисловни представи за тях, което предполага, че тази способност е налице по принцип при кучетата, а не само при някои изключителни индивиди“, казва Борос.

Въпреки напредналите лингвистични умения, илюстрирани от моделите на мозъчната активност на кучетата, авторите на изследването обясняват, че животните вероятно не обработват думите по същия начин като възрастните хора или дори бебетата. Например те пишат, че „когато научават значението на дадена дума, бебетата схващат, че думите се отнасят до категории, а не до отделни обекти“. За разлика от тях кучетата показват „едно към едно съпоставяне на имената на обектите с отделни обекти, но не и съпоставяне с категории“.

Въпреки това те казват, че способността за разбиране на думи за конкретни предмети „предполага, че кучетата предизвикат умственото представяне на предмета, когато чуят името му, и по този начин да свържат двете по референтен начин“.