Конският грип, който парализира САЩ

През 1872 г. американската икономика расте, тъй като младата нация се индустриализира и разширява на запад. Тогава обаче – през есента на същата година – внезапен шок парализира социалния и икономическия живот. Става въпрос за енергийна криза, но няма недостиг на изкопаеми горива или режим на тока. Причината е биологичен вирус, който се разпространява сред конете и мулетата от Канада до Централна Америка.

В продължение на векове конете дават съществена енергия за изграждането и развитието на градовете. Сега конският грип ясно показва колко е важно партньорството между човека и животното. Когато заразените коне спират да работят, заедно с тях спира и всичко останало. Пандемията предизвиква социална и икономическа парализа, сравнима с това, което би се случило днес, ако нефтените помпи пресъхнат или електрическата мрежа спре.

В епоха, когато мнозина очакват да заменят коня с обещаващите нови парни и електрически технологии, конският грип напомня на американците за дълга им към тези животни. Това напомняне ще подхранва зараждащото се, но все още крехко движение за реформа – кръстоносният поход за прекратяване на жестокостта към животните.

Нечифтокопитният грип се появява за първи път в края на септември при коне, които пасат извън Торонто. В рамките на дни повечето животни в претъпканите обори на града вече са хванали вируса. Правителството на САЩ се опитва да забрани канадските коне, но действията са предприети твърде късно. В рамките на месец градовете по границата са заразени и „канадската болест по конете“ се превръща в северноамериканска епидемия. Към декември вирусът достигна американското крайбрежие на Персийския залив и в началото на 1873 г. възникват огнища в градовете на Западното крайбрежие.

Симптомите на болестта са недвусмислени. Конете развиват раздразнителна кашлица и треска; с увиснали уши, те залитат и понякога падат от изтощение. Според една оценка тя убива 2% от около 8-те милиона коня в Северна Америка. Още много животни страдат от симптоми, които продължават със седмици.

По това време знанията за зараждането на болестите са все още противоречиви, а учените са на 20 години от идентифицирането на вирусите. Собствениците на коне все пак имат няколко сравнително надеждни възможности за предотвратяване на инфекцията. Те дезинфекцират конюшните си, подобряват фуража на животните и ги покриват с нови одеяла. В един текст в Chicago Tribune пише, че мнозина малтретирани и преуморени коне в страната ще умрат от шок от това внезапно излияние на доброта. По времето, когато ветеринарните грижи са все още примитивни, някои се опитват да популяризират доста съмнителни лекарства: джин и джинджифил, тинктури от арсен и дори изцеление с вяра.

През целия 19 век претъпканите градове в Америка страдат от чести епидемии от смъртоносни болести като холера, дизентерия и жълта треска. Много хора се страхуват, че конският грип ще прескочи и към тях. Макар че това никога не се случва, отстраняването на милиони коне от икономиката представлява различна заплаха: отрязва градовете от решаващите доставки на храна и гориво, точно когато наближава зимата.

Конете са твърде болни, за да теглят въглища от мините, да носят различни култури до пазара или пък суровини до индустриални центрове. Страховете от „глад за въглища“ довеждат до скок на цените на горивата. Тонове храна изгниват на доковете. Влаковете отказват да спират в някои градове, където депата преливат от неотнесени стоки. Икономиката потъва в стръмна рецесия.

Всеки аспект от живота търпи последствия. Салоните пресъхват без доставки на бира, а пощальоните използват ръчни колички, за да носят пощата. Принудени да пътуват пеша, по-малко хора присъстват на сватби и погребения. Отчаяни фирми и компании наемат хора, които да изтеглят каруците им със стока до пазара.

Най-лошото от всичко е, че пожарникарите вече не могат да разчитат на конете теглят тежките си цистерни и коли. На 9 ноември 1872 г. катастрофален пожар унищожава голяма част от центъра на Бостън, когато пожарникарите стигат прекалено бавно пеша до мястото на инцидента. Както се изразява един редактор, вирусът разкрива на всички, че конете не са просто частна собственост, а „колела в нашата велика социална машина, чието спиране означава силен удар по всички социални класове на обществото ни“.

Разбира се, грипът удря по конете най-вече – особено когато отчаяни или коравосърдечни стопани ги принуждават да работят въпреки болестта им, което доста често убива животните. Докато кашлящи, болни коне залитат по улиците, става очевидно, че тези неуморни слуги на човека живеят кратки и брутални животи. Е. Л. Годкин, редакторът на The Nation, нарича лечението им „позор за цивилизацията… достоен за тъмните векове“.

Хенри Берг

Хенри Берг представя същия аргумент още от 1866 г., когато основава Американското общество за превенция на жестокостта към животните – първата организация в страната, посветена на тази кауза. Берг прекарва по-голямата част от зрелия си живот, преследвайки неуспешна кариера като драматург, като се издържа от голямо наследство. Той открива истинското си призвание на 53-годишна възраст.

Мотивиран по-малко от любовта си към животните и доста повече от омразата си към човешката жестокост, той използва своето богатство, връзки и литературen талант, за да лобира в законодателния орган на Ню Йорк, който да приеме първия съвременен закон в нацията за борба с жестокостта към животни. С предоставените от този закон правомощия на полиция, Берг и колегите му агенти, обикалят улиците на Ню Йорк, за да защитават животните от страдания, които могат да бъдат избегнати.

Докато конският грип вилнее, Берг заема поста си по големи кръстовища в Ню Йорк, спирайки каляски, впрягове и каруци, за да инспектира животните, които ги дърпат за признаци на болестта. Висок и аристократичен, то се облича безупречно, често с цилиндър и сребърен бастун, а дългото му лице е окичено с увиснали мустаци. Твърдейки, че да караш болни коне да работят е опасно и жестоко, той нарежда много от добичетата да се върнат обратно в конюшните си и понякога изпраща ездачите им на съд.

Трафикът постепенно се натрупва, когато мрънкащите пътници са принудени да слязат и да ходят пеш – превозните компании заплашват да съдят Берг. Критиците го осмиват като заблуден любител на животните, който се грижи повече за конете, отколкото за хората, но много повече хора аплодират работата му. Сред опустошенията на конския грип каузата на Берг отговаря чудесно на момента.

В най-мрачния си период епидемията оставя много американци да се чудят дали светът, който познават, някога ще се възстанови, или древната връзка между коне и хора ще бъде завинаги разрушена от мистериозната болест. Но докато тя тече, градовете, заглушени от епидемията, постепенно се възстановяват. Пазарите се отварят отново, товарните складове започват да се оправят с доставките и конете се връщат на работа.

Гробът на Хенри Берг

И все пак въздействието на този шокиращ период продължава, принуждавайки много американци да обърнат внимание на аргументите относно проблема с жестокостта към животните. В крайна сметка изобретяването на електрическите колички и двигателя с вътрешно горене решават моралните предизвикателства пред градовете, поддържани от коне.

Междувременно движението на Берг напомня на американците, че конете не са безчувствени машини, а партньори в изграждането и управлението на съвременния град – уязвими същества, способни да страдат и заслужаващи защитата на закона.