Какво стана с Бермудския триъгълник?

Някои от нас си спомнят как през по-голямата част от края на 20-ти век не можехме да прехвърлим каналите, без да срещнем я документален филм, я новина, я нещо друго за Бермудския триъгълник, област в Атлантическия океан, която тогава привидно поглъщаше кораби и самолети като пуканки.

Но през последните години се появи един доста любопитен въпрос из социалните медии: какво се случи с мистерията около Бермудския триъгълник; какво стои зад внезапния спад в интригите около мистериозното място?

Е, този спад може да има нещо общо с факта, че мистерията е многократно решавана и… че изначално не е имало въобще такава. Но за хората, на които тази интрига им липсва в живота, нека се върнем в самото начало.

Интересът към слабо изследваната зона в океана между Флорида, Пуерто Рико и Бермудските острови може да бъде проследена до една статия от 1968 г. за „Полет 19“ през 1945 г. На 5 декември 1945 г. пет американски торпедни бомбардировача Avenger изчезват над прословутия Бермудски триъгълник, при средни метеорологични условия и под контрола на няколко опитни пилота, както и няколко неопитни, които са били на обучение.

Около 16:00 часа е прихванато радиосъобщение между един от обучаващите се и неговия инструктор, в което се обяснява, че групата не е сигурна в позицията си и че компасът на самолета не функционира добре. Малко след това самолетите се губят някъде на изток от Флорида и никога повече не са видени или чути.

Колкото и интригуваща да е статията, самолети изчезват по най-различни причини. В този случай Военноморските сили допускат, че след като се е загубил, екипажът вероятно е бил принуден да извърши кацане в морето, но водите са били развълнувани и неподходящи.

„Възможно е също така да се е развило някакво неочаквано и непредвидено развитие на метеорологичните условия“, пишат те в доклад, „въпреки че няма доказателства за неочаквани бури в района по това време.“

Но нещо в идеята за зона, в която всичко изчезва безследно, прелъстява общественото въображение и всякакви потъванията и изчезвания в района са приписвани на мистериозността му през следващите години. Потъванията, случили се преди 1945 г., са приписани на Триъгълника в ретроспекция, както и загубата на американския военен кораб Сайклопс, който изчезва безследно по пътя към дома от Бразилия през 1918 г.

В информационен лист бреговата охрана на САЩ събира възможни логични обяснения за изчезванията в района.

„По-голямата част от изчезванията могат да бъдат приписани на уникалните екологични характеристики на района“, пишат в листа. „Първо, „Дяволският триъгълник“ е едно от двете места на земята, които магнитният компас сочи към истинския север. Обикновено той сочи към магнитния север. Разликата между двете посоки е известна като „магнитна деклинация“. Размерът на вариацията се променя с до 20 градуса, докато човек обиколи земята. Ако тази вариация или грешка на компаса не бъде взета предвид, навигаторът може да се окаже далеч от курса си и да бъде в голяма беда.“

Те отбелязват, че друг район, назован „Дяволското море“ от рибарите, точно до източното крайбрежие на Япония, има същия проблем.

„Друг екологичен фактор е характерът на течението Гълфстрийм“, продължават те. „То е изключително бързо и бурно и може бързо да заличи всяко доказателство за бедствие“, бързо превръщайки една трагичната, но ясна загуба на кораб в мистерия, която може никога да не бъде разрешена.

„Непредсказуемият карибско-атлантически модел на времето също играе своята роля. Внезапните локални гръмотевични бури и водни струи често са катастрофални за пилотите и моряците.“

Но всичко по-горе е без значение, тъй като статистически в Бермудския триъгълник не се случват повече инциденти, отколкото в други райони на океаните и моретата. Всъщност проучване, което разглежда най-опасните води за корабоплаване чрез документиране на аварии и инциденти, дори не включва Бермудския триъгълник в топ 10. Междувременно един документален филм на Канал 4 на Обединеното кралство, който разглежда инциденти около Триъгълника, установява, че „голям брой кораби не са потъвали там“.

Убеждението, че в района има повече изнциденти, вероятно идва от медиите (и теоретиците на конспирацията), които се фокусират върху всякакви потъвания в района, заради мистерията около популярния Бермудски триъгълник, което от своя страна засилвайки още мистерията и популярността – докато всъщност, статистически погледнато, не е по-вероятно инциденти да се случват там, отколкото в други райони, през които преминават кораби и самолети.

И така, защо внезапно се отделя по-малко внимание на Бермудския триъгълник?

Вероятно защото хората, които снимат филми и пишат статии за предполагаемата мистерия, и достатъчно голяма част от публиката вече знаят, че всъщност няма нищо мистериозно в мястото или поне то не е достатъчно мистериозно, че да продължи да привлича зрители.