Какво е „златото на дявола“ и защо е толкова опасно

В източната част на остров Ява, Индонезия, се намира вулканът Кава Иджен, който през последните години се превърна в гореща туристическа точка. Причината е, че през нощта по тъмните му склонове се появяват неземни сини светлини. Те се дължат на големите количества серни отлагания на повърхността на вулкана – когато високите температури от вътрешността му нагреят тези серни отлагания, те се разпалват в сини пламъци.

Но колкото и впечатляващи и загадъчни да са тези прояви, те крият един по-тъмен аспект на този вулкан, свързан с хората, които добиват ресурсите му. Те работят в опасни и рискови условия, за да се доберат до сярата – или това, което наричат „дяволско злато“.

с

Сярата е важен природен ресурс и хората са били очаровани от нея в продължение на векове. Днес тя се използва в редица продукти и индустрии по целия свят – в захарта, запалките и батериите, а различните съединения на сярата са неразделна част и от химикалите за производство на торове и лекарства. Тя е също така основна съставка на каучуковите изделия, фойерверките, барута и т.н. И това също е голям бизнес. В сравнение с други работни места на острова, добивът на сяра е доста добре платен, което го прави привлекателна заетост за работниците.

Това обаче е и много опасна работа; не само че е физически тежка, често изискваща изнурителни усилия, но е и изключително токсична за миньорите.

Сярният газ се извлича от вътрешността на вулкана чрез метални тръби. След като излезе на повърхността, той се сгъстява в течност и при охлаждането се втвърдява в жълти плочи, които след това се разбиват на части и се поставят в плетени кошове. След това тези кошове се поставят от двете страни на дървен прът и се пренасят на повърхността по стената на кратера върху раменете на миньора.

Всеки, който е работил тежък труд, знае, че пренасянето на подобни товари отново и отново може да има сериозни последици за здравето; а в този случай миньорите често пренасят товари, които са по-тежки дори от самите тях (около 70-90 килограма). По този начин изтощителното и несигурно пътуване обратно нагоре е свързано с болезнени последствия, които дават на повечето работници средна продължителност на живота, рядко надвишаваща 50 години, както и водят до травми на гръбначния стълб и обезобразени гърбове.

Към предизвикателствата при пренасянето на жълтата суровина се прибавя и фактът, че въздухът в подножието на кратера е изпълнен и с токсични изпарения от серен диоксид. В повечето случаи миньорите работят без подходяща защита, така че вдишват този газ, който изгаря белите им дробове и кара очите им постоянно да сълзят. В достатъчно високи концентрации серният диоксид може да доведе до дихателни проблеми и дори до остър белодробен оток.

Миньорските общности на остров Ява са сред последните на планетата. В повечето случаи сярата се извлича от петрол, природен газ и други изкопаеми ресурси (където се получава под формата на сероводород). Стойността на индустрията за производство на сяра се оценява на около 13 милиарда щатски долара и се очаква да нарасне през следващите години.

Добиваната сяра не е толкова чиста, колкото тази, рафинирана чрез горепосочените процеси, поради което и цената ѝ не е толкова висока. Но въпреки тези проблеми индустрията на остров Ява остава важна… но коварна възможност за тези, които не могат да намерят работа другаде.