Как крокодиломорфите оцеляват масовите измирания?

Чиксулуб, този досаден астероид, наистина е думнал добре динозаврите. Той ги изтри от лицето на Земята, като унищожи около 76% от всички видове на планетата (освен птиците, разбира се) – и въпреки това, крокодиломорфите оцеляват. И това не е единственото масово измиране, което тази група животни преживява. Така че какво ги прави толкова издръжливи и корави?

Ново изследване си поставя за цел да проучи този въпрос, като разглежда зъбите и черепите на 99 изчезнали вида крокодиломорфи и 20 живи вида крокодили и използва тази информация, за да реконструира хранителната им екология в историята. Оказва се, че когато става въпрос за избягване на масови смъртни случаи, умението да ядеш всичко наистина ти помага да оцелееш.

„Да бъдеш всеяден е наистина добър начин да оцелееш при масово измиране“, казва водещият автор д-р Кийгън Мелстрьом от Университета на Централна Оклахома. „Предишни изследвания показаха това при океанските безгръбначни и някои бозайници по време на масовото измиране в края на кредата, но тази работа показва, че същите основни модели действат и при крокодилите. Те могат да се хранят с огромно разнообразие от неща, така че ако една (или пък много) от хранителните им групи изчезне, ще има възможност да се обърнат към друга.“

Преди да се потопим още в темата, може да е от полза една кратка бележка относно терминологията: крокодилите са част от разред Crocodylia (който включва крокодили, алигатори и гариали). Който от своя страна е част от по-широкия надразред Crocodylomorpha. Така, след като вече сме наясно с жаргона, нека преминем към подробностите.

Това изследване е първото, което реконструира хранителната екология на крокодиломорфите, за да определи характеристиките, благодарение на които някои са преживели две масови измирания (края на триаса, преди около 201,4 милиона години, и края на кредата, преди около 66 млн. г.). По този начин се установи, че много групи, близки до живеещите днес крокодили, въпрки че са по-разнообразни, по-многобройни и са имали много различна екология, са изчезнали.

„Обичаме да мислим за крокодилите, алигаторите и техните роднини като за „живи вкаменелости“, но е имало доста еволюционни промени, откакто те са се появили за първи път през късния триас преди повече от 230 милиона години“, казва авторът на изследването професор Рандал Ирмис от Университета в Юта. „Първите крокодиломорфи са били малки хищници, които са ходели изправени на сушата“.

„Въпреки че класическата екологична роля на полуводните хищници се е развила през ранната юра преди около 190 милиона години, през цялата епоха на динозаврите и в началото на епохата на бозайниците е имало зашеметяващ набор от различни екологични роли на крокодиломорфите – от сухоземни тревопасни и сухоземни хиперкариноиди до океански хищници! Така че едва съвсем наскоро в еволюционната си история крокодиломорфите са били ограничени до ролите, които виждаме да заемат днес.“

Както казва Мелстрьом, ранните представители вероятно са имали апетит към насекоми до дребни бозайници, а по-късните – и към по-едър дивеч. След масовото измиране в края на триаса разнообразието на диетата процъфтява, включително първите полуводни хищници, както и водни хищници и сухоземни тревопасни.

Та, да – крокодиломорфите в миналото са били любители на сухоземните растения.

Едва през късната креда групата достига своя връх в разнообразието на диетата по време, когато е била разпространена по цялото земно кълбо. Ако бяхте живи по това време, щеше да ви се наложи да се сблъскате с „крокодилската версия на лъва“, но след масовото измиране в края на креда именно полуводните хищници започват да заемат централно място. Преминаваме напред допреди около 15 милиона години и това вече е единствената им диета. Това е формата на крокодила, която ни е най-позната, но която – от геологична гледна точка – е доста скорошна.

Излседването има зашеметяващото портфолио от образци, с което прилича на стар фотоалбум за крокодиломорфите, но освен че отваря очите ни, то може да ни вдъхнови да кажем, че тези древни животни ще се заседят на Земята още дълго време.

„Еволюционната гъвкавост на крокодиломорфите с течение на времето се е доказала като основна за успеха им в оцеляването на масовите измирания в миналото на Земята“, казва Ирмис. „Ако успеем да им дадем шанс, като запазим местообитанията им и избягваме прекомерния лов, те вероятно ще се задържат още дълго.“