Изгубеното викторианско изкуство за събиране на яйца

Кажете какво искате за колекционерите на викториански яйца, но е трудно да се отрече, че те са били посветена група. Чарлз Бендире, орнитолог от 19 век и майор в американската армия, веднъж минава през вражески огън, за да се добере до рядко птиче яйце на едно дърво. Като го сваля, слага го в устата си, докато не стига на сигурно място. А след като установява, че яйцето се е заклещило в устата му, той кара хората си да премахнат един от зъбите му, за да го освободят. Друг яйчен ентусиаст, Франсис Дж. Бритуел, се удушава до смърт на своето въже за катерeне, докато се опитва да стигне гнездо на висок бор по време на медения си месец. Събирането на яйца се смята за хоби за джентълмени, но не и за хората със слаби сърца.

Днес плодовете на труда на тези колекционери могат да бъдат намерени в колекции из музеи по целия свят.

„Научната стойност на различните колекции и придружаващите ги ръкописи е огромна“, казва Дъглас Ръсел, старши уредник по птичи яйца и гнезда в Лондонския природонаучен музей. „Имаме запитвания и изследователи, които посещават колекцията ни, от цял ​​свят.“ Те работят по проекти „от исторически изследвания за разпространение и размножаване на различни видове до новаторски изследвания за разкриване на биологията на яйцата и обяснение на разнообразието в оцветяването, шарките и структурата на черупките сред различните видове птици.“

Ръкописните бележки, които често придружават яйцата, могат да бъдат толкова ценни за кураторите, колкото самите яйца. „Колекциите са едни от първите, при които хората събират наистина добри и важни данни от природата“, казва Джон Бейтс, куратор по птиците в Чикагския полеви музей. „Колекционерите от едно време трябваше да се чувстват уверени, че са получили правилните видове и затова правят наистина подробни бележки за историческите местообитания, чак до неща като „Намерено е гнездо с яйца на 60 сантиметра от земята във върба“, с конкретна информация къде са яйцата, как изглеждат, до конкретни имена на улици.“

Тези точни подробности помагат на учените да разберат промените в поведението на гнездящите птици през миналия век, добавя Бейтс. Например „записките за гнездене, записани при събирането на някои от нашите яйца преди сто години, показват, че птиците сега вече гнездят по-рано през годината, отколкото преди. Това е част от цялата картина на изменението на климата, ръководено от човека.“

В някои случаи тези исторически яйца също играят роля в големи научни открития. Забраната на пестицида ДДТ (дихлордифенилтрихлоретан) например разчита на изследвания, проведени върху няколко музейни колекции от яйца – учените успяват да сравнят яйцата от началото на века със съвременните, за да покажат връзката между пестицида и крехките, преждевременно напукани яйчени черупки, които са истинска катастрофа за грабливите птици, включително плешивия орел.

Събирането на яйца вече е незаконно за гражданите-учени като Бендире и Бритуел, но истинските учени могат да получат разрешителни. Малцина обаче го правят, отчасти защото процесът е изключително трудоемък.

„За събирането на яйца има много кратък интервал, а пък самият процес отнема много време – трябва да наблюдавате птиците и да ги следвате, за да разберете къде са гнездата им“, казва Пол Суит, мениджър събиране на птици в Американски музей по естествена история. „Правил съм много събирания, но никога не съм събирал яйца – просто не е нещо, което много хора правят.“ Колегата на Суит – Том Тромбоун, мениджър на данни на колекции от птици – знае с точност броя на яйцата, които музеят има (17 921), отчасти защото това е число, което не се е променило от години.

Но докато през последните години събирането на яйца е изпаднало в немилост, учените са разделени по въпроса дали практиката трябва да бъде възстановена. Някои орнитолози твърдят, че с милионите яйца, които вече са по музейните колекции, вече имаме цялата необходима информация. „Понастоящем рядко събираме яйца – отбелязва Ръсел – но ако това се счете за научно важно, например за откриване на основните тенденции, които са от значение за опазването на даден вид и е както етично, така и юридически възможно, тогава бихме отишли да събираме.“

Други са по-ентусиазирани за връщането на практиката. „Ако днес не събираме яйца, може би изпускаме някаква ценна информация“, разсъждава Бейтс. „Викторианските колекционери на яйца никога не са си представяли как техните яйца ще се използват в бъдеще.“