Феноменът „Бадер-Майнхоф“ – да бъдеш преследван от една и съща картина
През 1994 г. Тери Мюлен ще пише на местния вестник „Pioneer Press“ в Минесота, че постоянно изпитва един и същи проблем: след като е чул за терористичната организация „Бадер-Майнхоф Груп“, постоянно ги виждал навсякъде около себе си. Историята е публикувана и малко странна, но ефектът на Тери ще се прояви и в други читатели. Скоро цялата медия е записана с писма и на други читатели, изпитващи същият феномен.
Всеки разумен терапевт ще посочи една от най-често срещаните аномалии – масовата психоза. Оплакванията на един човек могат да се прехвърлят лесно и на друг, а ако няма много информация, очаквайте масовата паника. Един по-сериозен анализ ще покаже, че Тери изпитва нещо малко по-различно – повтаряща се илюзия. Позната е още като „Феноменът Бадер-Майнхоф“.
Изразява се в следното: веднъж след като забележим един детайл, започваме да го виждаме все по-често и по-често, маркираме го с много по-висока честота, когато се сблъскаме с него и окото се тренира да го следи. Ако сте почитатели на нумерологията, възможно е да гледате регистрационни номера и да търсите вашата рождена дата, това е чест пример за бързото сканиране и краткото щастие на съвпадение. Това е разумна форма на посоченият феномен. Колко опасни могат да бъдат числа на регистрационен номер? А колко опасна може да е повтаряща се терористична група?
Не е задължително да попадате и на терористи, мнозина биха насочили вниманието си към картини от определен период, други ще виждат повече книги от конкретен автор. Бадер-Майнхоф не е феномен на когнитивно разстройство, той е съобщение в кода. Мозъкът се опитва да каже нещо и използва езикът на възприятието. Да комуникирате със собственото си съзнание и да се опитвате да извадите забравени и потиснати спомени, изобщо не може да се смята за лесна работа. Понякога са необходими терапевти, друг път трябва да се замислим защо се връщаме към един определен момент, епизод или дори някаква картина.
Някои от преживелите този феномен ще бъдат способни да запечатат само една картина или един предмет. Един респондент споделя, че никога не е харесвал родния си град, той е бил малък и неприятен, хората са били твърде заядливи. Красотата е липсвала, зимата е един от най-депресивните сезони и всяка промяна ще бъде регистрирана като болезнено изживяване. По това време, респондентът признава, че е бил преследван от картината „Скитник над море от мъгла“ от Каспар Дейвид Фридрих.
Аномалията е толкова сериозна, че ще вижда това изображение в списания, по стените на метрото, евентуално и под формата на забавни картинки. Върхът на цялото изживяване идва с картичка, изпратена от съученик, с когото се е виждал преди повече от 25 години. Това е моментът, в който респондентът споделя, че на 16-годишна възраст е имал възможно да избере два варианта – да се самоубие или да си купи самолетен билет.
Пред терапевт ще разкаже, че често се чудил кое точно е по-доброто решение. Картината на Фридрих се намирала в секцията „Романтизъм“ в учебника по философия. Нещо в нея е успяло да се запечата в съзнанието. Въпросният пътешественик е с гръб към художника, оставяйки своята самоличност скрита. Неговата тъмна фигура е изправена пред безкрайния син хоризонт. Защо съзнанието се опитва да ни връща на места, където няма нищо друго, освен болка?
Повечето психолози смятат, че идеята не е да изстрадаме отново преживяното, а да си спомним какво точно се е случило. Картината е някакъв символ на надежда, белег, посока и дори възможност, особено ако разгледаме смисълът. Въпросната личност не е ограничена, а се изправя пред безкрайното. Знаем голямото клише за погледът в бездната, която може да се огледа в нас, но в този случай, въпросният психологически феномен има друга задача – да подтикне към нещо по-добро.
Дали има лечение? Всичко зависи от сигналите. Приемете, че някога дори така наречените спящи агенти са тренирани да се активират чрез чуването на мелодия, виждането на картина, прочитането на определен ред. По спомени на пациента, веднага след оглеждана в тази картина, тя е започнала да намира място навсякъде в дома. Едно копие стои над леглото, едно стои в дневника, прави се джобен вариант. Всичко това се случва в детството, докато младежът е на кръстопът и се чуди какво точно да прави с живота си.
След около 2 години идва време за колеж и забравеното от Бог място е напуснато, веднъж за винаги. Промяната на обстановката не спира мислите за самоубийство, притъпява ги временно. Следва кариера, пътуване из Европа, връщане обратно в САЩ и във въртележката на всичко случващо се, картината, пътешественикът, спомените от всичко това, започват да изчезват. Той не е необходим. Това е моментът на забрава, докато не пристига въпросната картичка от приятел и всичко се връща обратно на местата.
Психолозите наричат подобно изживяване – неосъзнато когнитивно пристрастие. Оказва се, че хоризонтът на пътешественика не е бил никога близо до него, не е можел да бъде докоснат или достигнат. Когнитивното пристрастие е онзи елемент, който мотивира човек да бъде по-добър, да преследва нещо повече и да върви в една посока, предпазвайки се от другата – самоубийството в този случай.
Бъдете спокойни, защото науката е успяла да прокара този термин през 2005 г. с помощта на Арнълд Звицки. Той класифицира феноменът на два варианта – селективно пристрастие на вниманието и потвърждаващо пристрастие. Първото се определя като забелязване на елементи, които са по-важни за нас, спрямо други. Вторият вариант на този феномен се свързва с търсенето на елементи и белези, подкрепящи изцяло нашата хипотеза, пропускайки всички контра-доказателства. Науката смята това поведение за напълно безобидно. Пациентите с шизофрения могат да злоупотребяват с него и да се влошават допълнително, но при тази диагноза абсолютно всичко влияе значително на поведението и състоянието.
