Ефектите на Самотната кралица все още се виждат сред дърветата на Норвегия
Последиците от Втората световна война все още са около нас и ни засягат по фини, странни и фундаментални начини. Един от видимите начини, по които наследството от войната все още остава, е околната среда.
Например в горите, които обграждат норвежките фиорди, има дървета, които не показват абсолютно никакъв растеж за 1945 г., според пръстените им, които са показателни както за растежа, така и за синоптичното време. Озадачени от това откритие, Клаудия Хартл, дендрохронолог от университета Йоханес Гутенберг в Майнц, Германия, проучва въпроса, за да получи по-ясна картина на регионалния климат, когато открива този факт. Естествено, тя знае, че този период е края на Втората световна война, но не може да определи точно какво свързано с войната би предизвикало този ефект. Малко след това откритие един от нейните колеги я информира за историята на Тирпиц.
По време на Втората световна война нацистите разполагат линкора Тирпиц (линкор е съкратено название на „Линеен кораб“ – класът на най-мощните артилерийски бронирани кораби на XX век). Тирпиц има два прякора. Тъй като рядко е участвал в оперативни маневри, той е известен като „Самотната кралица на Севера“. Известен е още и като „Звярът“ – название, дадено му от уважение към заплахата, която представлява за съюзническите конвои в Баренцово море.
С дължина 250 метра и екипаж от 2500 души, това е един от най-големите бойни кораби, строени някога от европейския флот. Германците го крият във фиордите на Норвегия, за да атакуват конвои на път за Съветския съюз, да залавят британските военноморски активи и да осигурят известна защита срещу потенциално нашествие. Той пътува от един фиорд на друг в търсене на признаци на нашествие като обаче през това време се крие от въздушно разузнаване в изкуствен химически облак от хлоросулфонова киселина. Според ново изследване именно този облак от химикали повлияa негативно околните борове и брези в Кофьорд, който се намира в северния край на Норвегия, като по този начин забавя растежа им.
Кофьорд
Увреждането от изкуствената мъгла започва с иглите по дърветата. Без игли дърветата не могат да фотосинтезират адекватно и следователно не могат да произвеждат никаква биомаса. Иглите на бора обикновено оцеляват от три до седем години, защото са вечнозелени, което означава, че ако тези дървета загубят иглите си, ще им отнеме много време да се възстановят напълно.
Според Центъра за научно образование, много информация за климата може да бъде събрана от изучаването на дървесните пръстени. Растежът е най-бавен през по-студените сезони като произвежда по-тъмен, по-тънък пръстен, докато един светъл пръстен е знак за бърз растеж през по-топлите сезони. Изключително рядко обаче се случва растежните пръстени напълно да липсват. Такива случаи се срещат в югозападната част на САЩ по време на екстремна суша, а друг път поради заразяване с насекоми или силен студ.
Изследванията показват, че едно дърво не се развива и не расте чак до 1954 г. и дори тогава са необходими 30 години, за да се подмлади напълно и да започне да расте със същите темпове, както преди войната. Обхватът на щетите стига до 4 километра във всички посоки, като всяко дърво в рамките на този конкретен радиус показва нива на щети като колкото по-близко са били дърветата до кораба, толкова по-тежки са последствията, които търпят.
Тирпиц собствено също претърпява някои щети, докато е в Кафьорд, но съдбата му в крайна сметка приключва в края на 1944 г., когато е потопен в Тромсо от изтребители Ланкастър на Кралски военновъздушни сили.
„Мисля, че е наистина интересно, че ефектите от едно събитие все още са очевидни в горите на Северна Норвегия повече от 70 години по-късно. На други места в Европа също се използва този изкуствен дим и може би и други химикали. Така че може би ще могат да се намерят подобни модели и ефекти от Втората световна война и другаде“, казва Хертл.
Хертл представя изследванията си на Общото събрание на Европейския съюз по геологични науки (EGU) във Виена, Австрия.
