Бялата чума можеше да заличи САЩ и властва няколко века на новия континент
Наричат я болестта, която убива младите и красивите и преди да се появят антибиотиците някъде в средата на XX век, това заболяване е успяло да отнеме живота на една трета от американското население, в Европа също се слави с един невероятен успех. Много преди да се появи адекватната медицинска помощ, всеки един е бил подготвен да прави най-различни и безумни ритуали, само и само да оцелее.
В средата на XVIII век Самюел Тилингхаст установява, че заради туберколазата, мнозина са спрели движението и са се капсулирали в малките селца и градчета в Нова Англия. Животът не просто се променя, той умира бавно и сигурно. Самюел прекарва много време в записване на историята на болестта и споделя как наистина изглежда животът в това отношение. Една не толкова приятна история е моментът, в който Хенри Болдуин разказва какво се случва с младата му съпруга.
Първо забелязва как започва да отслабва, цветовете ѝ и червените бузки да избледняват бавно и сигурно, от активна и усмихната жена, тя се превръща в изпито и изтощено същество, чийто глас вече е просто измъчен шепот. През март 1849 г. Марсия Болдуин започва да плюе кръв и се отправя за последен път в леглото. Нейният съпруг се опитва да облекчи мъките, къпе я, докато е в леглото, стиска я здраво и трябва да наблюдава как животът на любимата му просто приключва веднъж завинаги. Често му се налага да я изправя, за да може да диша.
Понеже няма никакви познания, мъжът събира най-различни билки и се опитва да облекчи болките, дава всичките си пари за знайни и незнайни практики, но без успех. Само една седмица по-късно в своя дневник ще напише, че неговата Марсия го е оставила завинаги и мъчителният живот е приключил. Само 6 години по-късно, Хенри ще я последва, той се заразява от нея, но се бори малко по-дълго за живота си.
Така функционира бялата чума, тя отнема най-ценното и сломява и най-силния човешки дух. Всичко започва с кашлица, която продължава седмици и месеци, няма никакви симптоми. По-късно продължава с трески и всяка следваща отслабва допълнително заразения. Пациентите губят енергичност, избледняват и стават по-крехки и по-крехки. И ако болестта покосява тялото, никой не може да знае къде отива душата на пациента. След това всяка глътка въздух става по-мъчителна и по-мъчителна, болките в гърдите са толкова остри и тежки, че човек не може да намери правилното решение много дълго време. Когато болестта успее да помогне за по-бързото загниване на белия дроб, кръвта започва да се влива в него. Сутрин животът започва със студена пот и треска, а вечер с горещи вълни и още по-сериозни болки.
На финалът, когато туберколозата е пречупила пациента, той прилича на скелет, като кокали обвити в кожа, които се тресат жестоко от кашлицата, а след това идват и кървавите храчки. В тези моменти всеки знае много добре, че смъртта не е просто награда и мечта, а задължение – никой не иска да продължава живота си по този начин. Обикновено не е необходимо много време, за да дойде и тя. Древните гърци записват тази болест с името пропиляване. В Америка лекарите, обучени по традицията на древноримския лекар Гален, използват термина консумация – болестта консумира своя приемник до степен, в която го погубва. Как стига до новия континент Всичко започва с английските заселници, които успяват да разпространят болестта.
Впрочем има теория, че ако туберколозата е липсвала, индианците най-вероятно щели да се справят с новия заселник. До този момент повечето лекари от Великобритания вярвали, че туберколозата не е заразна. В началото на XIX век никой дори не знае как се разпространява тази болест и това води до доброволна изолация, особено след като легендите за пречупването на хора е обиколило новия континент. В този момент никой не се страхувал от маските или социалната дистанция, просто животът се капсулирал и всички чакали чудото.
По-слабите хора умират в рамките на 1-2 месеца, останалите могат да прекарат до година, но преди това ще покажат как наистина изглежда ситуацията. Твърде малко хора успяват да оцелеят и се превръщат в нещо като светци, макар и животът им никога повече да не е същият. Съмненията, че това е просто кашлица, която ще отшуми, започва да се гледа като смъртна присъда. Достатъчно е в този период да се задавите и да изгубите цялото си социално обкръжение.
Повечето болни са в разцвета на силите си и затова децата първи падат едно след друго, а докато стане ясно, че туберколозата е плъзнала, вече е успяла да покоси редица семейства. В един запазен дневник на Каролай Сийбъри е записана смъртта на осемте братя и сестри, които един по един се предават. Най-тъжното е, че родителите трябва да наблюдават как децата и внуците умират, а те не могат да направят нищо по въпроса. Някои просто приемат, че това е божията воля и спират да говорят за нея с надеждата, че просто ще отшуми. Един от свещениците с цели 15 деца, трябва да ги погребе едно след друго в рамките на няколко години. В един момент новите колонизатори вече не са съгласни с Бог и започват да изпитват сериозно недоверие към църквата. Време е да се намери решение и лекарите са на първа линия.
Междувременно същите споделят, че ако скоро няма решение, целият континент просто ще се заличи. Никой не знае нищо за микробите и разпространението им, следователно единствената логична стъпка е да вярват, че туберколозата е наследствена болест. Средната класа е съветвана да не се преуморява, за да не активира тази болест. Започва да се отхвърля и употребата на корсета, която смачква ребрата на младите дами. Танците и буйният нощен живот също влизат в ограниченията. Хигиената за ниската класа се превръща в задължение, особено след като точно там започват да се оформят големите гнезда.
Забранява се на мнозина да строят къщите си близо до блата и реки, а домовете трябва да се затварят, за да не влизат студените течения, които да простудяват допълнително. Туберколозата успява да превърне много хора в богаташи. Например ще открием, че когато един човек се разболее, той ще потърси помощта на билкари, лекари и всякакви други шамани, но накрая резултат няма да има. В повечето случаи няма резултат, но надеждата е скъпо удоволствие, както бихме могли да се досетим. Обикновено лечението се провежда в домашни условия от жени.
Варят се бульони, дестилират се най-различни еликсири, таблетки за смучене, диша се над гореща вода и още много други. Поставят се най-различни мазила за облекчаването на кашлицата и треската, а алкохолът се оказва една особена опора за всеки страдалец. Мнозина вярват, че най-добрият начин да се победи огън е с още огън. Бульон от месото на червен петел се смята за особен лек, млякото на червена крава също.
Не се притеснявайте, за целта животните се боядисват с пепел, за да може добрата реклама да донесе повече приходи на собствениците. Никой не знае колко точно растения са били използването за правене на билки и колко точно са помогнали, но натровените в това отношение също не са малко. Слузта от охльови, събрана в ранната утрин облекчавали кашлицата и затова редица болни започват да обикалят рано сутрин като призраци в търсенето им.
Вярвайки, че древните гърци са намерили решението, мнозина прибягват и до употребата на живак, а в последствие се добавя и опиум. Двата елемента със сигурност нямат особен ефект, но поне болките намаляват рязко във втория случай. Хомеопатията става крал в Америка. Всяко едно безумно решение, подплатено с гаранциите, че в Англия или някъде другаде, туберколозата била победена, при това с помощта на билки, започва да се продава като топъл хляб. Други пък разработват специални печки, които позволят дишането на изгорелите пари на въглени и дърво. Следва и продажбата на патентни лекарства, които разказват безумия.
Рекламата от 1825 г. за астматични хапчета на д-р Релфе разказва как една жена се очаквало да умре в следващите няколко часа, но след като приема една доза, се изправя на крака и започва да живее напълно нормално. Други започват да говорят за индиански лекове, защото по това време индианците са изолирани от заселниците и бягат от тях, те вече са разбрали, че болните могат да донесат бялата чума при тях и затова не се разболяват.
Различните племена никога не са търсели лекарства, но американците веднага използват техниката по този начин и позволяват на всеки човек да се възползва от големите и сериозни методи. Пречистените растителни продукти, предлагани от протестанската секта Шейкърс се смятат за ефикасни срещу болестта и се продават толкова бързо, че няма време да се произведат нови, а това веднага се отразява на цената. Лекарят Шейкър отваря специален санаториум, където позволява на всички болни да се лекуват. Според неговата тайна рецепта и лечение, той можел да помогне на мнозина. Разказани са само историите на онези, които са се възстановили при смяната на климата.
Друго лечение, което се предлага е разходката на чист въздух. Според много лекари, северният влажен въздух разболява допълнително хората и така много болни започват да пътуват и да заразяват южните щати. Някои от пътуващите умират директно по пътя, при това в адски болки. По това време южните щати, където робството е все още легално, заявяват, че болестта идва от север, защото там хората не знаят как точно да живеят и на кои обичаи да заложат. След като болните могат да пътуват, някои инвеститори започват да залагат по-сериозно на недвижимото имущество, веднага се строят квартири, здравни курорти и спа центрове. Бумът на пътища, канали и железопътни линии също започва да се засилва. Където има минерален извор, откриваме и наличието на курорт.
В едно село в Ню Хемпшир, където животът тече с помощта на риболова, бързо заменя старите практики и отваря санаториуми в очакването на гостите, а такива не закъсняват. Най-забавното е, че това място не само се превръща в особен успех, но и носи добри приходи , за разлика от риболова. На мястото на лодките са издигнати цели три хотела. Планинските курорти също започват да никнат като гъби. Организират се отклонявания на извори, пълненето на басейни и всякакви други малки радости по тази линия. Всички те са предназначени за хората от висшата класа, защото именно тя плаща най-много. Култът към личността е и следващата стъпка. В Ню Йорк наградата за най-голям шарлатан е дадена на д-р Самюел Фич, който твърди в своята книга, че ако се спазва определен режим, може да излекува абсолютно всеки напълно. За да спечели още повече, веднага прави и санаториум.
Във Флорида на почит са лекарства като мляко, лечение с говежда кръв, лечение с уиски – това определено звучи обещаващо – лечение чрез промяна на климата и още много други. В началото на XX век вече е ясно, че туберколозата е болест сред бедните. В началото на новия век има едва 34 санаториума, а през 1925 г. вече са около 500, а общата леглова база е около половин милион и продължава да расте. Истината е, че след като се изолират болните, разпространението рязко пада.
Изолацията е много стриктна и разходките се правят по часове, както и разговорите с останалите личности. Изолацията помага повече, особено след като се знае, че болните първо се появяват на пристанището, а след това започват да я разпространяват навсякъде другаде. Първите стъпки за победа на тази напаст са документирани през 1943 г. с помощта на Селман Уоксман. Той открива така наречената съставка стрептомицин и след като я дава на пациент, забелязва, че същият оздравява. За съжаление става ясно, че някои се лекуват и след това отново заболяват, защото болестта става бързо резистентна срещу това заболяване.
В рамките на 1943-1951 г. се създават няколко вещества пара-аминосалицит, изоницотиник и подсилен стрептомицин. В края на 50-те години става ясно, че тези медикаменти започват да дават успех от 80-90%. За съжаление лечението изисква между 18 и 24 месеца приемане. През 90-те години на миналия век се ражда нов медикамент, който позволява лечението да продължи около 6 месеца. След като никой не съдейства, започва да се забелязва резистентност и отново трябва да се търси нов вариант за превенция. И до днес най-много тестове и експерименти продължават на територията на САЩ. Добрата новина е, че има лекарство, но колко точно са забогатели с помощта на тази болест е мистерия.
Снимки: Wikipedia
