Великите авантюристи: Сър Франсис Дрейк
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Морето винаги е раждало легенди. Още от най-древните дни, огромната водна шир е пленявала сърцата и умовете на хората. Най-дръзките са яхвали вълните в опит да укротят гнева на Посейдон или да пояздят „конете от морска пяна“ редом с Мананан мак Лир, буйният син на келтския морски бог. Онези, които кръстосват шпага със стихиите винаги са предизвиквали възхищението на своите съвременници и бъдните поколения. И днес, имената на великите адмирали от миналите векове носят онази особена, мистична тежест и влияние – Нелсън, Рьойтер, Хайредин Барбароса, Роже де Лаурия и Георги Антиохийски. Сред тези личности, записани със златни букви във военноморската история, трябва да наредим и името на един дързък авантюрист, чието дело изменя завинаги хода на най-великата военноморска сила в историята – Великобритания. Неговото име е Франсис Дрейк.
Както мнозина от легендарните герои в приказките, точната дата на раждане на бъдещия прочут капер е неизвестна. Съществуват различни хипотези, поставящи годината на раждане между 1539-та и 1544-та. За най-вероятна, но в никакъв случай напълно сигурна, се смята 1541-ва. Родният му град е Тависток в графство Девън. Селището е древно миньорско и търговско средище, прочуто с добива на калай. Около него съществуват и множество големи ферми на местното свободно население. Като цяло, Девън и Корноуол са последните части на Англия, в които се запазва силното етническо присъствие на келти.
Формалното приобщаване на тези територии към английския език става едва по времето, когато Дрейк се ражда, с въвеждането на английския като официален език на новата англиканска църква, оформена под надзора на Хенри VIII след 1549 г. Всъщност именно това въвеждане на английския език чрез т.нар. „Молитвеник“ е и първият случай, в който има по-ясни сведения за семейство Дрейк. Бащата на Франсис – Едмънд Дрейк е местен заможен фермер, близък приятел на един от първенците в Девън – Франсис Ръсел, втори граф на Бедфърд. Именно на графът, който става кръстник на малкото момче, е наречен и именият мореплавател. Семейство Дрейк е въвлечено в т.нар. „Бунт на молитвеника“ – опитът на населението на Корнуол и Девън да отхвърлят налагането на англиканството и английския език за сметка на местния гелски и изповядваното локално протестантство.
Семейството бяга в графство Кент, където Едмънд Дрейк става дякон и започва да служи като свещеник в местната квартира на кралския флот. Там семейството му се разраства значително – Франсис е един от общо 12 братя. Младежът се възползва от познанствата на баща си и се хваща на работа като моряк на един търговски съд, който превозва стоки между Англия и Франция през Ламанша. След няколко години работа, Дрейк се е доказал толкова добре, че капитанът, който няма свои деца, му завещава кораба на смъртния си одър.
В добавка към издигането си в локалната търговия, Франсис Дрейк започва да сътрудничи на своя втори братовчед – Джон Хокинс. Джон е около 10 години по-възрастен и към 1560 г. вече е натрупал опит като активен доставчик на стоки и роби за развиващите се карибски колонии на Испания. В последствие, Хокинс ще стане един от най-доверените военноморски експерти в двора на кралица Елизабет I, ковчежник на кралския флот и архитект на английската стратегия за набези срещу испанските кораби, превозващи златото от Новия свят в края на XVI и началото на XVII век.
След 1564 г., кариерата на Дрейк като моряк и командир на ръба на закона започва с пълна пара. Той участва в две експедиции към бреговете на Гвинея, където англичаните плячкосват португалски търговски пунктове и кораби, след което плават към Карибите и препродават стоката на местните испански колонисти. При второто плаване, през 1568 г., английските кораби са прихванати и в по-голямата си част потопени от испанска бойна ескадра, преследваща пирати и трафиканти. Дрейк и братовчед му Джон Хокинс се измъкват на косъм, плувайки до близкия бряг под заревото на горящите им кораби. Смята се, че още тогава Франсис намразва испанците и се заклева да им отмъщава и вреди по всеки възможен начин. През 1569 и 1570 г., той плава два пъти до т.нар. Западни Индии (Карибите и бреговете на Мексико), най-вече с цел да разузнае и събере информация за оборота на стоки и корабоплаването.
През 1572 г., Франсис Дрейк поема на своето първо самостоятелно плаване. Спечелил си име и самоуверен, той не смята просто да нападне коя да е цел в Карибите. Планът му е да се промъкне покрай бреговете на днешен Белиз и да атакува градчето Номбре де Диос – мястото, където испанците товарят среброто и златото от Перу за да се превози към Европа. Съгласно действащата практика, испанците транспортирали скъпоценностите по море от Перу до град Панама, от където безценния товар се прекарвал през джунглата с мулета до другия край на Панамския провлак. За отправна точка на корабите към Европа служело градчето Номбре де Диос (Името Божие) – най-старото, непрекъснато населявано европейско селище на Континентална Америка. Градчето има една сериозна слабост – разположено е край гигантско блато, а почвата и терена не позволяват да бъде укрепено по какъвто и да е адекватен начин. Именно тази информация е придобил Дрейк през 1570 г.
Франсис Дрейк потегля от Плимът начело на два кораба и общо 73 души екипаж. Те достигат бреговете на Панама в края на 1572 г. и извършват пробен набег срещу Номбре де Диос. Градът, който не се охранява сериозно, е хванат неподготвен и разграбен. Англичаните се оттеглят и местните испански власти подозират, че пиратския набег е еднократен и хората на Дрейк са се изтеглили. Франсис обаче ги надхитря и се скрива заедно с екипажа си край девствените панамски брегове, очаквайки появата на кервана с перуанското злато и сребро.
Информацията, с която разполага се оказва точна и в началото на 1573 г., англичаните атакуват изненадания испански конвой и задигат общо 20 тона злато и сребро. Подобно количество е отвъд възможностите им за пренасяне и те заравят голяма част от него в джунглата, а каквото могат да носят със себе си качат на двата си кораба и бягат към Англия, където, макар и неформално, са посрещнати като герои.
През 1577 г., Дрейк получава от кралица Елизабет I патент за капер – спонсориран от държавата пират, който да действа срещу корабите на точно определена вражеска сила, в случая Испания. Франсис застава начело на флота от 6 кораба, която след поредица от проблеми, потегля от Плимът на 13-ти декември, 1577 г. След тежко плаване и проблеми, флотата достига до Аржентина. По пътя, половината кораби се повреждат отвъд възможностите на екипажа да ги поправи и са потопени. Изглежда че експедицията ще е пълен провал, но Дрейк не се отказва.
След като прекарва няколко седмици по брулените от вятъра брегове на днешна Аржентина, англичанинът и неговите хора, сред които има освободени африкански роби и пленени португалски моряци, които сменят своя господар, решават да рискуват и да преминат през Магелановия проток. Легендарната точка, в която Атлантическия и Тихия океан се срещат и до днес остава едно от най-трудните за навигиране водни пространства на планетата. В онази епоха, когато корпусът на корабите не е от специална метална сплав, а от дърво и тягата се осигурява не от двигатели, а от платна, преминаването между бреговете на Патагония и о. Огнена земя, се е смятало за самоубийство.
Трите кораба щурмуват Магелановия пролив през лятото на 1578 г. Дрейк, начело на своя флагман „Пеликан“ успява да премине, но другите два съда нямат същия успех. Единият кораб – „Мериголд“ потъва, а другият – „Елизабет“, е принуден да обърне и да се върне в Англия. Така, в ранната есен на 1578 г., Франсис Дрейк навлиза в Тихия океан само с един единствен кораб. Английските моряци прекарват известно време на един от местните острови, който наричат о. Елизабет.
Тази земя и до днес не е точно установена от историците и изследователите. Това, което се знае е, че на острова е имало питейна вода, а моряците откриват, че от кората на растящите канелови дървета, може да се приготвя отвара, която предпазва организма им от скорбут – болестта, причинена от липсата на достатъчно витамини в организма на моряците. Това важно откритие кара европейците да се запасят с големи количества кора, която да им послужи в по-нататъшното им плаване.
Моряците приемат кораба да бъде преименуван от „Пеликан“ на „Златната кошута“ по емблемата на един от водещите британски политици в онази епоха – сър Кристофър Хатън, чийто семеен герб е златна кошута на син фон. С ново име, но със старите си амбиции за слава и плячка, корабът потегля покрай бреговете на днешно Чили, грабейки испански и местни селища. Големият му удар идва край бреговете на Перу, където пленява два кораба, превозващи испански съкровища от Лима за Манила във Филипините.
Испанците използвали тези средства за да плащат търговските си разноски в Източна Азия, където среброто било търсено както от индонезийските търговци, така и от китайците, които го ценели дори повече от златото. Средствата, които попадат в ръцете на Дрейк са равнозначни на ок. 27 тона сребро – еквивалента на 20 000 000 днешни долара. Франсис, доволен от плячката, третира испанските офицери с достойнство – кани ги на официална вечеря, а след това, когато ги оставя на перуанския бряг, подарява на всеки от чуждите екипажи сребро, чието количество е съобразено с ранга на моряците.
За да избегне повече сблъсъци с испанците, Дрейк води кораба си на север, избягвайки Мексико. „Златната кошута“ достига до бреговете на днешния щат Орегон, след което плава на юг и Дрейк заповядва на моряците си да потърсят удобен залив за зимуване, където и да поправят своя съд. Територията, на която стъпват е обявена за владение на английската корона под името „Нов Албион“.
Макар тази претенция да няма преки последици, прецедентът се използва от англичаните през следващите десетилетия за да претендират за влияние по тихоокеанския бряг на Северна Америка. След успешния престой, Дрейк поема през Тихия океан и достига след немалко премеждия до днешна източна Индонезия. От там, натоварен с още съкровища и подправки, екипажът минава през Индийския океан, заобикаля нос Добра надежда и плавайки покрай бреговете на Африка се завръща в Европа в края на 1580 г., три години след отплаването си.
Товарът, който Дрейк донася със себе си му носи огромно лично богатство и престиж. По силата на патента, който е получил през 1577 г., половината от всичко спечелено принадлежи на кралицата. След направения одит, се оказва, че този половин дял струва повече от всички останали лични приходи на владетелката взети заедно. Кралицата обявява, че цялата информация около околосветското пътуване на Дрейк е държавна тайна, а самият Франсис е награден с рицарско звание. Ритуалът е извършен от френският посланик в Лондон – Маршомон, но в по-късната легендарна версия от Викторианската епоха, в името на налагащия се национализъм, е разказвано как лично Елизабет положила меча върху раменете на Дрейк.
Франсис получава и правото на свой собствен герб – Черен щит, върху който лежи вълнообразна линия, разделящи северна от южна полярни звезди. Част от спечеленото богатство Дрейк влага в покупката на имението Бъклънд в Девън, което през следващите няколко поколения се предава по наследство в семейството му. Самият той живее в него около 15 години. През следващото десетилетие, подобно на своя съвременник сър Уолтър Рали, Франсис Дрейк служи като депутат в английския парламент и освен това е за кратко кмет на град Плимът. Въпреки тези престижни постове на улегнал джентълмен, Франсис си остава морски вълк и кралица Елизабет определено не го оставя да скучае.
През 1585 г., Франсис застава начело на най-мащабната си експедиция. 21 кораба и над 1800 войници потеглят от Англия срещу владенията на испано-португалския крал Фелипе II. Дрейк превзема и оплячкосва град Виго в Галисия, след което плава на юг към островите Кабо Верде. Тяхната столица Сантяго следва съдбата на Виго. От там, англичаните прекосяват Атлантика и достигат до остров Доминика, разграбвайки столицата Санто Доминго. Този успешен рейд е последван от оплячкосването на град Картахена в дн. Колумбия, след което опоскват град Сан Аугустин във Флорида. От там, флотът се насочва към „изчезналата колония Роанок“ – тогава все още действаща в дн. САЩ. След поправки и попълване на провизиите, Дрейк се завръща в Англия през лятото на 1589 г. и за пореден път е посрещнат като герой.
Експедицията на Дрейк в Карибите се превръща в прекия повод за свикването на Великата армада – огромна флотилия от кораби, чиято цел е да смаже английския флот и да позволи прехвърлянето на сухопътни сили от испанските владения в Белгия към Британските острови. Подготовката за тази армада започва още през 1587 г. и Дрейк е изпратен от кралица Елизабет със задачата да попречи на испанците до колкото е възможно. Сър Франсис оправдава доверието й. С дързък рейд срещу Кадис, той успява да потопи поне 35 испански кораба. През следващите месеци ограбва снабдителни съдове идващи от Атлантика и Средиземно море към Андалусия. Според различни изчисления, англичаните пленяват близо 5 кубически тона припаси. Този блестящ успех е последван от дръзкото му представяне в борбата срещу Армадата в английски води през 1588 г.
Победата над Армадата бележи върха в кариерата на Дрейк. След това, Фортуна сякаш отлита от рамото му. През 1589 г., англичаните, възгордели се от победата, организират експедиция, начело с Дрейк, срещу Испания. Тя остава в историята като „Английската армада“ и съдбата й е не по-различна от испанската. Иберийците нанасят поредица от поражения на английския флот, опитът за превземане на Ла Коруня в Галиция пропада и в крайна сметка, Дрейк е принуден да се прибере в Англия с подвита опашка. За да измие срама от поражението, през 1595 г., той потегля на нова експедиция в Карибите, чиято цел е да повтори успешния тур десетилетие по-рано. Този път испанските гарнизони по места са предупредени за идването на англичаните. Дрейк не успява да превземе нито едно голямо селище, войските му са разбити в поредица от неуспешни обсади, а корабите му са посрещнати от добре организирания местен испански флот. В крайна сметка, прочутият английски пират се разболява от дизентерия и умира на 28 януари, 1596 г.
Легендата на Франсис Дрейк, наричан заради фамилията си „Дракона“ от испанците, продължава да живее и днес в имената на десетки географски обекти по цял свят. В Чили все още разказват приказки за знаменития му набег през 1578 г. През 1930-те години, прочутият американски мошеник Оскар Харцел подлъгва стотици хора с фамилно име Дрейк в САЩ да повярват че са наследници на грамадното у, срито имане, което британското правителство криело от тях. В резултат на финансовата пирамида, Херцел натрупва цяло състояние, получавайки пари от доверчиви американци с обещание да е техен адвокат и агент в преговорите с Лондон за предполагаемото наследство. Схемата, естествено е разкрита, а от Великобритания специално за съдебния процес е донесено копие от истинското завещание на Дрейк. Самият Дрейк не оставя наследници – семейното му богатство и владения преминават у неговите племенници, които няколко поколения носят титлата „баронет на Дрейк“.
