Пер Фуетард: Помощник на Свети Никола – и вероятно брутален убиец

На всеки 6 декември децата в цяла Източна Франция са посещавани от добротворния свети Никола. Той – или по-скоро някой облечен като него – се появява из училища, детски градини и частни домове, за да раздадат лакомства и подаръци на добрите хлапета. Но по време на всяко посещение, до свети Никола се придържа една зловеща фигура. Пер Фуетард, или „бащата с камшика“, има измъчен, страшен вид, с проскубана черна брада, и винаги носи камшик на бедрото си. Той е месар, чието любимо занимание е да яде деца, макар че в днешно време обикновено се задоволява с това (да заплашва) да набие с камшик или да подари въглища на лошите деца.

Откъде се е появила обаче тази злокобна фигура? И защо я наричат „Бащата на камшика“?

Съществуват две популярни теории за произхода на Пер Фуетард, като и двете са свързани с историите за съвсем реалния Свети Никола.

Той е много важна фигура в Източна Франция поне от 1477 г., когато е обявен за покровител на областта Лотарингия. А една от най-известните истории за светеца е за срещата му с касапин, който яде деца. Легендата разказва, че месарят е убил и нарязал на парчета три изгубени деца, след което е сложил месото им в бъчва със сол. Но тази нощ Свети Николай почукал на вратата му и помолил за храна. Страхувайки се от последствията да му даде човешко месо, месарят излъгал и заявил, че няма храна. Никола обаче го помолил за малко сол – и така месарят разбрал, че е разкрит.

Той бил принуден да признае престъпленията си, а свети Никола, като поставил три пръста на бъчвата, възкресил децата напълно невредими. Междувременно месарят бил прикован към магарето на светията и принуден да се превърне в негов покорен спътник.

Но има и по-реалистична версия на историята. През 1552 г. Свещената римска империя, водена от император Карл V, обсажда град Мец. Нещастните френски жители създават грозно чучело на императора, което след това изгарят и влачат по улиците. Тъй като то било изработено от местната гилдия на кожарите, които по обичай носели камшици, те дали на чучелото негов си собствен камшик и го нарекли Пер Фуетард. Когато на следващата година градът е освободен, деформираното чучело е изнесено отново по улиците, за да се отпразнува празникът на Свети Никола.

„Вероятно историите за месаря и Пер Фуетард са се слели с течение на времето“, казва Надя Харди, исторически гид в Нанси, Франция, пред Atlas Obscura. И така се ражда легендата.

Но не е ли странно да има коледно чудовище?

Вярвате или не, злокобните коледни фигури всъщност не са чак такава рядкост. Оказва се, че те вършат доста добра работа да държат децата в ред, особено по време на важни моменти като празниците. И тъй като коледните традиции често са амалгама от християнски и езически обичаи, са се появили всякакви герои, базирани на местния фолклор. Важното е, че някой друг, освен свети Никола, върши мръсната работа. Фигури като Пер Фуетард и известния германски Крампус са умишлено ужасяващи и служат като контрапункт на добротата и щедростта на добрият старец. В края на краищата, светецът покровител на децата не може да ходи да раздава въглища и да заплашва малките с побой.

Освен това драматизмът на историята на Пер Фуетард е чудесно коледно забавление. Всяка година в градовете в Източна Франция се провеждат ежегодни паради на Свети Никола, по време на които се пресъздава историята за него как спасява положението и осуетява канибалските залитания на Пер. Трите деца, които преди това са били „нарязани“ и „осолени“, се връщат към живот, а злодеят се превръща в неволен помощник на Свети Никола. В Нанси възстановката дори завършва с това, че кметът дава на Свети Никола чифт ключове за града.

За съжаление на френските деца победата на светията не означава, че няма последствия за тях. Пер Фуетард все още е в готовност да следи дали не си говорят прекалено много или не пренебрегват домашните си.