Олег Гордиевски – връзката между МИ6 и КГБ в една много Студена война
Една от добрите страни на глобализацията е, че все по-често можем да изчезнем и просто да се откажем от дигиталната си следа. Странно е, че в миналото се опитвахме по всякакъв начин да бъдем част от тази социална реалност, то днес е много възможно да се стремим към смяната на курса. Мнозина биха заменили апартамента в града за по-далечна локация, в която човешкият капитал е значително по-редуциран. Такава е историята и на един странен човек на име Олег Гордиевски. Той живее в малка къща, високи огради, рядко се показва навън, избягва контактите с хора, през повечето време чете и пише, слуша класическа музика и следи ревностно новините. Отказва да се разкрива пред публиката и като цяло се надява да бъде забравен, все пак има и причина за всичко това – някога е превозен от родината си в багажника на дипломатически автомобил.
Събитието от 1985 г. още го притеснява и макар някои разузнавателни институции като КГБ да не съществуват, Олег знае, че рядко забравят делата особено след като един последните противници на властта беше отровен с радиоактивно вещество. Причината никога да не може да се завърне в родната Русия, някога СССР, е наличието на смъртна присъда за държавна измяна. Макар и да вярва, че на 80-годишна възраст да е защитен и никой да не се опитва да го премахне, бившият агент предпочита да държи всичко под контрол и да изчезне от радарите. Има причина да е цел, все пак това един от най-големите агенти на КГБ и в последствие на МИ6 и много дълго време работи като двоен агент.
Благодарение на знанията му, като част от тях най-вероятно никога няма да разберем, Олег е много ценен кадър, не само за двете страни, но и за световната история, все пак колко живи хора познавате, които са надникнали отвъд Желязната завеса С негово участие е избегната ядрена война, заловени са редица шпиони, при това не само във Великобритания, но и генерално на запад. Не са малко и срещите му с Роналд Рейган, както и Маргарет Тачър, като всяка една е била доста полезна. Цялата му история е поместена в книгата Шпионинът и предателят, която се случва след 130 часа в разговори. Зад високите стени на дома му ще открием модерна охранителна система, старецът разполага и с оръжие, макар и той самият да не е сигурен дали някога ще му се наложи да го използва.
Олег с Роналд Рейган – агентът е в дясно на снимката
Относно страховете, Олег вече е свикнал с идеята, че няма от какво да се страхува, неговият живот ще приключи, като няма значение дали това ще се случи след още няколко години или сега. Опитите на неговите колеги да го премахнат не са никак малко, през 2008 г. беше във всяка медия, след като получава хапчета за сън с отрова. Изпратен е в болницата и около 3 дена след приемането им успява да се възстанови. Най-вероятно и тогава повечето агенти започнаха да използват по-сигурни гаранции за приключването на човешки живот. Мнозина биха попитали защо един такъв човек решава да предаде страната си. В бившето СССР е смятан за геният в разузнаването, за човек с ненадминати възможности, при евентуалното си завръщане е било сигурно, че ще се превърне в герой, ликът му ще бъде навсякъде и със сигурност щеше да живее в охолство, но някъде по линията на работата му, нещо се пречупва и посоката се променя.
Роден е в комунистически семейство, неговият баща е отдаден на идеите на комунизма и освен това работи в някогашното НКВД, което по-късно ще получи другото си име – КГБ. Олег се ражда през 1938 г. в Москва и през 1961 г. се записва в службите и в рамките на няколко години успява да стигне до много високите постове, като това му носи назначения в Скандинавия, Москва, Великобритания и на 46 г. възраст се превръща в един от най-важните агенти в Лондон. До този момент това е и най-високата известна степен на назначение.
Повечето негови колеги мечтаят много за парите и властта, която идва с тях, но Олег има някои други идеи, повечето остават идеологически. Самият той често признава, че парите са основното средство – горивото за движение на информация. Много често неговите колеги идват от бедни семейства и в стремежа си да се докажат, са готови да извършат нечувани престъпления. С опита на Гордиевски да премине от другата страна, МИ6 са изненадани от факта, че същият не иска никакви пари, а само да смени своя работодател, при това завинаги. Британците все пак му отварят тайна сметка, която да използва в случай на спешност и наистина се стига до там, защото в момента това е пенсията, с която пребивава на територията на Великобритания.
Какво го подтиква да направи всичко това. Той е един от хората, които знаят много по-рано, че ще се построи Берлинската стена, малко след това разбира, че Чехословакия ще бъде окупирана. За разлика от всички свои колеги, той е възмутен от идеята да бъде нападната страна и да се извършва насилие срещу мирни жители, които се борят за своята независимост. Като човек с познания в събирането и анализа на информация, политическа война, медийна манипулация, пускане на фалшива новини, различни дейности за измама, отвличания и убийства, Олег е просто перфектният човек за всяка една задача. Във възхода на КГБ, наетите кадри са повече от половин милион, повече от всяка една друга страна, която можем да си представим в този момент и всички са обучени по един и същи начин – да бъдат перфектни и безмилостни, да не се притесняват да отнемат своя собствен живот, ако се налага и винаги да извършват задачата си.
Първите опити на Гордиевски идват през 1965 г. с едно от назначенията му в Дания. Осъзнавайки, че датските служби подслушват телефоните на посолството, малко след Пражката пролет, той самият звъни на съпругата си и споделя как се отрича от този режим и колко грешен е той. Очаква точно това да бъде първият сигнал, с който да направи своята заявка за рекрутиране като двоен агент. Единственият проблем е, че западът не му обръща толкова внимание. По това време подаваната информация е толкова много, че не всеки следи телефоните в руското посолство на Дания. При вторият опит за контакт, Гордиевски пропуска шанса си за действие. Датчаните го наблюдават, както обикновено се случва при наличието на чужди дипломати в страната им, Олег спазва протокола и така и не показва, че е агент, а хората от другата страна приемат, че това е поредният обикновен дипломат, който изпълнява службата си. Стига се до там, че дори го смятат за гей и изпращат млад мъж, който да го съблазни – без успех.
Едва след като се озовава във Великобритания, негов приятел от студентските години ще потвърди, че опитите на Олег за бягство са истински и той самият не преиграва, а търси контакт. Този път се опитват да го съблазнят с жена, но не можем да разберем какво се обърква. Истината е, че до някаква степен можем да предположим, все пак сме виждали млади рускини и млади британки, при опитът на дамата да го отведе в тайна квартира за разпит, Олег пие няколко питиета, разменя думи от любезност и си тръгва. Най-накрая се налага да се намеси специален агент от МИ6, който да се представи и да зададе директно въпросите, очевидно е, че руснакът не може да приеме сигналите, а и как да го направи, след като се използват толкова детински маневри Кариерата му започва официално през 1974 г. и изобщо не му пречи да изпълнява задълженията си в Кремъл. Той събира определена информация и я предоставя на службата си, но същевременно не подава всичко, което му попада в ръцете.
В този момент, да притежавате човек, който се намира дълбоко в руската територия и най-вече в разузнаването, това е мечтата на всяка една страна. По това време директорът на ЦРУ дори не подозира за съществуването на Олег, той смята, че подобна идея може да бъде не просто невъзможна, но със същия успех ще изпрати агент на Луната, отколкото в централата на КГБ. Опити са правени, но винаги завършват добре. След като агентът не иска пари за действията си, какво го подтиква да направи тази крачка В неговите официални мемоари, основната идея идва с дългото страдание и дори агония, която го принуждава бавно и сигурно да попадне в особено неприятна обстановка. Проблемът на повечето интелигентни хора е, че макар да се кълнат във вярност на един флаг, често виждат лъжите, които прозират през него и липсата на всякаква толерантност в Олег остава и основната причина да се противопостави на идеята. Ето защо и в повечето случаи, когато пристига с една информация в Москва, бърза да вземе друга, която да върне обратно в МИ6.
Олег с официалната си дегизировка
Представете си един човек с функцията на телефон – приема един сигнал, доставя го до определена точка и в замяна връща отговора обратно. По това време Москва изпраща всичката си информация до квартирите в Копенхаген, използвайки дълги микрофилми по дипломатическа поща. По международни спогодби, същата не може да се отваря, следователно всичко е повече от прекрасно. Повечето са достатъчно добре запечатани, но не трябва да забравяме една много важна подробност – всичката информация пристига при Олег и именно той трябва да я отвори.
Брилянтната инженерна мисъл позволява микрофилмите да се носят свободно и да се крият от чуждите погледи, Олег просто ги взима, слага ги в джоба и отива на обяд, като след половин час се връща, докато неговите колеги от МИ6 са успели да ги преснимат. За целта се разработва специално копирно устройство, което да бъде не далече от руското посолство в Дания. След точно един обяд, агентът се прибира обратно и оставя всичко, което е необходимо на мястото му. Така МИ6 има информация за всяка една стъпка на КГБ от кодови имена, до честоти на предаване и още много други любопитни факти. По-късно Олег се среща с останалите агенти и допълва информацията с всичко, което трябва да се знае.
Впрочем тогава става ясно, че разполага с фотографска памет и може да припомни всичко, което очите му са забелязали. Описват целия процес като сваляне на файл от интернет. Все пак трябва да се запази прикритието му и в отговор МИ6 предоставят по-секретна информация, която да предостави на своето бюро. На жаргонен език, предаването се нарича захранка на пилета, дава някаква представа, но нищо повече, а и няма никаква стойност за противника. В повечето случаи се говорило за влошаването на отношенията между Великобритания и САЩ, експанзията на консервативната партия и още много други, но категорично не е разузнавателната информация, която бихте очаквали да получите от един такъв агент, в повечето случаи ще прочетете за нея във вестници и списания. Това обаче не е достатъчно и продължават да се мислят нови и още по-интересни теории, които като цяло да поддържат мистиката и добрата работа на агента.
Същият дори разказвал, че е успял да рекрутира определени хора на висши позиции и скоро е изпратен директно в Лондон. През 1981 г. идва първата голяма изненада, Гордиевски заявява на МИ6, че Майкъл Фут, главата на работническата партия и кандидат за следващия министър-председател, е платен агент на КГБ. Майкъл е предоставял информация за войната във Виетнам, за вътрешните конфликти на партията и генерално за политиката в страната. По това време МИ6 се намира в много неприятен момент, защото ваденето на такъв коз от ръкава ще постави цялата политика на страната в един доста неприятен момент. Самият той трябва да се изправи срещу Маргарет Тачър през 1984 г. и ако победи, КГБ ще разполагат със свой собствен агент в политиката на Великобритания, а от там ще получим и още много приятни и не толкова приятни изненади.
След като Тачър печели, а Фут подава оставка, следващите стъпки са за елиминирането му и прекъсването на информационната линия до Кремъл. По това време става ясно и нивото на страх, което всички страни изпитват към СССР. Всяка една грешно подадена информация, всеки един грешен ред, поставял сигурността на света под заплаха, защото Източният блок бил готов за война, впрочем най-вероятно и сега е готов, но тънката линия на мира можела да бъде разбита по всяко време. През 1983 г. Гордиевски предава информация, която тръгва от Москва до Лондон и гласи, че САЩ и НАТО се подготвят за ядрен удар срещу СССР. При официално съгласие се очаквало от СССР да изпревари събитията и да пусне първата ракета между 7 и 10 дена.
Олег побързал да предаде тази информация и да заяви, че трябва да се вземат бързи мерки по-затопляне, като не трябва да остане и малко съмнение върху намеренията за мир. Една по-сериозна грешка или ракетна активност, може спокойно да заличи света, като такъв, какъвто го познаваме. За да се премахнат всички съмнения, за няколко месеца НАТО спира всякакви военни тренировки и учения, с които се надява, че няма да има никакви грешни движения, особено такива, които ще се отчетат като акт на агресия. По това време Олег се надява да е предал правилното послание, защото в редиците присъстват не само крайни мерки за действие, но и доста по-неприятните дейности като лицемерие, подлагане пред началството и някои не толкова качествени практики, които човек не трябва да прилага, особено в разузнаване.
Оказва се, че в последните години на Студената война, именно ядрената война е била основното занимание на двете страни, всички се страхували, но в нито един момент нямало да се откажат от идеята да започнат действие, макар и точно в такъв конфликт да няма победители. Именно Олег съветва Рейган да намали анти-съветския си тон и да се опитва да затопля отношенията, ако иска да запази мира много по-дълго, впрочем същият съвет е отправен и към Маргарет Тачър, която е готова да го послуша. Желанието за редуцирането на кремълската параноя започва да сработва. При срещата на Михаил Горбачов с Маргарет Тачър през 1984 г. МИ6 искат допълнителна информация за лидера, за да могат да се подготвят подобаващо и да не отвърнат или разбудят идеята за агресия. Макар и да остава в тайна, Олег се оказва отново тайният интерком между двете страни. Предоставя на КГБ данни за хората, с които партийният секретар ще се среща, а междувременно МИ6 получава всички изисквания, с които трябва да се съобрази. Накрая се стига до там, че двете разузнавания пишат речите на лидерите, за да може всички да останат щастливи.
Макар и повечето историци да са критични относно неговите действия, Олег Гордиевски успява да запази мира и да играе на няколко фронта, без да се притеснява за собствения си живот. Описват го като по-чистият вестоносец, който от квартирата на Кремъл ще донесе всичко до бюрото на Маргарет Тачър, за да може по този начин да се вземе и възможно най-доброто решение. През 1985 г. приказката приключва и КГБ вече знаят кой точно подава вярна и невярна информация от Лондон. Олег получава повиквателна да се прибере обратно в Москва, където да бъде разпитан.
Докато още не се е прибрал, руски агенти влизат в дома му и пръскат всички обувки с радиоактивен прах, макар и същият да остава невидим, със специални очила може не само да се гледа, но и да позволи по-лесното следене. Планът бил дори да предложат така наречения серум на истината, с който да развържат езика на агента – за него не е особено сигурно дали наистина съществува или не, но можем да подозираме, че в Русия всичко е повече от реално, просто не се рекламира. Предателството идва от Олдрич Еймс, агент на ЦРУ и в последствие на КГБ. Точно както своя колега, Олдрич иска да използва двете агенции за свои облаги. Единствената разлика е, че Еймс много уважавал съветските долари. Днес същият лежи доживотна присъда в САЩ.
Олег много добре знае, че го очаква същата следа, затова по пътя към Москва прави едно леко отклонение към Финландия. Отбива се в съветското посолство, а след това с помощта на британски дипломатически автомобил и малко по-голям багажник, същият успява да изчезне в неизвестна посока. Нито един друг агент не е успял да избяга от своите пазачи и да се освободи, само този. Докато са на границата, руснаците идват с кучета, но според разказа на агента, за първи път се използва едно от много страшните оръжия. Британската съпруга на Гордиевски – агент на МИ6 – вади своето дете, поставя го върху багажника на колата и започва да сменя пълната пелена.
Не е ясно дали малкият новороден агент не е пазил своята тайна по време на целия път, но миризмата е успяла да обърка кучето и да не позволи никакви други следи да изтекат. Истинското семейство на агента остава в Русия. Около 6 години по-късно МИ6 ще помогне и за тяхното извеждане, като за целта се използват всички възможни контакти. Положителната страна е, че СССР се разпада и бягството е много по-лесно. За съжаление Олег не успява да запази семейството си, за своята съпруга е предател и точно по тази причина двамата се разделят много бързо.
Снимки: Wikipedia, GettyImages
