Нефилимите: Зловещите, паднали гиганти от Библия

Библията е пълна с невъзможни събития и герои – от проказа, излекувана с едно докосване, а не чрез курс антибиотици, до говорещата змия, която пробута на Ева ябълката.

Една особено странна история, която хората твърдят (погрешно, разбира се), че е подкрепена с археологически доказателства, е за „исполините“ (наричани още нефилими): група гиганти, за които се твърди, че са синове на ангели или Бог според свещените текстове .

Исполините са описани в Битие като „могъщи мъже“, но по-ясно в Числа, където карат нас, обикновените хора, да изглеждаме мънички в сравнение с тях:

Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях на нас ни се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

Числа 13:33

Исполините са описани по-подробно в Книгата на Енох, текст, за който се твърди, че е дело на дядото на Ной. Книгата описва група паднали ангели, които решават да останат на Земята, преди да се размножат с хората и да създадат исполините.

И те забременяха и родиха исполини, чиято височина беше триста ела [3429 метра]: които изядоха всичките придобивки на човеците. И когато човеците не можеха повече да ги изхранват, исполините се обърнаха срещу тях и погълнаха човечеството. И започнаха да съгрешават срещу птиците и зверовете и влечугите и рибите, и да ядат плътта си един на друг и да пият кръвта…

Книгата на Енох

Хората тълкуват пасажите по няколко начина: че падналите ангели са се чифтосвали с „човешките дъщери“, създавайки свръхестествено същество, наречено нефилим; че падналите ангели просто са обладали хората, преди да имат полов акт, създавайки отново същата група същества; че това е група нормални хора или паднали хора.

Така или иначе, тази група няма прекалено страстни фенове – те са наричани „насилници и тирани“, които „изпълниха света с насилие“ от Свидетелите на Йехова, наред с други. Въпреки че някои религиозни групи (които тълкуват Библията буквално) смятат, че нефилимите не са били унищожени от голямото наводнение поради това, че са били твърде високи, повечето смятат, че нищо не е оцеляло след Големия потоп, освен ковчега на Ной.

Това обаче не пречи на хората да вярват, че са открили останки от нефилими. През 1577 г. колекция от кости, намерени в Швейцария, е определена като кости на гигант.

Скелетът, „според изчисленията на учения лекар Пиатер, е някъде около 5,8 метра“, се казва в разказ за разочароващо ниския нефилим. Няколкостотин години по-късно, през 1786 г., немският натуралист Йохан Фридрих Блуменбах разбира, че скелетът всъщност е на мамут…

„Гигантите, които някога стенеха под водите“, пише пуританинът от Масачузетс Котън Матер за други подобни вкаменелости, открити през 1705 г. в Олбани, Ню Йорк, „сега са под земята и техните мъртвешки кости са живите доказателства за тях“. Но тези пък кости се оказват от мастодонт.

Нека да преминем към същността: исполините, така както са представени като гиганти, не могат да съществуват в реалния живот, преди или след потоп.

Как сме сигурни, че не са съществували, след като са изобразени като гиганти? Е, първо, очевидно тежестта на доказването всъщност пада върху всеки, който твърди, че са реални – или „извънредните твърдения изискват извънредни доказателства“, както се изразява Карл Сейгън. Скелети, които се оказват мамути, не отговарят на изискванията.

Всичко се дължи на закона за квадратния куб, който гласи, че с увеличаването на размера на всеки обект, обемът му нараства по-бързо от повърхността му: площта нараства пропорционално на квадрата на размера, докато обемът се увеличава пропорционално на куба на размер.

Така че като увеличаваме размера на едно човешко същество, обемът драматично се увеличава пропорционално на този размер, докато напречното сечение на мускулите и костите му се увеличава на квадрат. Да кажем тогава, че сте високи 18 метра – 10 пъти по-високи от стандартен човек. В такъв случай тялото ви ще трябва да поддържа 10 x 10 = 100 пъти повече обем.

1 кубичен инч кост може да издържи 8600 килограма, което е много, но при височина от 18 метра ще трябва да издържи доста над 250 047 килограма (ако приемем, че увеличаваме 63-килограмов човек, което е средното човешко тегло).