Най-великият лидер в историята на света – Част 3

Продължение от Част 2…

 

Манса Муса (на главната снимка)

Император на Мали c1312 – c1337

Използва богатството си, за да просвети хората

Манса (император) Муса I (c1280–1337) управлява империята на Мали в продължение на 25 години от около 1312 г. и има съмнения, че е най-богатият човек, живял някога. Той наследява трон, който е невероятно стабилен, и империя, която е изключително, безпрецедентно богата. Но вместо да посвети живота си на лежерност и мързел, той решава да се опита да просветли себе си и хората си.

За целта се заема да създаде страхотен набор от писмени материали и да събере някои от най-великите мислители. За мястото на този нов център на познание той избра Тимбукту – град в далечния източен край на империята.

Когато пристига в Мека, там го посрещат велики интелектуалци от университета в Саламанка и от още по-далечни места – от Венеция до Южна Азия. Някои от тези хора, включително великият архитект Ал-Сахили, се съгласяват да пътуват обратно в Тимбукту с Муса. В резултат на това градът се превръща в чудесен център за обучение и преобразява начина, по който хората ледат на Мали. То прераства в място, движено не от пари, а от обмена на знания, с десетки и десетки архиви и джамия в сърцето си.

Невероятното в тази история е, че Муса управлява с абсолютна власт – въпреки това, като се фокусира върху ученето и върху архивирането на събития, той предава част от тази сила. Докато в неграмотните общества от миналото владетелите са могли да създават истории по начини, които са подходящи за тях, фактът, че сега има документи, означава, че този тип пропаганда вече е ярко ограничен. Става възможно и да се създаде правна система, която включва неща като механика на собствеността – и в резултат на това отделяне от властта. Това е началото на един вид демократизация на обучението, което в крайна сметка е най-щедрото нещо, което той прави по време на управлението си.

Уинстън Чърчил

Министър-председател на Обединеното кралство 1940 – 45 и 1951 – 55

Отказва да капитулира пред Хитлер

В събота, 25 май 1940 г., когато британските експедиционни сили (BEF) се връщат към Дюнкерк, преди да бъдат изгонени от континента от Вермахта, британският външен министър лорд Халифакс предлага на военния кабинет от пет души в Лондон да започнат преговори за мир с Адолф Хитлер чрез (тогава неутрален) италианския диктатор Бенито Мусолини.

През следващите три дни, докато BEF се евакуира от плажовете на Дюнкерк, кабинетът обсъжда плюсовете и минусите от прекратяването на война, която Великобритания изглежда губи изцяло. Темата е повдигната на не по-малко от осем последователни срещи като няколко пъти доминира в дневния ред. Дори е проведена първоначална среща между Халифакс и Джузепе Бастианини, италианският посланик в Лондон.

И изглежда съвсем логично: французите са изхвърлени от войната (те капитулираха в средата на юни); руснаците са ефективно съюзници с Хитлер с нацистко-съветския пакт от август 1939 г.; поляците са унищожени от двойните германски и руски атаки през септември 1939 г.; и изолационистките настроения в Америка означават, че Съединените щати няма скоро да влязат във войната. Позицията на Халифакс изглежда рационална.

Освен това е вероятно, че в желанието си да избегне война на два фронта, Хитлер иска да предложи на Великобритания щедро мирно споразумение, което да й позволи да запази суверенитета си, Кралския флот и империята. Основната му амбиция е да атакува руснаците и той най-вероятно ще се поддаде на споразумение на запад, което означава, че няма нужда да разполага войски там. Листовките за мир, които Луфтвафе пуска над Южна Англия и Южен Уелс през август 1940 г., са свидетелство за неговото желание по този въпрос.

Голям брой британци, особено от Комунистическата партия, Британския съюз на фашистите и пацифисткото движение, гласуват в полза на мира. Въпреки това Уинстън Чърчил (1874–1965), по това време министър-председател само от 15 дни, е категорично против. На осем заседания на кабинета той излага аргумент след аргумент срещу сделката – някои от които са доста крехки, като се има предвид колко тежко е положението с силите, които започват да се изнасят от Дюнкерк на 26 май, като евакуацията приключва едва 4 юни 1940 г. Той дори предполага в един момент, че не е идеологически против идеята за мирни преговори и може да помисли за отказ от Гибралтар или Малта, за да измъкне Великобритания от предстоящото бедствие.

Инокентий III

Папа 1198 – 1216

Преначертава картата на Европа

Роден под името Джовани Лотарио ди Сегни близо до Рим, той е избран за папа едва на 37 или 38 години. Реформира църковния закон и духовния живот, затяга законите за брака, предписва годишна изповед и помага за стартирането на францисканския орден. Същевременно забранява участието на църковни лица в съдебни дела „ордалии“ (при които обвиняемият трябва да направи нещо болезнено и ако не се нарани или раната му заздравее бързо, това се смята за знак от Бог за неговата невинност) на основание, че те са суеверни и несправедливи – тъй като не е задължение на обвиняемите да доказват своята невинност. Това е решение с огромни последствия за развитието на европейските правни системи.

Той преначертава политическата карта на Европа, превръщайки Англия и Арагон във васални държави на папството и стартира експедиция срещу ереста в Южна Франция, която в крайна сметка ще сведе региона под властта на френските крале.

Изгубил контрол над Четвъртия кръстоносен поход (по време на който участниците разрушават византийския град Константинопол), той прави революция в планирането и набирането на кръстоносни експедиции и помага да спре напредъка на ислямските завоевания, обединявайки кралете на Испания срещу халифата Алмохад. Получената огромна армия печели решителна победа в битката при Лас Навас де Толоса през 1212 г. – ключова дата в испанската история.