Мнозина знаят кой е Пабло Ескобар, още повече хора са впечатлени от приходите му и по някаква причина пропускат факта с какво точно се е занимавал. Нека проверим тази теория още един път. Коя е Мария Виктория Eнао? Логично е, че след като е в този материал, има някакви отношения с Пабло и истината е, че е неговата съпруга. Самата тя споделя, че често го е смятала за любовта на живота си, когато се срещнат на 12-годишна възраст. Тя признава, че 23-годишният мъж изглеждал изключително мил, нежен и добре възпитан. Никога не можел да се свърже с нещо незаконно и дори не бил още портретът на чудовището, което по-късно ще се превърне в най-добрия картел. Само няколко години по-късно, тя ще се омъжи за младия Ескобар през далечната 1976 г.
Разликата във възрастта е голяма и семейството ѝ не е съгласно, но сме свикнали да забелязваме точно това – колкото повече откази има, толкова по-голямо става желанието и привличането. Енао никога не е отричала либидото на своя съпруг, изпитвала не само любовните тръпки, но била готова да затвори изцяло своите възприятия за останалите мъже и никога да не се обърне назад. Често се разхождат в различни точки и говорят как Пабло ще построи училище за бедните. Енао остава със своя съпруг до убийството му през 1993 г. Тяхната история е не само сложна, но и повече от безумна, имайки предвид, че във времето Ескобар ще се превърне в един от най-търсените хора на планетата.
Ситуацията става още по-жестока, когато забележим, че Мария дори се разглеждала като потенциален съучастник. Към края на неговата кариера, тя започва не просто да мрази него, но и всичко, което някога е било подарено и изградено от него. По това време убийствата, проститутките, компаньонките и хилядите афери, за които се говори открито във вестника, вече са я накарали не просто да избяга от него, но и да вземе децата си. Единственият проблем е, че от този човек няма бягство.
Затова се твърди, че през 1993 г. е била вече свободна и точно това оставило едно странно проклятие. Винаги искала свободата си обратно, но същевременно обичала Пабло, за да го пусне толкова лесно. До днес Мария признава, че е била единствената жена, която го обича безкрайно много. Въпреки болката, въпреки обидите и гнева на цяла Колумбия, тя никога не се е отказала от него за 17 години брак. Как се стига до този момент?
Мария е родена през 1961 г. в Палмира. От самото начало на срещата, родителите ѝ не харесват Пабло и не одобряват визията му, нито прехраната му – той е син на часовникар, който обикалял на повикване на малкия си мотопед и ремонтирал часовници по домовете. Семейството на Мария не очаквало от този младеж да направи каквото и да било за нея. В нейната биография става ясно, че Пабло не се отказвал и правил всякакви опити да я съблазни, като дори писал любовни романи, изпращал ѝ подаръци и правил серенади под балкона. Приказката продължава до магическото „да“. След това всичко продължава с един доста дълъг кошмар. На 14-годишна възраст забременява.
Макар и тя да не разбира нищо от случващото се, Ескобар вече знае какво се очаква и скоро неговата любима се озовава в клиника, където ще направи аборт. Една жена я лъже, че ще направи процедура, която ще спре по-нататъшните нежелани бременности. Никога не казва какво точно е направила и семейството ѝ така и не разбира за аборта. Първата брачна нощ се запомня завинаги от нея и никога няма да чуете Мария да казва нещо по-различно от красивите спомени. Тя е на 15 години, а нейният съпруг е на 26 години. Още по времето на брака, Пабло вече е преминал в бизнеса с дребни кражби.
Намира се в ранния етап на строенето на една голяма империя. Едно десетилетие по-късно, той ще е отговорен за около 80% от кокаина, който пристига в САЩ. В този период Мария трябва да стои тихо до него. Възпитана и дресирана е да бъде до него, да бъде майка на децата му и никога да не задава въпроси, да не мисли за решенията му и да се подчинява безусловно. В първите няколко години от връзката им, той никога не проговаря с какво точно се занимава. Скоро започнали да зачестяват дългите командировки, които винаги завършвали с колосални суми пари. Вместо да задава въпроси, тя се радва на успехите му, в Колумбия е жена, на която всички завиждат и от бедно момиче, се превръща в една от най-богатите. Лети спокойно на частни самолети, посещава модни изложения и винаги има в дома си някои ценни произведения на изкуството. Какво може да се обърка? Когато не е пред публика, Мария е потисната от болката на своя любим и вижда в какво чудовище се превръща. Най-голямата болка е, че скоро Пабло спира да крие своите афери.
Семейството се повишава с две деца, като те се случват във времето, в което Пабло е у дома, през останалото време не е ясно какво точно прави и колко още неофициални рожби има. Достига до там, че дори построява свой собствен ергенски дом, където може да прави каквото иска, но на Мария е забранено да прекрачва прага на тази къща. Клюките продължават да се нижат една след друга, но съпругата няма какво да каже. Единственото, което ѝ остава е да прикрива своята болка и да приема кървавата златна клетка, в която се намира. Скоро картелът започва да елиминира съдии, след това и кандидат за президент – като неговото убийство завършва с взривяването на самолет. Достига се до един момент, когато игнорирането на заниманията е немислимо. Мария пише в своята биография, че понякога е трябвало да ходи с превръзка на очите до тайното скривалище на Ескобар, децата ѝ също преминават тайните квартири по този начин.
Охолството се заменя със страх, че някой от враговете може да я убие. През 1993 г. след като дните на Пабло вече са преброени, той ѝ казва, че иска тя и децата да се преместят в защитена квартира с протекцията на правителството. Дълго време страда за тази заповед, защото не може да е до съпруга си, който трябва да посрещне целия свят. През декември същата година, той е убит, докато се опитва да избяга от колумбийската полиция. Докато целият свят ликува, семейството се опитва да тъжи тихо. Докато Пабло е преследван в последните минути, Мария и децата събират багажа си и бягат. Първо са в Германия, след това се озовават в Мозамбик, където отказват политическо убежище. Семейството най-накрая се озовава в Аржентина. Всички сменят имената си, като днес Мария използва името „Виктория Юджина Енао“. С надеждата, че всичко може да бъде забравено, тримата продължават живота си. През 1999 г. полицията арестува Мария и Хуан Пабло по подозрение, че перат пари.
При освобождаването си, вдовицата заявява, че е била арестувана, не за престъпление, а защото просто знаели коя е. Тя е била затворник на Аржентина, защото била от Колумбия, поне това е оправданието. Сега всички преследвали духа на Пабло Ескобар, а след като той е убит, семейството е на мушка, за да се покаже, че отново има битка с нарко трафика. В продължение на 2 десетилетия, тя стои далече от полезрението на медиите. В този период прекъсва мълчанието си и пуска биографична книга, в която разказва каква точно е била нейната роля, като споделя и малко тайни от чара на човека, с когото е живяла около 17 години. До днес Мария Енао признава, че това е най-трудното описание, което трябва да направи. Обичала е някого, докато светът го нарича чудовище и изверг.
Изпитва срам за всичкото зло, което той е причинил, но така или иначе няма какво да направи. През 2018 г. прави интервю в радио предаване и публично се извинява за всички злини и терорът, който властвал толкова дълго време в Колумбия. Споделя на слушателите, че не е част от картела и никога не е имала нещо, с което да промени своя съпруг.