Джон Бобит е име, което не може да бъде забравено толкова лесно. Става известен през 1993 г. след семейна свада, която завършва с кастрация. Нападателят е неговата съпруга Лорена, която решава да атакува, докато бедният Джон спи в леглото си. Полицаите успяват да открият пениса на мъжа в едно близко поле, а лекарите по-късно успяват да го зашият. Историята на Бобит ще се превърне в един от най-странните случаи в криминалистиката на Америка.
Джон и Лорена са арестувани след нападението. Лорена е съдена за нанасяне на телесна повреда, докато Джон е съден за сексуален тормоз, тъй като съпругата твърди, че е била изнасилена и мотивирана да накаже своя нападател. Нападателката продължава да разказва, че е била обект на тормоз в 4-годишния брак. Джон отрича всичко посочено и твърди, че е нападнат, защото е поискал развод.
Личната драма на двойката води до завеждането на две противоречиви дела, цялото медийно внимание и търсенето на истината. Двамата ще се разделят и ще поемат в съвсем различна посока. Трябва да обърнем внимание и на началото на тази странна история.
Джон Бобит се ражда през 1967 г. в Ню Йорк. На 3-годишна възраст е разделен от майка си, тъй като страда от психично разстройство. Джон е отгледан от чичо си. Следвайки стъпките на своите приятели, Джон се записва при морските пехотинци и докато служи, среща млада жена – Лорена. Тя също е част от морската пехота на САЩ и служи в Стафорд, Вирджиния.
Бобит признава, че е бил с приятел, когато я е зърнал и бил очарован от нейната нежност и невинност, която е излъчвала. Кани я на танц и всичко останало е история.
Лорена е дете на имигранти, които идват от Еквадор и израства във Венецуела. Въпреки проблемите с езиковата бариера, двамата успяват да открият много общи неща. Романтичната им връзка е бърза и до 18 юни 1989 г. е ясно, че 22-годишния Джон и 20-годишната Лорена ще сключат брак. След опита за кастрация, Джон признава, че Лорена е искала да се женят, за да получи виза и да има правото да остане в САЩ.
След напускането на морската пехота през 1991 г. Джон има финансови проблеми и често не може да си намери работа. Лорена се радва на стабилна работа във фирма на приятелка. Тази финансова разлика показва, че Лорена е обула мъжките гащи и е започнала да командва съпруга си от рано.
Версията на Лорена е малко по-различна. Джон е започнал да я тормози всяка вечер, като стартът на мъките е бил само няколко седмици след сватбата им. Версията на съпругата е, че е била пребивана и изнасилвана всяка вечер, а когато забременяла, Джон е бил причината за правенето на аборта.
Съпругът отрича всичко това и признава, че е бил особено пасивен пред своята бивша и агресивна жена. Била е ревнива и е полудявала, когато някой я заговори. Понякога дори го е удряла с юмруци, защото е говорил с касиерката в магазина.
По негово мнение, Лорена е била изключително ревнива и обсебваща, очаквала е никога повече да няма жени покрай Джон, било то и за някаква нормална комуникация. Лорена имала чувството, че нейният съпруг е имал стойност на всеки друг предмет, който притежава у дома си, следователно никой не трябвало и не можело да го гледа.
Четири години в брак, двамата осъзнават, че не са щастливи и е редно да не продължават напред. Джон признава, че може би трябва да се мисли за развод, но Лорена не е съгласна. В съда признава, че мотивите ѝ били обвързани с католическите корени в семейството, но според бившия съпруг, всичко се криело по-скоро във визата, позволяваща пребиваването в Америка.
В ранното утро на 23 юни 1993 г. е достигнат и върхът на напрежението. Съпругът е решил да се отдаде на пиене с приятели и остава в дома на приятели, вместо да се прибере в своя собствен. Лорена твърди, че е била изнасилена в същия ден, след като Джон се прибира у дома, но Джон отрича това. Няма свидетели, които да потвърдят фактите. След приключването на половия акт, Лорена отива до кухнята, за да пие вода. Около 3 часа и 30 минути сутринта, решава, че най-добрата отбрана е нападението, следователно грабва кухненския нож и лишава Джон от неговия мъжки полов орган. По думите на Джон, част от болката е била притъпена от алкохола, но сериозното кръвотечение го накарало наистина да се притеснява. Преди да започне да се паникьосва, кастрираният звъни на свой приятел за помощ. Следва телефонно обаждане в полицията и бързо каране до болницата по спешност.
Докато това се случва, никой не може да открие Лорена, тя се качва в семейния автомобил, стискайки половия орган на мъжа си, потегля с мръсна газ и някъде в близкото поле го изхвърля. Следващата ѝ спирка е къщата на нейния работодател, където разказва какво се е случило. След няколко часа ще дойде ѝ полицията, която първо ще се интересува от местопложението на половия орган, а после и от показания за случилото се.
Изпратени са полицаи със следотърсачи, които започват издирването, половият орган е открит и занесен в болницата, а благодарение на лекарите, по-късно е върнат на правилното място. Операцията отнема повече от 9 часа и половина, което си е доста сериозен рекорд.
Веднага след успешното зашиване, Джон и Лорена са арестувани. Лорена е осъдена за нападение, докато Джон е съден за сексуален тормоз и изнасилване. Медиите в Америка започват да отразяват всеки момент от делото, търсят хора за коментари, представят доказателства и допълнителна информация, макар и самото дело да се стреми да остане в тайна. Самият Летърмен ще покани и двете страни по делото. Лорена ще отиде във всички предавания, но въпреки това ще се говори само за пениса, а не за домашното насилие. По време на делото на Лорена, камерите са вкарани в съдебната зала, докато по време на съдебното дело на Джон, не могат да бъдат вкарани, тъй като делото е за сексуално посегателство.
През януари 1994 г. Лорена е обявена за невинна за нападението на своя съпруг. Мотивите за това решение са, че жената е страдала от временна лудост. Вместо да отиде в затвор, тя е закарана за 45 дена в болница за душевно болни, след няколко месеца става американски гражданин и никога повече не ѝ се налага да тормози мъже. През 1995 г. успяват да се разведат и пътищата им се разделят.
Лорена живее далече от камерите и се радва на живот с новия ѝ приятел, тя се превръща в лице на домашното насилие, но не разказва нищо повече по темата. Джон има малко по-добро развитие в живота си. Тъй като вече е твърде известен и разполага с атрибут, който е още по-специален, трябва да намери начин да плати за операцията.
Идеята му е брилянтна, той се свързва с различни компании за заснемане на порно филми и предлага своите услуги. Негов импресарио ще бъде самият Рон Джереми, който знае как да спечели с по-сериозна реклама. През 1994 г. се снима в първия си филм „Джон Уейн Бобит: Неразрязан“. През 1996 г. участва в още един филм „Франкенпенис“.
В следващите години е един от посрещачите в легален публичен дом в Невада. За съжаление там не работи особено добре, тъй като нарушава всички правила и дори спи с дамите. Опитва се да пробие и в музикалната индустрия, но се оказва, че няма много певчески възможности. Работи почти всичко от шофьор на лимузина до дърводелец.
Изненадата е, че повторно влиза в затвора за 15 дена и получава 6 месеца пробация за сексуално насилие. През 1999 г. е арестуван отново за сексуално насилие и лежи цяла година в затвор. През 2009 г. Джон и Лорена са извикани, за да участват в телевизионно шоу, където да разкажат проблемите на брака си. По време на предаването става ясно, че Джон все още има чувства към бившата си съпруга, докато тя остава доста хладна. През годините става ясно, че бившият съпруг не спира да пише писма, да изпраща цветя и дори да честити различни празници. Историята наистина е особено цветна, но двамата не се събират.