Безсмъртният Ейдриън – боецът, който влезе в шест войни и достигна статута на легенда
Най-вероятно можем да открием, че в киното съществуват много безсмъртни персонажи. Имаме шотландския боец, терминатори и практически всеки втори филм на Жан-Клод Ван Дам. Истината е, че нито един от холивудските лоши момчета дори не може да се доближи до днешния герой в тези редове. Причините са повече, отколкото може да си представите. Нека започнем с това, че в периода от 6 десетилетия, същият е успял да вземе участие в четири войни. Всяка една битка е успяла да се отрази на тялото и състоянието му, но този войник не е нищо по-различно от най-добрия експерт в редуцирането на противниковия фактор. Запознайте се с Ейдриън Картон де Виарт.
И защо обръщаме толкова внимание? Истината е, че повечето войници веднага биха приели опцията за приключването на военната си кариера, особено след като изгубят лявото си око, а след него и лявата си ръка в битка. Белгиецът с английски паспорт не е на същото мнение. В периода на четирите войни ще открием, че той успява да преживее около 11 доста тежки травми, включително и прострелване в лицето, главата, ръката, стомаха, крака, слабините и глезена. Количеството рани би било достатъчно, за да убие човек или поне да сломи неговия боен дух, но не и при де Виарт.
Този човек просто отказва да умре, а след всяка следваща битка има огромното желание да се закърпи бързо и отново да влезе във войната, сякаш фронта му дава сили. Не трябва да забравяме, че не всичко е било една прекрасна приказка – белгиецът е успял да преживее няколко свирепи самолетни катастрофи, прави редица опити да избяга от италиански лагер за военнопленници и в един от последните случаи дори успява да счупи гърба си. Не знаем колко точно е неговият праг на болка, но очевидно можем да забележим, че армията е била доста голяма страст, все пак никой нормален човек не би могъл да се подложи на толкова страдание в името на повече ордени. Любовта обаче е силна, все пак Ейдриън успява да се ожени за австрийска графиня и от нея има две дъщери, но понеже армията била далеч по-интересна и както се досещаме – този мъж най-вероятно се е надявал да има момчета, но уви.
Мемоарите му, носещите името „Щастлива Одисея“ – само един войник може да ги кръсти така – описват изцяло живота на фронта, като са проследени всички видове война, които можем да открием или търсим генерално. Първият документиран конфликт е Втората Англо-Бургска война в Южна Африка през 1899 г. За този конфликт Ейдриън пише, че след като за първи път вижда сражение, знаел много добре за какво е дошъл на този свят – да лее кръв. Освен това се заканва, че ако британците не го искат, той автоматично ще предложи услугите си на бургците, но за голяма радост, британците го искат и няма как да се откажат толкова лесно от него. Макар и да не знаем много за него, легендата разказва, че се е родил през 1880 г. и има слухове, че е белгийски аристократ. Някои дори твърдят, че е бил син на Леополд II – кралят на Белгия. Същият е известен с доста сериозен геноцид в Африка, но това е друга тема. Скоро Ейдриън напуска университета в Оксфорд и през 1899 г. се записва веднага в британската армия, за да може да замине за Южна Африка.
След като влиза в няколко сражения и е ранен в слабините и стомаха, санитарите го връщат обратно в Англия, където да се лекува. През 1901 г. се връща отново на активен пост и дори се записва с истинското си име, като работи като офицер до края на войната през 1902 г. Само 5 години по-късно става британски гражданин и прекарва времето си като аристократ, стреляйки само по яребици в различните части на Европа. Завърта главата на австрийската графиня и създава семейство. Проблемът е, че никъде на хоризонта не се задавала война, докато не идва 1914 г. и Първата Световна война въвлича всички в боя. Любимият де Виарт веднага се отзовава на поста си и е изпратен да спре бунта в Британска Сомалиленд.
Като част от камилския полк, той влиза няколко пъти в битка с лидера на страната Мохамед Абдула Хасан – британците отдавна са му поставили прякора „Лудия Мулах“ и е имало защо. Командващият офицер успява да спечели похвалите, но при обсадата на един от фортовете, късметът му свършва. Ейдриън е прострелян два пъти в лицето, като губи окото си и част от лявото ухо. Някои от победените войници също се разделят с атрибути от тялото си – Лудият Мулах обичал да кастрира слабите войници като наказание – в такива моменти можем да се радваме, че Сталин не се е сетил за тази практика.
За загубата на зрението си, де Виарт успява да получи медал за заслуги, както и стъклено око. Понеже тази награда започнала да го дразни и според него самия – просто добавяла твърде изнежен вид, при едно пътешествие с такси, войникът го извадил и хвърлил през прозореца, като след това си купил черна превръзка. Мнозина обаче биха заявили, че повече няма да се сражават, истината тук става малко по-различна – боецът бил щастлив, че сега може да се премести в Европа и да продължи сражението. В началото на 1915 г. се сражава в окопите на Западния фронт. Във втората битка за Ъпр (град в Белгия), Ейдриън става жертва на немската артилерия и раняват тежко лявата ръка. Приятелите му успяват да го закарат веднага при фелдшера, където след няколко безуспешни опита за ампутиране на два от пръстите, войникът сам ги откъснал с голи ръце.
Малко по-късно друг хирург отстранил изцяло лявата му ръка. Въпреки съветите за пенсиониране и изпращане в родината, боецът продължава към фронта на Сома. По това време неговите бойни другари пишат, че са забелязали еднорък мъж, който дърпал халките на ръчните гранити със зъби и използвал здравата си ръка, за да налага противника, както намери за добре. През 1916 г. помага за разчистването на села във Франция.
В един такъв момент трите капитана от командването са убити в един ден и Ейдриън поема командването като повежда бойците в битка напред, за да може да спре тяхното настъпление и да защити укрепителната линия. За тази смелост на 36-годишна възраст е награден с Викториански кръст. В мемоарите си никога не пише за този орден, впрочем единственото което казва е, че той е спечелен от всеки един войник на 8-и Глостър, който е последвал стъпките в битката. Навсякъде разказва, че никога не е печелил медали.
И противно на очакванията, в така наречените Дяволски гори, войникът получава удар, който би трябвало да го убие на място. Обикновено изстрелът в задната част на черепа е смъртоносен, но ветеранът оцелял. По-късно е отново прострелян в глезена, бедрото и крака, но отново се връща на фронта, като отказва да се бори по какъвто и да е друг начин. Въпреки загубите по тялото си, той признава, че винаги е харесвал войната. И когато тази война приключила, Ейдриън побързал да се включи в следващата – между 1919 и 1921 г. той помага на поляците, които се борят със съветските болшевики. По това време Украйна Литва и Чехия вече са се пречупили.
През 1919 г. успява да преживее двете самолетни катастрофи и е задържан от литовците. През 1920 г. казаците нападат неговия наблюдателен влак с надеждата да нанесат повече щети. Ейдриън използва здравата си ръка и револвер, за да свали шест човека, докато един от тях не успява да го бутне под релсите. Докато пада, войникът се захваща със здравата си ръка и успява да се върне обратно и да неутрализира останалите. Остава в Полша, докато страната не побеждава през 1921 г. и след това решава да се наслади на победата, като през 1923 г. се пенсионира официално като майор-генерал.
През следващите 15 години стреля по мишени в полските си имения, за да не губи тренинг. За голямо съжаление скоро отново избухва война и този път Полша няма как да реагира, притисната от немци и руснаци. Войникът бяга обратно във Великобритания и отново се включва в битката. През 1940 г. е върнат във Франция, където трябва да поеме защитата на французите. Още тогава започват проблемите, защото неговият самолет е нападнат от немски изтребители и трябва да кацне на фьорд. В неговия типичен инат, отказал да седне на гумената лодка и да бъде стояща мишена за противника. По негова любима традиция, той изчаква изтребителят да приключи с мунициите си. След това вика една от лодките да го прибере и така стига до твърдата френска земя. Както знаем, Франция никога не е била подготвена за индустриалната мощ на Германия и се налага да отстъпи.
Британските сили помагат да се премине през планинските маршрути, за да се изтеглят войниците, като по това време компания им правят немските Луфтвафе, които не спират да бомбардират, както и немските ски войници. Под артилерия и люта съпротива, Ейдриън успява да изведе войниците до брега и след това да им помогне да напуснат безопасно фронта. И така пристига във Великобритания, за да посрещне своя 60-и рожден ден. През април 1941 г. е назначен лично от Уинстън Чърчил да ръководи британската мисия в Югославия. За съжаление генералът не успява да стигне никога до там. По пътя си към страната през Малта, самолетът им полита към водата и без никакъв контрол се разбива.
Дълго време екипажът стои на едно от крилата, докато корабът не потъва, 61-годишният ветеран помага на един от ранените да преплуват няколко километра до брега. Веднага след като успяват да акостират, са заловени от италианските войници. Ейдриън е изпратен в замък близо до Флоренция, където е един от 13-те най-важни офицера на британската корона. Великото бягство се оказва още по-вълнуващо, защото говорим за едно сърдито старче. Нито един затворник не желаел да стои в плен и често развихряли фантазията си за бягство, като винаги имали какво да направят по случая. Генералът бил толкова отдаден, че започнал да копае тунел и да разбива солидният под. Необходими са му около 7 месеца, за да може да избяга с още 6 души през март 1943 г.
Войниците се преобличат като италиански селяни, но както се досещате, едноок и еднорък старец се забелязва много лесно и след 8 дена един най-страховитите британски войници е заловен. Това не го обезкуражило, той веднага се захванал с нов план за бягство. Понеже италианците, както обикновено, вече мислили за смяна на посоките, използвали именно този пленник за преговаряне на условията със съюзниците. Първо е изпратен в Рим, където помага за преустановяване на военните действия, а на 28 август 1943 г. е върнат във Великобритания. Прекарва точно месец и отново получава задача от Чърчил. Този път Ейдриън е специален посланик и трябва да представя страната си пред китайския лидер Чанг Кай-Шек. Преди да замине за Китай, той се среща с него на конференцията в Кайро.
По това време се обсъжда бъдещето на Япония и до каква степен трябва страната да бъде наказана. След нея се озовава в Китай и прекарва още четири години, като отново попада в самолетна катастрофа. Не може да повярвате, но едва през 1947 г. се пенсионира. На път за Великобритания, спира в Рангун и без да иска пада по стълбите, като чупи гърба си и изпада в безсъзнание.
По време на възстановяването и при една от операциите, лекарите премахват един доста сериозен шрапнел от тялото му, който е прекарал доста време там. До днес може да се спори дали това е един от най-големите късметлии на планетата. След като най-накрая се завръща в родината си, той бърза да напише мемоарите си и през останалото време се забавлява като ходи на риболов. През 1963 г. умира в съня си на 83-годишна възраст.
Снимки: Wikipedia
