Погребението се практикува от хилядолетия като начин за почит към мъртвите (а и отърваване от трупа), но все пак това не е перфектно решение. Според оценки понастоящем само в Америка има около 404 685 хектара земя, предназначена за погребване на хора, а при производството на ковчези всяка година се губят около 1,6 милиона хектара гори.
И така, какво ще стане, ако просто премахнем всички тези ковчези? Защо изобщо е необходимо мъртвите да бъдат погребвани в дървени кутии?
Смъртта идва, когато пожелае, и това означава, че се нуждаем от начин за транспортиране на труповете до мястото на погребението, който да е удобен, а и уважителен. Спасителните служби използват чували за трупове, но когато семейството се събере, за да се сбогува със свой роднина, то би предпочело да го изпрати в нещо по-изискано.
Дръжките на ковчезите, солидната им форма и скриването на трупа означават ни дават възможност да пренасяме мъртвите тела безопасно и ефикасно, като спестяваме на опечалените миризмата на смъртта (която, между другото, предизвиква интересна човешка реакция).
Когато умрем, телата ни се превръщат в кошер, в който бактериите, които някога са били държани под контрол от имунната ни система, процъфтяват – а те не са и единствените неща, които могат да продължат да живеят, след като сме ритнали канчето. Според Световната здравна организация има много болести, които могат да се предадат чрез трупове, включително туберкулоза, холера и хеморагични заболявания, а рискът е по-висок за хората, които рутинно боравят с мъртъвци.
При труповете, които се считат за особено рискови, ковчегът може да се запечата, за да се намали допълнително рискът от заразяване. Оловните ковчези, например, са традиция сред кралските особи още от времето на Уилям Завоевателя, който „излита“ от саркофага си след като червата му експлоадират, и все още са законово изискване за всички ковчези, погребвани над земята в Обединеното кралство.
Ако умрете в дивата природа, все пак далеч няма да сте сами, тъй като тялото ви се разгражда благодарение на екосистемата там. Смъртта примамва богато разнообразие от организми – от микроби до месарки, a и дори мърша, които могат да разпръснат останките ни надалеч.
Процесът на разлагане е изключително сложна каскада от трофични взаимодействия, благодарение на която не оставаме с купища трупове някъде на някоя поляна. Но тя може да има и своите недостатъци: ако телата са погребани в гробище без ковчег и само с малко пръст отгоре, има вероятност да не останат дълго под земята.
Мухите могат да стигат до трупове на дълбочина 2 метра и да влизат в ковчези, за да снасят яйца, така че можете да си представите какво забавление биха настанало с цяло поле човешки останки. Лисиците, койотите, опосумите, язовците, енотите, лешоядите и враните са сред най-известните тафономични агенти**, но също така и домашните кучета.
Погребалните практики са пропити с култура и погребенията на древните хора са ни предоставяли вълнувща информация за това какво им е било скъпо в живота, често защото са били изпращани в гроба с най-ценните си вещи. Именно те дават началото на практиката да се обират гробове.
Ковчезите са само една от бариерите, които държат джамбазите настрана. Но когато в Англия се появява рязък скок в краденето на самите тела, за да се продават за научни изследвания, нещата стават по-изобретателни и съдията Томас Хауел, например, рекламира взривно изобретение, наречено торпедо за ковчези, което се предлага със закачливия лозунг:
Спи спокойно, сладък ангел, нека страхът от призраци не смущава почивката ти, защото над забулената ти форма лежи торпедо, готово да направи на кайма всеки, който се опита да те пренесе в кацата за мариноване.
А ако ковчезите не ви допадат, то тогава имате късмет, че ще загинете през XXI век. Днес има всякакви алтернативи на погребение, включително кремация, аквамация и дори превръщане в компост.
___________________
**Тафономични агенти са организми или фактори на околната среда, които влияят върху разлагането или запазването на останките след смъртта.