Защо ни е трудно да спим на ново място?

Независимо дали сте в хотел или в дома на роднини, качественият сън през първите няколко нощи може да бъде предизвикателство.

Може би сте в командировка и сутринта ви предстои важна презентация. Може би това е първата ви нощ в нов дом след дълъг ден пренасяне на кашони. Каквито и да са обстоятелствата, един здрав сън би ви дошъл добре – но като се има предвид, че мястото е ново, той може и да ви избяга.

В проучване още от 2016 г. учени от университета Браун откриват причина за този ефект на първата нощ: постоянна бдителност, подобна на тази на животните.

Сънят е нещо като загадка за учените. Повечето животни го правят, но не е напълно ясно защо е необходим. От гледна точка на оцеляването за едно животно е доста неудобно да не е нащрек в продължение на няколко часа всеки ден. Но вместо да еволюират някак, за да живеят без почивка, някои животни са развили способността буквално да спят с едно отворено око. Делфините, морските лъвове, кокошките и белугите са сред видовете, които практикуват унихемисферен бавно-вълнов сън (УБВ), при който в даден момент спи само едната половина на мозъка.

По този начин, дори и в съня, един потенциален хищник може бъде видян и да задейства алармите в мозъка, които да подтикнат патицата да предприеме действия.

Както можете да си представите, този бдителен полусън е истинско предимство в опасна и непредсказуема среда. За съжаление мозъкът ни може да вземе хотелските стаи и новите апартаменти именно като такава среда. Тоест, да – учените са открили УБВ при хората. Или по-скоро нещо като лека версия на УБВ.

Изследователите на съня са добре запознати с ефекта на първата нощ и често не обръщат внимание на данните от нея, когато изследват съня на субект в лабораторията. Вместо да заобикалят този ефект обаче, учените от Браун решават да установят причината за него. Те набират 35 здрави доброволци и ги вкарват в лаборатория за сън за две нощи с едноседмична почивка между тях. Доброволците са включени към апарати, които измерват сърдечния им ритъм, нивото на кислород в кръвта, дишането, движенията на очите и краката, както и активността в двете страни на мозъка.

Фокусът е върху активността на бавните вълни (АБВ) – вид поведение на мозъка, което може да покаже колко дълбоко спи човек. Те разглеждат АБВ в четири различни мозъчни пътища в двете сесии на съня, като проследяват как дълбочината се влияе от смущенията в стаята.

Те не са търсят конкретно разлики между мозъчните полукълба – но ги откриват. През първата нощ на сън изследваните лица последователно показват по-голяма будност в лявата половина на мозъка си. Лявото полукълбо е и по-чувствително към странни (и следователно потенциално застрашаващи) звуци. Седмица по-късно, когато изследваните лица се връщат в лабораторията, се наблюдава по-голяма симетрия в мозъчната им активност, което подсказва, че те вече са свикнали със средата. Тяхната АБВ показва еднакви нива на будност или липса на такава в двете мозъчни полукълба.

Въпреки че резултатите от изследването предполагат, че участваме в УБВ, съавторът Юка Сасаки казва в изявление, че „нашите мозъци може да имат миниатюрна версия на системата, която имат китовете и делфините“.

Сасаки отбелязва още, че често пътуващите хора може несъзнателно да тренират мозъците си да заобикалят тази система. Мозъците ни са „много гъвкави“, каза тя. „По този начин хората, които често са на нови места, може да не е задължително да спят лошо всеки път“.

Бъдещите експерименти на екипа ще включват опити за изключване на ефекта на първата нощ, за да могат хората веднага да се наспят.