Забравената епидемия по време на сухия режим в САЩ
През февруари 1930 г. д-р У. Х. Майлс, здравен служител в Оклахома Сити, забелязва, че има тревожен брой пациенти, които идват в болници с необичайни симптоми. Мускулите в долната част на краката им са парализирани, което ги прави неспособни да се изправят и ги кара да ходят с причудлива походка. Първоначално лекарите подозират полиомиелит или Синдромът на Гилен-Баре, автоимунно заболяване, засягащо нервната система. Но тестовете на гръбначномозъчната течност изключват тези диагнози. Д-р Майлс, заедно със своя асистент д-р Ефраим Голдфайн, започват да подозират някаква форма на алкохолно отравяне…
Откакто Конгресът на Съединените щати ратифицира Осемнадесетата поправка към Конституцията през 1919 г., правейки производството, продажбата и транспортирането на опияняващи алкохолни напитки незаконни във всичките по това време 48 щата, страната е обхваната от епидемия от алкохолни отравяния. Когато започва забраната, търговците от сивата сфера до голяма степен черпят от скритите запаси от алкохол или контрабандата от Канада и Мексико. Но когато тези запаси и източници се изчерпват или са прекъснати, те се насочват към алтернативи като домашно варене и индустриален алкохол. В допълнение към употребата му в напитки, обикновеният зърнен алкохол или етанолът се използва широко като разтворител в много промишлени процеси и когато се използва за тези цели, е освободен от федералния акциз. За да се предотврати отклоняването на този евтин индустриален алкохол за консумация от човека, правителството на САЩ постановява към него да се добави отровен дървесен алкохол или метанол (денатуриране), за да стане негоден за консумация от човека. Някои търговци се опитват да филтрират или дестилират метанола, за да приготвят „безвредни“ спиртни напитки, докато други просто продават денатурирания алкохол директно на клиентите. Известен като „дим“, той може да бъде закупен за няколко цента на чаша от съмнителни заведения, наречени „димни дупки“, с често трагични резултати.
Вкусът и мирисът на метанола и етанола са еднакви, което прави невъзможно жертвата да ги различи. При поглъщане метанолът въздейства с два ензима, които го разграждат първо до формалдехид и след това до мравчена киселина, която от своя страна атакува зрителния нерв, което води до слепота. Киселината също така спира дишането на клетъчно ниво, което в крайна сметка води до загуба на съзнание и смърт. Между 1920 и 1933 г. се смята, че около 10 000 американци умират от отравяне с метанол, а неизвестен брой страда от трайна слепота и други токсични ефекти.
Бутилки с Jamaica Ginger
Но странната парализа, проявена от пациентите на д-р Майлс и д-р Голдфайн, е нещо съвсем ново. След като проследяват и разследват повече от 60 случая, двойката скоро забелязва интригуващ модел: всички жертви са редовни потребители на Jamaica Ginger – популярна марка от т. нар. патентната медицина. Патентните лекарства са вид частни „универсални“ лекове, които се продават без рецепта в повечето аптеки. Те могат да съдържат всякакви вещества, включително билкови екстракти, опиум, кокаин, терпентин и минерално масло. Но една от съставките на почти всички такива лекарства е обилното количество алкохол – до 90% в някои случаи. Това прави патентните лекарства популярен източник на алкохол в сухите окръзи в продължение на десетилетия. Jamaica Ginger е особено популярен сред бедните работници на юг. С 90% алкохолно съдържание и цена само 35 цента бутилка, той е достъпен и обикновено се пие смесен с безалкохолни напитки, за да намали силния му горчив вкус. Сред пиячите коктейлът е известен като „Джейк“, а парализата, която причинява, скоро става известна като „Крака на Джейк“ или „Походката на Джейк“.
Но докато връзката между консумацията на коктейла и парализата е убедителна, тя също така е и озадачаваща. Jamaica Ginger се продава от 1863 г. без никакви негативни ефекти. Какво се беше променило? Със случая се заемат химиците Морис Смит и Елиас Елвов от Националния здравен институт, които започват да тестват различни марки Jamaica Ginger, за да открият какво става. Странното е, че не откриват токсични вещества, освен едно – трикрезил фосфат или Линдол, пластификатор, често използван в бои и лакове. Въпреки че обикновено се смята за нетоксичен, експериментите на Смит и Елвов разкриват, че всъщност той е мощен невротоксин, който дори в малки количества, предизвиква парализа при пилета и говеда в рамките на 7 до 16 дни. Но как това вещество е проникнало в Джейка? И когато Смит, Елвоув и други служители на НЗИ правят разследване, цялата история започва да излиза на бял свят.
Виждайки в Jamaica Ginger потенциален източник на алкохол, през 1921 г. Фармакопеята на САЩ постановява, че всички екстракти, продавани без рецепта, трябва да съдържат определен процент екстракт от Джинджифил, което го прави непитейни. За да се контролира това постановление, агентите на Министерството на земеделието ще тестват произволно проби, като ги преваряват и претеглят остатъка. Но скоро се появяват десетки производители, които заменят екстракта от джинджифил с рициново масло, меласа, глицерин и други вещества, за да намалят горчивия вкус, но все пак преминават проверката. Сред тях са и Hub Products of Boston, основана от Хари Грос и Макс Рейсман. Първоначално в тяхната формула се използва рициново масло, но когато цената му се повишава стръмно, те започват да търсят заместител. Бенджамин Вербе, химик, работещ за двойката, се свърза с Джон Суонсън от доставчика на химикали Raffi and Swanson, който предлага използването на трикрезил фосфат.
