За първи път в България: Пиратът Кривич

Като стане дума за пирати, както в много други случаи, си представяме разни холивудски сцени и типажи. А всъщност си имаме прекрасни нашенски си.

По родното Черноморие е имало пирати още от времето на гръцките заселници. Възможно е, наред с бури, плитчини и т.н., с които гръцките мореплаватели е трябвало да се справят, набезите на пиратите също да са една от причините, поради които те първоначално наричат Черно море Понт Аксински (Негостоприемно море) След време, когато гърците обаче видели колко имат да дадат бреговете на това море, от аксинско започват да го наричат евксинско – гостоприемно.

Има сведения за пирати и от римската епоха. Херодот, древногръцкият историк, описва грабежите и нападенията на местните черноморски племена. През Византия и през Османската епоха също има сведения за нападения на пирати. Дори знаменитата „Аргонавтика“ – разказ за авантюристичен поход – всъщност може да е вдъхновена от най-древното пиратство в Черно море.

В Черно море плаването се е осъществявало основно покрай крайбрежието, заради известно недоверие към възможностите на корабите срещу изненадите на морето. Така този романтичен, но опасен занаят тръгва с т. нар. „крайбрежно пиратство“.

Първоначално пиратите плячкосвали заседналите плавателни съдове по плитките води близо до брега. Ксенофонт пише за тракийските пирати, че местните траки си бяха разделили бреговата ивица със стълбове на отделни части и всеки плячкосвал кораба, който заседне в неговата част. Това разделение било необходимо, защото по-рано те се избивали едни други при набезяване на жертвите.

А плячката им била изкушаваща, защото след като гърците откриват колко е хубаво да се търгува с племената по Черноморието, хиляди гемии плават към големите градове Одесос (Варна), Месамбрия (Несебър) и Аполония Понтика (Созопол) и носят най-различни скъпоценности, медни съдове, луксозни платове от богатите страни на юг, които разменяли за благата на България. Пиратските набези ставали най-често в Ахтополския или Царевския залив.

Декрет на Месамбрия, регламентиращ отношенията с тракийския цар Садала, 4-3 век пр.н.е. Бургаски археологически музей

В Несебър е намерена мраморна плоча от III век пр. н. е., която на практика е нещо като договор, в който тракийският цар Садала се споразумява с гърците, че техните галери ще бъдат в безопасност на неговия бряг. Въпреки, както сами виждате, непълнотата на плочата, все пак може да се предполага, че в договорът им фигурира и клауза за защита от пиратите. Става въпрос обаче по-скоро не са прогонване на пиратите, а за някакъв вид разбирателство с тях.

За разлика от римляните. В Римска империя подобно разбойничеството се наказвало жарко – конкретно морските престъпници били приковавани към веслата на императорските галери или продавани в робство.

Вече покойният Божидар Димитров твърдеше, че Созопол е бил управляван от пиратската фамилия на Кривич (Кривия).

Дори ако помните „вампира“, открит в Созопол през 2012 година – за него историкът предполагаше, че може и да не е вампир, а тялото на Кривия.

Пиратът получава този прякор заради краката си. Които явно не му пречат през 1287 г. да бъде регистриран във венецианските архиви като морски разбойник (затова го смятаме за първи). През 1352 г. негов наследник със същото име – Кривич – е бил управител на Созопол. Не се изключва и дядото също да е бил управител на града по нареждане на търновските царе. По подобен начин Хенри Морган е вицегубернатор на Ямайка. Той, между другото, заедно със Франсис Дрейк стават епигони на Кривия.

Кривич иска да подпише споразумение с държавата и така да превърне пиратството в държавна политика (подобно на това, което става по времето на цар Садала). С тази цел не плаща такси и мита на пристанищата и затова често е бил нападан.

Българските царе използват пиратството, както по-късно английските и френските крале (а още по-късно американското правителство ще използва италианската мафия) – като сила за справяне с враговете си. Когато България и Византия били съюзници, те водели война с Генуа, в която пиратът Кривич се бие, но изгубва.

Вълчан войвода

Често за първи български пират се смята Вълчан войвода. Това, както видяхме, не е точно така, но нека все пак обърнем внимание на личността и живота му.

На млади години убива турчин, които се заглежда по годеницата му и затова се налага да бяга като стига чак до Бяло море. Там се сприятелява с гръка Спирос Димитър и научава рибарство и мореплаване. Двамата мислили да се занимават с пиратство около Цариград, но с малкия им лодчица било просто наивно.

Вълчан все пак събира дружина, с която да завардят някой пролом, и Спирос идва с него. От Цариград познавали Кара Емин ага, който пък щял да им бъде шпионин.

Начинанието им всъщност потръгва с Вълчан начело и дружина ставала все по-голяма и по-голяма и се замогнала. Той другарувал с Индже войвода, Христо войвода и Кара Кольо, като с тях заедно построяват Устремският манастир, който именно по тази причина е наречен „Хайдушки“. С останалите от дружината прави Манастира 7-те престола.

Когато Вълчан е на 53 години, идва Руско-турската война и Въстанието в Тракия. Четата заедно с руските флотски части участва в боя за освобождаването на Созопол.

Изследователят Йордан Перчинков в труда си „Вълчедръм – докосване до миналото“ цитира една преписка, в която се казва следното: „Ние бяхме 99 души без майки и бащи. Турска вяра не щем. Боже, Боже, пари и богатство ни даде, и юначни години, но българско царство не ни даде…“

Остров Свети Иван

Но да се върнем на пиратите от Черно море. През XVII век те превръщат остров Свети Иван край Созопол в нещо като собствена държава, подобно на Тортуга на Карибите. Настаняват се в манастира „Св. Йоан Предтеча“ – един от най-големите по българските земи, където археолози и днес намират свидетелства за пиратския живот.

В църквата на манастира се намират всякакви чаши, съдове и кости, гюлета от корабна артилерия, а през 2010 г. е намерен и реликварий с мощи на свети Йоан.

Черноморските пирати обаче явно ядосват прекалено много Османската империя ( тормозейки както нея, така и васалното Кримско ханство). Затова през лятото на 1629 г. падишахът праща наказателна ескадра от 15 галери като във всяка от тях по 300 еничари. Пиратите успяват да ги отблъскват. Следва нова атака от още 14 кораба, които обаче намират острова празен, защото разбойниците очакват повторната атака и бягат.

Плавателните им съдове обаче тежат от задигнатите антични предмети и затова хайката ги настига при Несебър, където пиратите са потопени. Осем ладии с 260 души на борда изчезват във водите, а малцината, които оцеляват, са наказани да са роби по османските галери.

Божидар Димитров коментира: „Експедиция на Националния исторически музей локализира през 1994 г. една от тези лодки и я засне със сонар, но тя е на 55 метра под водата. Дълбоко е за нашите възможности.“