Военният трибунал в Нюрнберг се изправя срещу жесток костелив орех
Военната етика изисква от всеки командир и капитан да остане на своя пост и да приеме всичко от победа до поражение. Когато Втората Световна война е към своя край, един човек, позициониран на губещата линия, показва достойнство и поема отговорност за действията на покойния Хитлер. За разлика от много други, Херман Гьоринг решава да се изправи пред военния трибунал в Нюрнберг и да покаже на какво е способен.
В края на Втората Световна война се оказва, че Гьоринг дори тайно се е надявал да получи помощ от американците и да има правото да се срещне с Айзенхауър, но очакванията са попарени. Надеждата му е, че ще бъде говорител на губещата страна, но вместо това получава своя раиран костюм, лишен от военните си титли – маршал и главнокомандващ на немските ВВС. Изпратен е в Люксембург и застава от позицията на обвиняем, споделяйки съдбата на още 50 немски министъра, офицери и други високи позиции от немската армия.
Гьоринг изненадва американците със своето наднормено и изтощено тяло, по мнението на лекарите, той може да получи инфаркт във всеки един момент. По това време има и много нацисти, които решават да се самоубият и да избегнат срама, следователно процесът трябва да се случи. Основната идея не е обвързана с елиминирането на нацисти, а с наказанието и изпращането на съобщение до всеки следващ диктатор, който реши да въвлече света в подобен конфликт. За да оцелее, Гьоринг е поставен на стриктна диета и под охрана, за да не прибегне до самоубийство.
Наложена е дори програма, която да спре зависимостта му към наркотици. Медицинската помощ дава резултат и разкрива един нов и мислещ командир на ВВС, който няма намерение да напусне последното юридическо бойно поле, без да даде своето петаче по темата. За разлика от останалите си колеги, които бързат да отрекат стореното зло, Гьоринг е съгласен за осъждането на Хитлер и забраната на цялата му идеология, но в замяна иска по-леки мерки срещу своите колеги, дори е готов да изисква освобождаването им, тъй като, както войната често оправдава, мнозина са изпълнявали заповеди.
Гьоринг дори е щастлив, че е в списъка на 22-мата, които ще получат смъртна присъда, ако нещо се обърка. В Нюрнберг всички са натикани в малки килии с размери от 1.5 квадратни метра. Всяко едно устройство, включително ампулите с цианид в зъбите, са премахнати, а затворникът влиза само в своя раиран костюм, носейки обувки без връзки. Осъзнавайки, че ситуацията не е толкова розова, Гьоринг отказва да изпълнява заповеди, отказва да почисти килията си и прави невъзможното, за да накара американците да върнат ред в малката килия. За него, в един от последните му моменти, малката победа е много ценна.
По време на разпитите, Гьоринг е един от малкото, които доброволно отиват и дават своите показания. Като бивш герой от Първата Световна война, той застава до Хитлер през 20-те години на миналия век и не само подпомага военната индустрия на Германия, но също така прави военна реформа във ВВС.
В този момент, когато повечето съдии и прокурори трябва да изградят образа на един абсолютен злодей, Гьоринг блести с чар, суров хумор и спокойствие. На финалът е почти невъзможно да не бъде харесан, макар и през цялото време да е костелив орех и никога да не се подава на провокации. Най-голямата изненада е, че няма нищо общо с комичния образ, изграден от американските медии, това е човек, който не само знае какво прави, но и има особени стратегии и поглед през цялото време на войната.
Херман споделя, че повечето министри, генерали и капитани на Хитлер, са имали една единствена цел – да подобрят и развият немската система, да отхвърлят оковите на Първата Световна война и да позволят на страната да се развива. Това е трудната част, тъй като споровете с Хитлер не са толкова очарователни, колкото изглеждат за мнозина. Болшинството от обкръжението не е приемало много от поставените планове, но въпреки това се забелязват и други тежки главоболия.
Гьоринг признава, че е бил против идеята да се води война с Англия, против идеята да се обявява война на САЩ и против цялата инвазия в Русия. Плановете са били съвсем различни, но още по-странното е, че генералът не се пречупва като останалите си колеги. В повечето случаи може да се чуе смях от килията му, понякога може да бъде арогантен и често заявява, че е напълно невинен.
Веднъж, след като е попитан защо не е отрекъл Германия и нейната посока на войната, защо е продължил да промотира имперските напъни, Гьоринг се смее с пълно гърло и задава много по-елементарен въпрос: нима Русия, Америка и Англия не правят същото и не промотират своята собствена идеология?
По мнението на германеца, единствената причина да се намира в съда е, че просто е застанал на губещата страна. Нещо повече, обвиненият дори посочва, че най-вероятно след 10-15 години неговата присъда ще се смята за обида спрямо човешките права, тъй като той самият никога не е изпращал евреи в лагери и никога не е бил почитател на подобни маневри. Немският генерал е отговарял за ВВС и нищо повече от това. На финалът е изправен за най-различни обвинения като престъпления срещу мира, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и конспирации.
Целият документ на обвинението е от близо 25 хиляди думи, а само глупак би помислил, че ще се размине с присъда или ще успее да се спаси. Осъзнавайки, че всяка следваща победа ще е Пирова такава, подсъдимият решава да извади най-доброто възможно от себе си и да покаже на какво е способен. В самата съдебна зала е зачислен и д-р Густав М. Гилбърт – военен психолог, който трябва да е сигурен, че Гьоринг не се опитва да играе картата с невменяемост. По мнението на психолога, Гьоринг няма да издържи на отношението към Третия райх и факта, че се е глезил с красиви униформи, най-различни награди и други патриотични визии. В онези последни дни, Херман е искал да изглежда безупречно и не се е трогвал от обвиненията на съда.
На 20 ноември 1945 г. Гьоринг застава на съдебната скамейка и изглежда визуално променен, свалил е доста килограми, от стреса на воденето на война, при това от губеща страна, няма и следа. Обвиненията се изчитат и Гьоринг се опитва да прочете кратка декларация, но е прекъснат. Херман заявява, че не е виновен за нито едно от посочените и сяда.
През цялото време Робърт Джаксън – прокурорът по делото – посочва, че макар тези хора да искат да изчезнат от света и дори приемат това дело за нещо като благословия, мнозина забравят, че на техните опоненти дори не са давали възможност за честен съд. Тъй като през цялото време Херман използва думите „Както и вие“, съдът ясно му напомня, че няма да толерира подобни извинения.
Гьоринг много иска да напомни, че Германия не е единственият виновник за Втората Световна война и няма да понесе всички наказания по този начин. Опитите му да запази топката в своето поле се сгромолясват, когато са показани първите снимки на концентрационни лагери в залата. На 3 януари генерал Ото Олендорф от SS ще разкаже подробно цялата методика за избиване на евреи.
Гьоринг започва да открива дупки в своята защита, особено след като предоставените показания приличат повече на хорър филм, отколкото на нещо нормално. Пред тези обвинения, немецът ще мълчи и няма да има какво да каже, но когато идва въпрос за съветските обвинения, той започва да се смее с цяло гърло. Извинява се на съда и започва да се чуди защо руснаците, които носят присъдата на масови убийци, започват да се разглеждат като главните съдници. На 20 февруари се пуска филм, показващ зверствата в Русия, вместо да приеме това, Гьоринг заявява, че няма гаранция от каква народност са избитите и спокойно могат да бъдат немци, облечени в руски униформи, допълвайки, че руснаците са способни на абсолютно всичко.
Атмосферата на самото дело се променя. Целият свят иска да види справедливост и строги наказания, но вместо това идва едно тягостно и дори досадно разследване. Това, което трябва да свърши за няколко седмици, преминава в месеци. По това време Херман очаква, че с дължината на делото ще има по-високи шансове да победи останалите. По време на общите обеди, Гьоринг дава насоки на останалите обвинени и им казва, че трябва да се борят за свободата.
Тези действия ще му издействат самостоятелен обяд в отделна столова. На 8 март 1946 г. е извикан първия свидетел на Гьоринг – генерал Карл Боденшчац от ВВС. Именно той споделя, че Гьоринг е искал да реши Мюнхенската криза мирно, а след това не е искал да има война с Великобритания и СССР и въпреки това е обвинен именно в това. Неговите опити да пробие системата са финтирани от Гестапо във всеки един момент. Вторият свидетел е маршал Ернард Милч. Той не е най-голям почитател на Гьоринг и двамата се хващат за гушите по време на войната, американците очакват, че сега ще събори всички защити на своя колега, но вместо това се оказва точно обратното.
Разпитът продължава около 15 минути и се оказва, че Милч обръща сериозно играта. Единственото му твърдение е, че Луфтвафе е изградена единствено за защита, а не за нападение. Точно по тази причина е трудно да се смята, че Гьоринг някога е можел да влезе в ролята на агресор. Милч се оказва железен и в редица случаи парира Джонсън, неутрализирайки всеки опит за изкарването на доказателства срещу маршалът. Останалите свидетели посочват Гьоринг като командир, но не и като нацист, както е описван.
В последствие става ясно, че Гьоринг дори е изпратен на резервната скамейка. На 13 март 1946 г. Херман застава на банката за свидетели. Джонсън посочва, че Гьоринг е помогнал за въоръжаването на Германия, макар и официално да е било забранено. Отговорът на командира е: „Разбира се, че се въоръжихме, аз лично съжалявам, че не сме се въоръжили повече.“
Единственото искане на Гьоринг е било ориентирано към връщането на земите, изгубени от Версайския Мирен договор. На много въпроси, подсъдимият отговаря, че са част от вътрешната политика на страната и не могат да бъдат разисквани пред чуждестранен съд. Обвиненията за военни престъпления и такива срещу човечеството били чиста фантазия. Гьоринг посочва, че контролът на всички лагери е даден на Химлер.
Джаксън ще посочи, че Гьоринг е единственият, който може да обясни какво точно е искала нацистката партия. В опит да се намери някаква кукичка, за която обвинението да се хване, Джаксън задава един много важен въпрос, остава ли Гьоринг верен на Хитлер, след като е видял какво точно се е случило. Маршалът използва много внимателно думите си и обяснява, че един маршал е лоялен в добрите и лошите времена, но подозира, че дори Хитлер не е знаел за това, което се е случвало в лагерите, както и той е разбрал от видеото. Гьоринг допълва, че когато немския народ научи за сторилото се, няма да има нужда от съд, германците сами ще се отрекат от него и ще го съдят.
Когато излиза руския прокурор – генерал Руденко, Гьоринг напомня, че СССР е искал да наруши всички точки, за които са имали съгласие по време на конференцията от 16 юли 1941 г. Той не е бил съгласен с анексирането на Крим или с предаването на Балтийските държави. Разговорът е особено очарователен:
Гьоринг: Като стар ловец, аз действах на принципа, че мечата кожа не се разделя, преди мечката да бъде застреляна.
Руденко: Разбирам, че мечата кожа трябва да се раздели натеритории, когато е взета изцяло, правилно ли е това?
Гьоринг: Какво ще се прави с кожата е решение, което идва след застрелването на мечката.
Руденко: За щастие, това не се случи.
Гьоринг: Щастие за вас.
В следващите седмици става ясно, че Гьоринг дава сигналите, че може да се размине с присъда, но не може да отрича всички зверства във войната. През цялото време дава вид на човек, който има огромното желание да защити армията си, да я направи успешна и умишлено да избегне онези жестоки начини, с които да се вземе победата. Неговото изслушване продължава 12 дена, а след това два ред и на останалите обвиняеми. През това време маршалът стои и не изразява абсолютно никакъв интерес. Ако се показват документи, които трябва да покажат, че обвиняемите са виновни, Гьоринг първи ще посочи истинското съдържание и ще говори за измама и подправяне на доказателства. Когато излиза маршал Фридрих Паулус, който командва 6-та армия в Сталинград, Гьоринг крещи:
„Питайте това мръсно прасе дали знае, че е предател?“
На 31 август след 216 дена и 300 хиляди документа, изписани 10 милиона думи, идва време за обвинението, като обаче не трябва да забравяме, че Гьоринг има правото да говори пред съда:
„Обвинението, в своите финални реплики, се отнесе с обвиняемите и техните показания с минимална до никаква стойност. Показанията, дадени под клетва, бяха приети като абсолютната истина и трябва да служат на обвинението и този съд, но въпреки това бяха описани като ненужни или слаби, а често и отхвърляни от обвинението. Хитлер никога не е получавал и един документ за смърт на човек по никое време, както аз също не съм получавал информация за злото, което се е случвало. Германският народ вярваше във Фюрера, игнорираше неговите престъпления, които вече знаем днес, хората, които се бориха с достойнство и лоялност, които направиха своята саможертва и показаха кураж, те също страдаха в една битка за живот и смърт, в която са избрали своята позиция на доверие. Немският народ трябва да бъде свободен от всякаква присъда.“
На 1 октомври 1946 г. сър Джофри Лорънс се обръща към журито и посочва, че Гьоринг е човек, който е бил на второ място до Хитлер и е бил достатъчно страшен военен диктатор, политически и военен лидер, както и един от отговорниците за концентрационните лагери. Гьоринг е обвинен за виновен за всички присъди, но не показва никакви емоции. Осъден е на смърт чрез обесване. На 4 октомври адвокатът на Херман ще поиска присъдата да се промени на разстрел, а не на бесене, но получава отказ.
На 7 октомври се среща с жена си за последен път, двамата запазват хладнокръвие и когато минава през лекаря на затвора, споделя, че след тази среща вече е мъртъв, нищо друго няма значение. На 15 октомври става ясно, че Гьоринг е успял да намери ампула с цианид, която да реши всички проблеми. Лекарите не успяват да го спасят. В килията му е открита и бележка, с която казва своята последна дума:
„Откривам строенето на сцена за нашата смърт като доста постно изпълнение. Това е сензация за гладните репортери, фотографи и за любопитните. Големият финал е типичен за безкрайните дълбини, в които потъна този съд и това обвинение. Чист театър, от началото до края! Разбирам много добре, че нашите врагове искат да се отърват от нас – от страх или омраза. Можеха да запазят тази репутация, ако бяха показали някаква солидарност. Аз смятам да умра без тази публичност и сензация. Нямам никакъв морал или друго задължение, освен това да се предам на смъртната си присъда, произнесена от враговете на Германия. Напускам този свят с удоволствие и се обръщам към смъртта със спасение.“
