Уилям М. Туид – царят на корупцията, който и до днес остава ненадминат
Подозираме, че в последните години използвахме една дума твърде често, дори повече, отколкото беше необходимо. Става въпрос за добре познатата „корупция“. Тя се извиси до степен на свещен антихрист, създавайки доста емоции в обществото, нашето родно и всяко едно друго в чужбина. Свикнали сме да виждаме какво се случва с хората, които получат достъп до средства, които никога не са били техни, но както се досещаме, историята винаги се повтаря и ако трябва да номинираме краля на корупцията, няма изобщо да се налага да го търсим в Европа, а в Северна Америка.
Представяме ви Уилям М. Туид и ще ви запознаем с неговата визитка, а след това и с огромната мрежа от средства, които управлява. Г-н Туид е най-големият притежател на земя в Ню Йорк, директор на железница Ири, директор на 10-та Национална банка, директор на печатницата, собственик на хотел Метрополитан, притежава значително количество на акции в железни мини и газови компании, член в комисията на газовата компания Харлем, член в комисията на железница „Трето Авеню“, член в комисията на компания Бруклин бридж и президент на банка Гардиян.
След това продължаваме със значителни политически позиции, като една от тях е част от сената в Ню Йорк. С всичко това, неговата основна задача е да избира комисии и членове за облагородяване на Голямата ябълка, да предлага проекти и винаги да избира своите хора – мисия, с която се справя повече от отлично. Както виждаме, властта е в неговите ръце и жителите често го наричат „Шеф Туид“. И така шефът започва своята работа някъде през 1869 г. с получаването на особена власт в кметството на Ню Йорк.
Неговото протеже Джон Хофман е успял да стане губернатор на щата и с добра дружина от приятели, започват да мислят най-различни реформи, които трябва да оформят бъдещето на града. За да се сдобие с власт и контрол, плаща около 600 000 долара в подкупи за републиканците, за да не се намесват в неговото царуване. Шефът е скромен, той получава контрол само над финансите на града и одита, което е напълно достатъчно. Платените 600 000 долара ще се превърнат в билет за нечувани злоупотреби, които никога няма да се върнат по никакъв начин, а ще отлетят през прозореца – ако бяха хвърлени така, поне някой можеше да ги използва. Всяка една поръчка в Ню Йорк ще бъде връчена на Туид, а той ще намери най-неразумните начини за усвояване на средствата. Хората му не просто ще работят със златни ръце, те ще бъдат нещо средно между древните египетски и шумерски майстори, но с тази разлика, че за услугите им ще се плаща със злато.
Със започването на реконструкцията на съда в Ню Йорк през 1861 г., никой не е подозирал, че сумата ще достигне почти 13 милиона долара – практически 178 милиона долара през 2017 г. Това е два пъти повече от стойността на Аляска, която американците заплащат на Русия през 1867 г. Ето и някои забавни примери. На дърводелеца е платена сумата от 360 751 долара (близо 4.9 милиона долара днес), при това само за един ден работа и с много малко материал и минимални усилия. Майсторът на мазилката получава сумата от 133 187 долара (или 1.82 милиона долара днес), обърнете внимание, че сумата е за два дена работа. Сградата се прави с мрамор, който Туид закупува от Масачузетс, но никога не става ясно колко точно пари е успял да вземе.
Разходите растат и когато идват одиторите за проверка, Туид дава на всеки един от четиримата членове около 20% от всички сметки, за да затворят очите си. Владетелят започва да разширява града, но избира онези места, където притежава най-много земя. Харлем е само един такъв пример. С помощта на данъкоплатците изгражда канализацията – разбирайте, че просто строи и облагородява своята собствена земя, а след това продава на купувачите като своя собствена, за да събере още повече средства. Неговите доброжелатели отново получават по 20% от сделките и всички са щастливи.
Според някои икономисти, този процес повишава дълга на Ню Йорк с почти 90 милиона долара – милиарди в днешно време. Впрочем това са само част от известните задачи. Например когато идва време за закупуването на пейки за парковете, като всяка една се продава за 5 долара, той закупува около 300 и ги продава на общината за по 600 долара на парче. Когато идва време за реконструкция на кметството, той продава термометър на цена от 7500 долара, купува метли за персонала – всяка една на сума от 41 190 долара и плаща около 5.7 милиона долара за мебели и килими. Според някои изчисления, този политик успява да прибере сумата от близо 200 милиона долара и това се случва до края на 1860 г.
Днес сумата е около 6.5 милиарда долара. Докато повечето жители бързат да се нанесат в развиващият се град, Туид успява да закупи апартамент и лична конюшня. Приказката за този човек продължава около 10 години, но трагедията идва през 1871 г. Неговият градски одитор Джеймс Уотсън – той държи всички сметки – умира по време на нелеп пътен инцидент в началото на годината. По това време шефът дори поставил охрана пред дома му, докато останалите играчи в калната въртележка искат да унищожат всички следи, а след това да сменят Уотсън, защото мнозина очакват точно той да се пречупи.
Прави са, но не го пречупва напрежението, а кон, който го стъпква на улицата. Другият проблем е и така нареченият оранжев протест на ирландските протестанти, който никога не завършва добре. Мигрантите не са уважавани от елита, но са единствената работеща сила в този град. Туид забранява техния парад, но след това го разрешава, за да не печели гнева на цялата страна. За да избегне стачките и да се подготви за следващите избори, проявява милосърдие. Проблемът е, че макар и да вика полицията и градската жандармерия за контрол – жертвите са около 60 души и още 150 пострадали. Медиите също не скучаят, те започват да говорят за корупцията, правят най-различни карикатури и не спират да се подиграват, макар и тези шеги да са за тяхна сметка.
Намирайки се на прага на една интересна кампания, всички се настройват срещу Туид и са готови да хвърлят главата му през оградата. Скоро издания като Times започват да получават информация, която идва от шериф Джеймс О’Браян – някогашен съмишленик на самозабравилия се владетел. Истината е, че шерифът разполагал с интересни документи за различни проекти, както и с ценоразписа им. Легендата разказва, че Джеймс изнудвал своите господари за пари, с които да избяга, след като е част от същата измама. Медиите получават запечатаната кутия на Пандора и щом я отварят, нищо не може да бъде същото.
Веднага след като става ясно за теча на данни, градския одитор Матю Джей О’Рурк предлага на изданието сумата от 5 милиона долара, за да не се публикува нищо. Тетрадките на Уотсън също са в редакцията и точно там в четири страници се записват всички дневни операции. На 29 юли 1871 г. излиза една огромна статия, която разкрива всички тайни и порочната пералня за пари. Туид започва да прехвърля своите активи на семейството си и бърза да остане гол и независим, за да няма какво да вземе правораздаващата система. При разкриването на тази измама, повечето експерти са на мнение, че скоро няма да има банка в града, която да премине стрес тест, още по-лошото е, че инвеститорите от Европа бързат да продават, оставяйки целия град в руини.
Най-накрая се стига до там, че градският елит се събира, заедно с демократи и републиканци, за да се стигне до решението, че само най-умните жители трябва да започнат спешно работа в кметството и да се опитат да зашият един бюджет със статута на скъсан чувал. Работниците, които не успяват да вземат заплатите си, влизат в кметството и търсят своето. По това време Туид има едва 50 000 долара и започва да ги дава на служителите. Докато всички се карат за жълтите стотинки, той бърза да изчезне през задния вход. На следващия ден започват арестите и първият човек в листа е именно бившият сив кардинал. В съда се налага гаранция от 1 милион долара, които се заплащат, но освобождението не решава проблемите. Повечето партньори вече са успели да избягат в Европа, а още по-забавното е, че Туид печели изборите за сенатор през 1871 г.
Докато се надява, че политическата титла ще го пази от затвор, полицаите отново пристигат и го арестуват – гаранцията този път е около 8 милиона долара. След няколко дела и панаири, този измамник получава присъда от 12 години, глоба от 12 750 долара (приблизително 280 000 долара днес) и задължение да разкрие всички останали тайни – не го прави, но висшият съд намалява присъдата на една година. Веднага след излежаването на присъдата е осъден и арестуван още един път за злоупотреба с власт – кметството се опитва да върне поне 6 милиона долара от усвоените по-рано, но отново без успех. Гаранцията му е 3 милиона долара, но вече няма толкова средства.
От затвора Туид получава право на отпуска и възможност да се прибира у дома в определени уикенди. Един ден решава да избяга в Испания. Властите разбират за плановете и нареждат да бъде екстрадиран. Точно на границата е разпознат от една от всичките си карикатури, които се превърнали в забавление за целия свят. Измамникът е натоварен на американски боен кораб и върнат обратно в затвора. При опити да разкрие всички тайни, след като вече няма и стотинка, Туид започва да съдейства, но въпреки това не е освободен и умира в затвора на 12 април 1878 г.
Дори и след обявяването на смъртта му, кметът на града – новият такъв – отказва да се свалят флаговете и да се отдаде почит. Един от най-богатите хора в Ню Йорк умира сам, забравен, използван и нещастен, като всичко това ни доказва, че рано или късно балонът се пука и жертвите са повече, отколкото можем да си представим. Без съмнение можем да кажем, че това е и един от най-големите майстори на далаверата, макар и години по-късно ще има още много негови последователи.
Снимки: Wikipedia
