Преди Моча, комунистическият режим унищожава паметници на Ботев и Българската армия
Паметник означава памет и трябва да напомня със стойност, да връща своите жители в историята, за да може тя да не се повтаря. Разбира се, точно това е една от любимите версии на противниците за демонтажа на Моча – Монумент на окупационната червена армия. Именно това се случва в България и ще открием, че въпреки всички опити да се помисли за българската история, онази, която е много по-стара от руска, американска и всяка друга. Нека не забравяме, че България продължава да е една от най-старите държави в Европа и винаги е била апетитна хапка за абсолютно всички.
В края на Втората Световна война няма освобождение за България, има превземане и заграбване, има унищожаване и заличаване на една нация – нашата. И както винаги сме цитирали един любим кадър от КГБ – Юри Безменов, цялата пропагандна машина започва да работи само с една цел – да създава послушни и подчинени роби.
Това се случва първо от Руската империя, продължава с любезното съдействие на СССР и до днес българинът се разглежда като евтина губерния на Руската федерация. Разбира се, за да се запазва топлата връзка, най-често откриваме цели трол ферми, които продължават да обясняват, че Русия в момента се бие с нацисти, куриозно е, че това е единствената им война, която са спечелили през XX век и тъй като паметта е достатъчно кратка, а силната руска образователна система е пословично слаба, идеологията е да се напомня за големия подвиг.
Преди да се стигне до въвеждането на пропагандата, Юри често разказва, че е необходимо елиминирането на елита на една страна, точно това се случва с принц Кирил, това се случва и с редица български предприемачи, учители и интелигенция, която най-вероятно няма да се върне никога. Не бързайте да размахвате пръстите назидателно и да говорите за нацисти и фашисти, такива тук не е имало, когато Германия напуска България, СССР бърза да обяви война, за да може по-късно да си присвои големите успехи, макар и отдавна да има разделение на Европа между СССР и САЩ. Подобни опити е имало и преди Втората Световна война, както сме ги разказвали много пъти, но след като най-накрая СССР успява да изпълни мократа си фантазия и да контролира Черноморието, започват и най-големите трагедии за страната.
Безменов често посочва, че левите идиоти са онези, които остават опасност и когато открият измамата на въпросния режим, бързо попадат в мерника на тайната полиция и се елиминират. Не случайно споделя в ефир и следните думи:
„Никога не се занимавай с левите, забрави за тези политически проститутки. Цели се по-високо. Опитай се да бъдеш част от по-висшето консервативно общество.“
Агентът на КГБ многократно подчертава как работи целия процес за превземането на една държава. Той е бавен и методичен, изисква време и често се изпращат информатори и говорители на един нов режим. Точно по тази причина и Георги Димитров продължава да живее в Москва, докато Червената армия не окупира България.
В известен смисъл, той също не е бил свободен, но е бил достатъчно глупав, за да се съгласи на този пост. След това страхът преминава и започва масовият контрол. Вълко Червенков продължава да следва тези мотиви и достига до там, че дори се опитва да копира Сталин по визия. Култът в личността е толкова опасен, колкото и смешен. За да се изгради един нов режим, първо трябва да бъдат избити всички противници, при това бързо.
Следващата фаза е да се открият достатъчно полезни идиоти, които да са готови да служат и да не задават въпроси, от особено значение е да не мислят. След това започва прокарването на чуждата идеология. Въпросната е свързана именно с паметниците. Точно по тази причина забелязваме, че във Враца е унищожен паметникът на Ботев, който отдавна е бил противник на Руската империя и никога не е вярвал на техните свещени обещания. След това имаме унищожаването на паметника на Първи и Шести Пехотен полк в София. Защо това е необходимо? На първо място става въпрос за български офицери и войници, които са се сражавали в Балканската война и Първата Световна война.
Това са били войници, които са се борили дори срещу Руската империя и са имали сериозни успехи. Техните имена се заличават, за да може никога да не се помнят, а на тяхно място да се издигнат други герои, удобни на новата власт. Ако се чудите защо и летящата чиния на Бузлуджа се намира точно до паметника Шипка, то отговорът е също толкова елементарен, за да може да има нови герои, които да бъдат по-високи от старите и да не говорят по никакъв начин за свобода или независимост на България. Ние не сме единствената страна, която е богопомазана от новия абсурден и болен строй, изобретен от Маркс и завършен от не по-малко амбициозния и също толкова болен Ленин.
Паметници на същите могат да бъдат открити на много места и това също не може да ни изненада. Впрочем и до днес живее легендата, че когато Ленин е ампутиран в Русе, краката му са останали погребани някъде в града. Тук обаче се среща един особен идеологически проблем. Липсват български герои на комунизма, които да са се борили толкова усилено с нацизма в България. Точно по тази причина се поставя и паметник на Альоша – свързочника в Пловдив. По същата причина са унищожени паметници на български офицери, които са се борили в Сръбско-българската война.
Нека не забравяме, че тогава Сърбия е вярното куче на Руската империя, което се бори за прословутата панславянска идея, която така и не успява да се случи, дори тогава. По-късно Югославия ще се раздели от СССР и ще живее в страх, че историята може да се повтори, както в Чехословакия, така и в Унгария. Албания следва този пример, но се стреми да направи повече бункери, отколкото има по света.
Безменов след това подчертава и какво се случва в една държава, която вече е успяла да възпита едно поколение в лъжата. Ако говорим за България, тук са възпитани роби. Точно както „Животинската ферма“ показва новия закон – „Някои са равни, но други са по-равни.“, така и тук се оказва, че комунизмът се живее само от лидерите, докато всички останали са подчинени и живеят в абсолютен страх. Всеки е наблюдаван, всеки е лишен от правото да мисли и преди всичко не вижда изход. С контролът в рамките на 60 години, Безменов и неговите колеги започнали да забелязват, че дори и човек да се опита да покаже истината за даден режим, обществото не просто се съпротивлява, но се стреми по всякакъв начин да открие всякакви оправдания.
Ето защо ако се разходите на протестите, веднага ще откриете някакви легендарни хора, които ще ви разкажат, че Моча е бил дарение и бил направен от нашите деди и никога не е бил поръчван от Вълко Червенков, макар и същият да го прави официално. След това пък се твърди, че България е била нацистка, макар и никога да не е заставала редом до немски войник на който и да било фронт и през цялото време се е защитавала, а една от любимите опорки е обвързана изцяло с идеята, че сега трябвало да платим репарации на Руската федерация за унищожаването на паметника.
Да припомним, трябва да платим репарации за български паметник, изработен и платен от българи за поклонничество на страна, която вече не съществува на картата. В случай, че някой е объркал географията, говорим за СССР. Подобни твърдения и дори назидателно размахваните пръсти от Кремъл, практически нямат никакво покритие. СССР и днешна Русия, никога не са били единствените победители над нацизма, освен това нямат място за коментар в българска политика и български решения. Въпреки младата и още не толкова формирана демокрация, нека не забравяме, че България е независима страна, която има право на своята собствена история, а не на лъжи, пред които се извършват ритуални церемонии за събуждането на „едно недоносче“, както е казвал любимия на мнозина Тодор Живков.
Не на последно място ще напомним, че когато идва 9-и септември, гробът на Борис III, един от последните истински български царе, е поруган. За още по-голяма ирония на съдбата, същият се намира в Рилския манастир, който е светиня от много повече години, отколкото самата Руска империя и там се е говорило за религия, която руските ни „братя“ са получили наготово, при това с азбука и свещеници. А това може да се разглежда като позор, не само български, а и руски, особено след като днес Православната църква се смята за последния бастион в Европа. Тук е моментът да уточним, че Българската Православна църква е много по-стара от руската такава, а за да е още по-тъжно, сръбската също е преди тяхната.
Нека уточним цялата ситуация. Представете си, че повече няма размахване на оръжие, няма и фалшиви паметници, които да възпитават вашите деца като роби, които рано или късно ще разберат истината за прословутото освобождение. Представете си столица, в която виждате далеч по-красиви български паметници. Нима нямаме цар Симеон, цар Самуил, цар Борис, нима нямаме кхан Тервел – спасителят на Европа?
Представете си следващото поколение, което може да има българско самосъзнание, лишено от петолъчки, лишено от легенди за партизани, чавдарчета и всякакви други форми на един болен режим, който, да напомним на читателите, официално е признат за престъпен в България. Първата стъпка очевидно е направена и мнозина може да се надяват, че един ден ще станем свидетели на същото възраждане, което е било след Руско-Турската война, когато България се описваше като икономическо и военно чудо в Европа.
