Патриарх Кирил I – баща на Руската Православна църква или олигарх с милиарди и съмнително минало в КГБ

През 2014 г. руското кино представя на публиката един впечатляващ филм – Левиатан. Зад него стоят сериозни майстори като Алексей Серебряков, Елена Лядова, Владимир Вдовиченков (познат още от сериала „Бригада“) и други. Лентата грабва вниманието на зрителя не само с красиви пейзажи и специален избор, но и с една доста разтрисаща и зловеща история, в която един човек се опитва да се пребори с цялата руска машина и Руската Православна църква, която на неговия имот ще мечтае за създаването на по-голям храм.

И до днес е трудно да разберем как изобщо този филм е бил разрешен в Русия, но е факт, че е номиниран и печели наградата за най-добър сценарий в Кан. Препоръчваме го, особено след като ясно показва прословутите християнски ценности и по някаква причина подчертава и много други подозрения върху Руската Православна църква.

Изгонването на духовници от Руската църква в София е възпалило за пореден път обществото, което винаги начертава своята мислена линия и доказва, че дори в името на Бог, е готово да се отрече от своята собствена страна, при това за сметка на друга. От поне две десетилетия се слушат красиви легенди за последният бастион на православни ценности.

И е странно, особено след като говорим за Руска Православна църква, позиционирана на 8-мо място, докато Българската Православна църква, следвана от Сръбската, се нареждат на двете предходни позиции. Религията е особено интересен инструмент за влияние, но когато се използва и прилага върху слабо и не толкова грамотно общество, тя постига чудеса. Така се родиха формации като ISIS и други крайни фракции. Мнозина дори не подозират, че „джихад“ – популярната свещена война, реално е изградена върху идеята, че човек води свещена война срещу себе си, борейки се да стане по-добра версия.

Липсата на информация и сляпата вяра в религията, при това от хора, които не са докосвали Библията, практически води до някои комични моменти, а след тях идва и голямата трагедия. След като Руската църква в София започна да страда от липса на кадри, помолени да напуснат страната, след като родното разузнаване е забелязало някои грешни практики, решихме да обърнем внимание на най-висшия лидер на Руската Православна църква, на пазителят на християнските ценности, борецът срещу популярен джендаризъм и други вредни западни практики.

Патриарх Кирил от Москва е известен като Владимир Гундаев и през 70-те години на миналия век е свещеник в Женева. През 2009 г. започва да ръководи Руската Православна църква и практически става баща на близо 150 милиона вярващи. Църквата в Женева се предоставя на племенника на Кирил. Патриарх Кирил е известен със своите противоречия и много странни, дори безумни християнски идеи и ценности.

Виждали сме го да благославя войници, виждали сме неговите приближени да благославят ракети и всякаква друга военна техника, а що се отнася до войната в Украйна, патриархът винаги има мнение, което просто звучи като далечно ехо на руския първи. Дойде ли време за защита на християнски ценности, Кирил винаги ще посочва запада и ще говори срещу опасностите на ЛГБТ обществата. Негова най-голяма болка е, че в Украйна се провеждат прайдове. Няма разследващ журналист, който да се изненадва от неговите маневри, всичко се координира до милиметър с Кремъл.

При искането на мир за Коледа, Кирил го предлага един ден по-рано, а Путин го въвежда на следващия ден. Патриархът, който трябва да живее скромно и смирено, поне това е основната практика за свещениците, а както можем да забележим, главите на всяка една църква са готови да злоупотребяват с това, в момента е под санкции от Украйна, Великобритания и Канада. В ЕС се разминава на косъм, защото друг специален мирянин – Виктор Орбан от Унгария, успява да блокира посоката. Според някои унгарски разследващи медии, това е била официална молба от Кремъл към Орбан, която после носи други интересни позитиви за страната.

Патриарх Кирил не крие, че е посещавал Женева най-много в своя живот. Официалните документи дори доказват, че той е бил в страната повече от 43 пъти, поне с това име. Той идвал, за да опознава хората и също така да се среща с приятели, защото имал много такива. Патриархът може да се похвали с невероятни умения на ски пистите, но също така може да се говори спокойно и за шпионаж и пране на пари. И неговата история не започва от вчера или няколко години преди войната, всичко стартира през 1971 г. с отслабването на мерките срещу църквата, които позволяват на 24-годишния Кирил да се премести в Женева и да представя Руската Православна църква там. Там успява да спечели вниманието на руснаците в изгнание, които не просто са се установили, а вече печелят много повече, отколкото социалистическата идея им е позволявала да си представят.

Тогавашният консул на съветското посолство – Вадим Мелников, описва бъдещия патриарх като красив, висок и винаги в добро настроение. Той привличал хората, но с тях привличал и други интересни личности. Самият Мелников не просто играе ролята на представител на руска дипломатическа мисия, но и с мисия от КГБ, чийто възпитаник е. Руските архиви показват, че най-голямото светило на Руската Православна църква е с паспорти и следи в КГБ и кодово име „Михайлов“. Неговото назначение е да събира информация за членове от Световното консулство на църквите и също така да подобри влиянието на останалите църкви към съветската такава.

Швейцарската Федерална полиция също разполага с досие на руския свещеник. То е достъпно за журналисти от Швейцария, които потвърждават, че още тогава Кирил е имал досие и принадлежност към КГБ. ОТ юли 1969 до февруари 1989 г. Кирил е влизал повече от 37 пъти в Швейцария. Представителят на руската църква се намира и в списък със съветски представители, срещу които трябва да се вземат мерки – няма обяснение от властите относно същите.

Самата идея на СССР е била обвързана с плана да се намали напрежението към страната, най-вече за нейните атеистки виждания. Коментари няма, единствено племенникът на Кирил ще заяви, че най-вероятно става въпрос за строг контрол от страна на КГБ, но не и за членство там. Версията, за съжаление, не може да бъде потвърдена официално.

Руските разследващи журналисти имат интересни данни за патриарха. Кирил имал особени отношения със семейство Саворети, като дори гостувал и използвал техни жилища, когато гостува в Швейцария. Един от синовете на Саворети живее в Москва и след това изчезва, като на тръгване си заминава с около 20 милиона евро. Саворети е причината още през 80-те години да има завод на Fiat в СССР.

Семейството и до днес твърди, че Кирил винаги е бил техен гост, който гледал сметките и живеел доста скромно, защото реално не притежава абсолютно нищо. Това не е точно така, имайки предвид, че колеги от руски разследващи медии като Proekt, имат много по-различен поглед и посочват, че патриархът притежава следните имоти:

Апартамент с площ от 145 квадратни метра на улица Серафимович в Москва на стойност от 893 хиляди долара.

Апартамент с площ от 38 квадратни метра на улица Николоямская в Москва на стойност от 152 хиляди долара.

Апартамент с площ от 83 квадратни метра в Санкт Петербург на стойност от 114 хиляди долара.

Втора братовчедка на патриарха – 73-годишната Лидия Леонова разполага с четири недвижими имота.

Апартамент в Москва на стойност от 597 хиляди долара.

Къща в покрайнините на Москва с площ от 300 квадратни метра на стойност 127 хиляди долара.

Апартамент в Санкт Петербург с площ от 121 квадратни метра и стойност от 533 хиляди долара.

И около 200 квадратни метра земя в Санкт Петербург на стойност от 38 хиляди долара.

Друга втора братовчедка на име Елена Кхолодова разполага с 2 апартамента в Москва и Санкт Петербург, чиято обща стойност минава сумата от 300 хиляди долара.

Изданието Новая Газета насочва вниманието на читателите си към страничните занимания на патриарха, които включват бизнес с автомобили, петрол, бижута, риболов и други. По думи на същото издание, общият капитал на духовника е между 4 и 8 милиарда долара, но точната сума не може да бъде потвърдена, тъй като Кирил държи всички свои пари в банките на Швейцария, Италия и Австрия.

Медията смята, че духовникът разполага с жилище близо до Цюрих, макар и на негово разположение да има още около 20 резиденции под опеката на Руската Православна църква. На фона на всичко това е смешно, че италианското семейство, което се води приятелско и определя руския духовник като почитател на Ренесанса – скромна и пестелива личност. Подозрението, че всички тези имоти са закупени от спестяване от закуска или с помощта на добрите миряни, продължава да събужда само присмех.

След падането на СССР има пълен ренесанс и възраждане на Православната църква и именно тогава Кирил получава сериозно финансиране за построяването на храмове, което пък носи и допълнителни облаги. Руската федерация дава дори право да се внасят и изнасят продукти като цигари и морски дарове, но към това се добавят и скъпоценни камъни, а средствата остават директно за църквата. Сред руското общество се смята, че именно Кирил е един от кралете на тютюна.

Търговията с петрол е друго интересно занимание, което се случва с помощта на Швейцария и още патриарх Алексей II лети до Женева, за да продава петролни квоти. Въпросният също разполага с досие в архивите на Швейцарската федерална полиция и е обвързан с КГБ. През 2007 г. сделки с петрол от Русия, през Руската Православна църква се осъществяват. Тогава Швейцария получава 4.3 милиона тона петрол, докато страната плаща около 2.5 милиарда долара. През 1998 г. швейцарските власти започват разследване на бизнесмена Витали К. и неговите връзки с църквата.

Обвинението е за пране на пари, но само 6 години по-късно е свалено, защото руските власти отказват съдействие. Във времето, в което вече има достатъчно за задържане, въпросният бизнесмен, най-вероятно с божия помощ, напуска бързо Швейцария. Патриарх Алексей II се занимава с петролни сделки от 1989 до 2008 г. и след него няма много информация относно бизнес инвестициите на Кирил, който има правото да подписва такива сделки, но е известен само с една сметка в швейцарска банка, където се държат няколкостотин хиляди франка.

Патриарх Кирил често твърди, че се бори срещу манията по лукса в Русия, макар и той самият да е в някои от най-уютните курорти на Швейцарските Алпи. Като допълнение през 2009 г. (годината на неговото избиране) е сниман с швейцарски часовник за 39 хиляди франка. Църковната медия по-късно се опитва да премахне часовника, използвайки Photoshop. За съжаление не успяват да махнат отражението в една от лъскавите табели пред самия глава на Руската Православна църква. След този аматьорски опит се създава един особен скандал. През 2020 г. си взима поука и сменя лъскавите марки за далеч по-евтини такива.

През 2018 г. патриархът се завръща в Русия и обяснява, че там хората живеят много по-богато, но не се фукат така, както се случва в Русия. В последната защитничка на християнски ценности, всички миряни бързали да покажат своя нов Maybach и Rolls-Royce пред дома си. Така, казва Кирил, се събужда завистта в съседите. Трябвало да се взима пример от швейцарците, които не се стремят да показват какво имат и какво нямат. През 2019 г. Кирил има здравословни проблеми и според Новая Газета е пътувал до Швейцария, за да лекува своите здравословни проблеми.

Още със започването на войната е видно, че патриархът търси миряните за подкрепа, най-вече при събирането на пари за руските войници. Имайки предвид състоянието му, това не ни се струва особено библейско. В своите слова, патриархът говори за нужда от средства, тъй като руските войници се изправили срещу целия запад. Главата на Руската Православна църква пропуска да напомни на дарителите, че войниците се изправят по команда на друг амбициозен диктатор, опитващ се да демонстрира сила и да затвърди своята визия. Малко след началото на войната, патриарх Кирил вече не говори за любимата си Швейцария, а това сякаш е тъжно.