Още две теории на конспирацията, които се оказаха верни
Продължаваме от миналия път…
Безплатното здравеопазване е трик, за да позволим на правителството да ни трови
Пандемията от ковид-19 засегна всички ни по някакъв начин, откакто се появи преди почти 3 години. Но със сигурност не ни засегна еднакво: чернокожите американци, установи се бързо, са много по-често от другите раси познават някой, който е бил хоспитализиран или е починал от вируса. И в същото време те са групата, която най-малко иска да си направи от новите безплатни ваксини, които се появиха на пазара.
Двата факта изглеждат видимо свързани и затова може да ни е трудно да изградим съчувствие към онези, които са отказали ваксината, и след това са видели как близките им умират. Но това би било грешка: както колумнистът на New York Times Opinion Чарлз Блоу посочва в публикация от 2020 г., „На чернокожите хора в тази страна им е било ясно показвано в продължение на векове да не вярват както на правителството, така и на медицинския бранш по отношение на здравето си.“
Например: ако вашият дядо ви разказва как правителството е обещало на него и група негови приятели безплатно здравеопазване, ако се съгласят здравето им да бъде наблюдавано в продължение на 6 месеца, след което около 1 на всеки 6 от тях умира през следващите 40 години, защото им е отказан достъп до евтини и животоспасяващи лекарства, които биха могли да излекуват тяхната иначе фатална инфекция, предавана по полов път, може да си помислите, че той се е побъркал.
Освен ако не сте чували за експеримента в Таскиги, където става точно това.
„В експеримента в Таскиги се набират над 200 контролни пациенти, които не са имали сифилис (просто са ги прехвърлили към групата, положителна за сифилис, ако в даден момент са го развили)“, обяснява статия от университета Макгил. „След това на всички пациенти се дават неефективни лекарства (мехлеми или капсули с твърде малки дози неоарсфенамин или живак), за да им се създаде илюзията, че са лекувани.“
Въпреки че пеницилинът вече е бил широко разпространен до края на 40-те години, изследователите също правят всичко възможно, за да спрат мъжете в проучването да го вземат. Странно, техният аргумент за това се основава на (дълбоко расистката) идея, че чернокожите хора са някак си расово обречени да не търсят лечение за своите заболявания. Което е странна идея, тъй като самите изследователи, които я изтъкват, също и активно възпрепятстват споменатите хора да търсят лечение.
Дори след като човек от Службата за обществено здраве на САЩ изразява загриженост относно проучването в средата на 60-те години, изследователите зад проекта отказват да спрат експеримента. „За да проследят пълното развитие на болестта, изследователите не предоставят ефективни грижи и мъжете умират, ослепяват, полудяват или развиват други тежки здравословни проблеми заради нелекувания си сифилис“, отбелязва History.com.
Този човек отнася историята си в пресата и през 1972 г. общественото възмущение от експеримента най-накрая го спира. До този момент 28 от участниците вече са починали от инфекцията, а още 100 са починали от свързани с нея усложнения. Най-малко 40 съпруги на изследваните мъже са били диагностицирани със сифилис, а 19 деца са заразени с него при раждането си.
И това е само един – най-известният – пример за това как правителството на САЩ прецаква чернокожите хора в името на „науката“:
„В средата на 1800 г. мъж от Алабама на име Джеймс Марион Симс си спечелва национална слава като лекар, след като извършва медицински експерименти върху поробени жени, които по дефиниция на позицията си в обществото не могат да дадат информирано съгласие“, разказва Блоу в Times. „И не само това – той ги оперира без упойка, отчасти защото не вярва, че чернокожите жени изпитват болка по същия начин, по който белите жени; опасен и грешен извод, чиито спомени и последствия остават и до днес“, пише той. „Когато най-накрая експериментите му се оказват успешни, той започва да ги прилага и върху бели жени, но този път с упойка.“
Има и още случаи. Например, има редица истории, в които федерални или местни власти, насилствено (или просто тайно) стерилизират чернокожи хора – и други малцинства.
Та започваме да разбираме защо дори една безплатна ваксина срещу глобална пандемия може да изглежда малко подозрителна.
А и в крайна сметка – бихте ли се доверили на страната, която буквално е вдъхновила расовите закони на нацистите?…
Има стотици извънземни, погребани под Ню Мексико
Щатът Ню Мексико… Дом на Уолтър Уайт (героят на Брайън Кранстън в „Breaking Bad“), Трой Болтън (героят на Зак Ефрон в „High School Musical“) и една от най-известните конспирации за НЛО в историята.
„Розуел [град в щата] наистина си има всичко“, казва Найджъл Уотсън, автор на „Ръководство за разследване на НЛО“, през 2017 г. „Има конспиративни теории, на отдалечено място е, кацали са извънземни и космически кораби и се говори, че останките им може би са били отнесени в Зона 51.“
Но със сигурност всичко това са просто легенди, нали? Всъщност няма цял куп извънземни, заровени под пустинята на Ню Мексико…
Е, това е още една конспиративна теория, която ще се окаже истина – макар и само технически.
Всичко започва през далечната 1982 г., когато светът все още се тресе от огромния блокбастър „E.T. The Extra-Terrestrial“. В желанието си да се развие в още още една пазарна ниша – видеоигрите – режисьорът Стивън Спилбърг наема младият компютърен програмист Хауърд Скот Уоршоу, за да проектира видеоигра по филма за конзолата Atari 2600.
„Направих видеоиграта… която днес широко се смята за най-лошата видеоигра на всички времена“, казва Уоршоу пред NPR през 2017 г.
Тя е объркваща, дезориентираща по собственото признание на програмиста и скалъпена само за 5 седмици. Но това не е всичко – случва се така, че играта излиза точно преди краха на видеоигрите от 1983 г., когато масивна рецесия в индустрията довежда до спад на приходите с 97% за 2 години.
Така в крайна сметка видеоиграта „Извънземното“ е такъв провал за Atari, че те просто заравят непродадените дискети в пустинята и ги покриват с бетон, като така най-накрая потвърждават репутацията на щата за скрити извънземни под земята.
Историята обаче има щастлив край. През 2015 г. дискетите са изровени и продадени, като в хазната на местния град са събрани повече от $108 000. Което само показва: боклукът на един човек наистина може да бъде съкровище за друг – колкото и да е боклук.
