Мари-Луиз – писателката, която уби съпруга си и обвини дявола за престъплението

Мари-Луиз Викторин Бесарабо е френска личност, която със сигурност може да влезе в полифоничната категория на интелектуалките, които развиват повече от едно хоби. Мари има редица занимания и се определя като войнствена феминистка, съдържател на салон, лектор, дилър на борсите, хазартна личност, сектант, съветник на други жени, писателка и още много други. Списъкът на тази дама със занимания е повече от огромен, но преди всичко нека започнем от самото начало.

Мари е родена на 24 октомври в Лион през далечната 1868 г. Като дете открива своите творчески наклонности и започва да пише поеми и пиеси, а след това обръща внимание и на новелите. В последствие открива различните женски списания и често намира място за себе си и своето творчество. Освен това често е канена в различни университети да бъде лектор и да говори за правата на жените. Говори за феминизма и настоява света да се преориентира към матриархата.

През 1897 г. в Мексико се омъжва за Пиер Пол Антоан Жаки – търговец. След като става финансово обезпечена, дамата започва да живее малко по-спокойно, но овдовява през 1914 г. и сама трябва да гледа двете си дъщери Поли и Луиз. През 1915 г. се омъжва за Ишмаил Якоб Провидънс Вайсман от Румъния. Ишмаил използвал друго име Джордж Бесарабо. Не е ясно какви са отношенията между двамата, но само 5 години по-късно дамата ще го убие в Париж през 1920 г.

На 4 август 1920 г. властите ще открият тялото му в сандък на ЖП гарата Нанси. Липсва подател и на 21 юни 1922 г. Мари е изправена в съда, защитава я Венсан дьо Моро-Жафери, който се бори до последно, но въпреки това присъдата от 20 години тежък труд е факт. По време на разследването се вдигат и подозренията относно първия вече покоен съпруг на черната вдовица. Мнозина смятат, че бедният Пиер най-вероятно се е страхувал, че е натровен от своята половинка и по тази причина е решил да се самоубие с револвер.

Интересен факт е, че всяко издание, в което Мари е писала, започва да отразява събитието. В съда, дамата представя себе си като създател, който отдавна е загърбил своето тежко и жестоко минало на протести, съответно отнемането на живот може да се разглежда единствено като жестоко обвинение. Истината е, че когато полицаят намира сандъка, който е изоставен, но пуснат от Мари, той забелязва кървави пръски и напоено дъно, което продължава да разлива съдържанието си върху студения циментов под на багажното отделение.

Снимка: By Murderpedia – Madame Bessarabo | Murderpedia [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68903142

При отварянето на сандъка се открива една вцепеняваща картина – човешко тяло, което е сгънато на няколко части – глезените са завързани за врата, а всички останали части за грижливо захванати с колани. След като подателят е ясен, полицията прибира Мари и след кратък разпит, пропит с всякакви лъжи, жената най-накрая признава, че именно тя е извършителят. Изданията обаче се надпреварват да измислят всякакви версии и след като писателката има влечения към черните магии и някои дори допускат, че е извършила това действие, докато била обладана от дявола.

Каквото и да се е случило, вечерта, докато лежала до своя съпруг, бунтарката взима револвера от нощното шкафче и го допира до слепоочието на нейния съпруг, следва изстрел и всичко останало е история. Интересен факт е, че след изстрела се обръща на другата страна и заспива. На сутринта след извършването на това действие, феминистката станала и закусила, а след това започнала да събира останките от своя съпруг. После става ясно, че една от дъщерите е помагала за захващането на краката за главата.

Тялото е закарано на гарата и изпратено до напълно непозната жена, която най-вероятно дори не съществувала. И докато мнозина очакват романтиката и историята на паранормалното да започне да се превръща в истина, полицията бързо проследила закупените билети до Мексико. Счетоводителят също така установил, че липсва и сериозна сума пари от касата на вече мъртвия брокер, следователно мотивът ставал все по-прост и елементарен и нямал нищо общо с мистиката и окултиката.

Братът на Джордж си спомнял, че съвсем скоро е била сключена успешна сделка за петролно находище в Мексико и комисионната била около 1 милион франка. И вместо да празнува, човекът заявил, че наистина се притеснява да се прибере в собствения си дом. Парите са само част от причините за убийството. Писателката често канела най-различни свои колеги в дома за консултации, които практически завършвали с множество изневери. Мари често взимала и наркотици.

Преди да почине, Джордж разказвал как една вечер се събудил със съпругата си върху него и тя самата се опитвала да го удуши с голи ръце. Когато успял да отбие атаката, дамата проплакала и заявила, че не помни какво наистина я е прихванало. Самата творческа личност, често размахвала револвера и стреляла по своя съпруг и малко, по-късно наистина е изпълнила заканата си. Така или иначе животът на тази дама не завършва очарователно, тя самата никога повече не пише и губи всякакво уважение.

Умира през 1931 г. на 62-години в затвора. И до днес има организации, които продължават да твърдят, че е невинна, но също така не са и малко доказателствата, които преписват и убийството на първия ѝ съпруг. През цялото си творчество Мари не успява да бъде запомнена с красиви поеми или стихове, а с диво и нерационално отношение, както и с издирването на много богати и заможни съпрузи. Нейната дъщеря – съучастничката, не е обвинена и се разминава без присъда, но майка ѝ няма този късмет.

Заглавна сника: By American Weekly – American Weekly (The Washington Times, D.C.), October 1, 1922, p. 9 [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68902894