Кремълския кандидат-президент на Франция – Ерик Земур обича Москва и по-малко Париж
С избухването на войната на 24 февруари 2022 г. Дмитри Песков побърза да каже, че армията ще се сражава срещу нацисти, нео нацисти и националисти, както и наркомани, които се опитват да вземат властта в Украйна. Няма да има никакви жертви и няма да има никаква стрелба по цивилни. Повече от година по-късно ще видим, че това твърдение остаря като мляко на слънце.
Нещо повече, започваме да се замисляме и върху нещо друго, ако Путин и Руската федерация се сражават срещу наркомани, то представяте ли си как щеше да се развие войната, ако трябваше да се изправят срещу редовна армия? А може би се изправиха и всеки ден осъзнават грешката си.
Странното е, че когато войната започна, най-различни представители на крайно десните фракции в Европа побързаха да се обявят за истински бойци и защитници на свободата, подкрепяйки действията на Русия. Някои от кадрите на Кремъл – Константин Малофеев ще се представят като част от мрежата за събиране на съюзници в цяла Европа и САЩ, които да лавират за Русия.
Изненадите не спряха до тук, особено след като Франция изненада света с един особен кадър – Ерик Земур. Той е известен като писател, журналист, ксенофоб, расист и почитател на сексистката реторика. Европейските медии отдавна го заклеймяват за тесни връзки с Кремъл, но нямат доказателства. Интересното е, че Ерик се познава със Сергей Лавров, срещал се е с него, както и с други интересни кадри от Руската федерация, а след избухването на войната, няма никаква изненада на коя страна застанал.
Странното тук е, че 63-годишният мъж е роден в Париж в семейство на алжирски евреи. Семейството му напуска Франция, когато избухва Алжирската война за независимост. Въпреки тежката му съдба, може да се изненадате от факта, че този човек никога не е имал различно мнение за имигрантите, които пристигат във Франция. Неговите думи са:
„Те са крадци, те са убийци, те са изнасилвачи, те са всичко това. Те трябва да бъдат изпратени обратно и никога да не се връщат.“
Изказването е от 2020 г. по темата за деца на бежанци, които искат убежище във Франция. Комичното в тази ситуация е, че самият Ерик е обвинен за сексуален тормоз малко след това. Парижанинът обича да разпалва страстите, но по някаква магическа причина не успява да открие правилния начин. В миналото няколко пъти оправдава правителството на Виши, което отказва да защити еврейската си общност във Франция. По думите на Ерик, това не е било правилно, защото Виши екстрадирал само евреите, които нямали френско гражданство. Историците са побързали да нарекат цялото изявление „Абсурд“, докато съдът обвинява журналиста в отричане на Холокоста.
Ако Ерик Земур е руснак, той най-вероятно щеше да бъде с повдигнато обвинение за възхваляване и оправдание на нацизма, но след като е френски политик, той получава много по-сериозно внимание от Кремъл. През ноември 2021 г. издание The Times представя Ерик като един от кандидатите за президентски избори, който между другото е любимец на Кремъл и твърди, че Москва е далеч по-добрия партньор от американци, британци и германци.
Информацията, която британското издание взима е от Russtrat, което обикновено е едно от първите, представящи опорките на Кремъл и се ръководи от бившия депутат на партия Дума – Елена Панина. В същото издание се твърдеше, че Ерик е на път да победи Макрон, а малко след това ще има алианс между Москва, Париж и Берлин, които ще се изправят срещу англо-саксонския режим, воден от Великобритания и САЩ. Подобни опорки често се срещат и в България.
Ерик е известен на руснаците много по-рано, когато пише колонка във в-к Le Figaro. През 2013 г. публикува статия за Владимир Путин, която гласи следното:
„Путин възстанови държавата и руския патриотизъм. С помощта на авторитарните методи и традиционните крале. Малко по-малко, понякога и без умисъл, той се превърна в световен лидер и опозиция на новия идеологически ред, доминиран от Запада: анти-расизъм, глобализъм, хомофилен и феминистичен, ислямофилски и християнофобски.
Позицията на Путин е като последния защитник на християните на Изток, докато Франция изоставя своята последна мисия.“
Този материал бързо се забелязва от други издания, Александър Трубетской, който се представя за директор на франко-руския диалог и се определя като наследник на принцове, насочва вниманието към въпросната статия. По-късно стига до самия Константин Малофеев, който ясно вижда, че някой търси вниманието на Русия.
И какво по-хубаво от това за Ерик? Константин Малофеев е руски православен олигарх – поне така се определя – и е притежател на телевизионни канали. Бившия шеф на железниците в Русия – Владимир Якунин също се определя за активист и един от съдържателите на тролската акция в Европа. Връзката между тези двама другари е, че винаги са били близки приятели на философа Александър Дугин.
Трубетской е известен като един от основателите на някои интересни организации като „Диалог за цивилизационна фондация“ и също така се смята за един от първите търговци със СССР, макар и някои от неговите действия да посочват, че е имал отношения през 70-те години с КГБ. Якунин е просто човек, който има много тесни отношения с Владимир Путин.
Изградените европейски мрежи за тролове бързо успяват да стигнат до Ерик през 2015 г. Григори Левченко урежда комуникацията с Якунин. През 2015 г. Якунин гостува в Париж, Левченко предлага да уреди среща с Ерик и след това става ясно, че има изпратено писмо за благодарност. Странно или не, отричащият Холокоста, става един от много добрите приятели на бившия директор на железниците.
След няколко месеца, Ерик е поканен да говори на конференцията в Санкт Петербург през януари 2016 г. Земур се съгласява и дори води своята съпруга със себе си. По време на посещението, Якунин урежда дори интервюта за канала „Русия 24“ и дава списък с въпросите, на които трябва да се отговаря. Земур се опитва да бъде тих относно някои конфликтни гледни точки по теми като Втората Световна война, но пък не пропуска да каже, че украинската криза е създадена изкуствено от САЩ, за да може да разделя Русия от Германия и Франция.
Топлото приятелство продължава, след като Ерик търси варианти да изпрати приятел със стипендия в Русия. Слухове от различни разследващи журналисти посочват, че французинът в един момент започва да комуникира директно с административните структури на руския президент. Неговата среща със Сергей Лавров в компанията на руския посланик в Париж ще отвори още врати, но след това ще видим, че успява да се срещне и с Мария Захарова, както и други представители.
Топлите отношения с френския крайно десен представител заработват и след старта на инвазията в Украйна, няма да се изненадате и кой точно е в правилната посока. В последствие се оказа, че дългите съюзници и почитатели на Путин, започват да обръщат гръб. На финала става ясно, че последният отчаян ход е на кандидата Ерик Земур, който продължава да е подкрепян от Кремъл.
В деня на самата инвазия, той официално заявява, че НАТО трябва да даде гаранции, че въпросният съюз нямало да се разширява на изток, в последствие ще допълни, че Германия и Франция са виновни за тази война, след като 8 години не са принудили Киев да съдейства за подписването на Минското споразумение. Крайният резултат от всичко това е видим, един полезен кадър от Кремъл до Париж, чийто опорки продължават да носят само щети.
