Кевин Митник – хакерът, който разби Моторола и подслушва ФБР за удоволствие
В днешно време ще открием, че нищо няма по-висока стойност от личните ни данни. Без значение дали искаме или не, дигиталната ни следа в мрежата позволява на редица компании да я анализират свободно, да се опитват да разберат желанията ни и след това да предлагат продукти, които сме търсили или искали. В това няма нищо лошо, докато не открием, че в последствие се преминава една много свирепа граница на личното пространство. Мобилните ни телефони се превръщат не само в точка за достъп, но и в много добро устройство за подслушване и следене.
Нашият дигитален образ е ценен, достатъчно е да се замислим колко точно използваме мобилните си телефони, за да се досетим, че те са една огледална версия на всички тайни и емоции, които някога можем да съберем в себе си. Последното десетилетие се превърнаха в причина за война, в която разбрахме, че присъстват руски хакери, повлияли на изборите в САЩ, американски хакери, повлияли на изборите във Франция при избирането на Макрон, както и севернокорейски хакери, които остават доста добре скрити в дигиталния свят и носят отговорност за вируса „Wanna Cry“. Ако вярваме на Едуард Сноудън и неговите разкрития, с които доказа, че САЩ е може би един от най-големите събирачи на информация, то трябва да сме сигурни, че най-вероятно и нашите имена присъстват в списъка им с разглеждани профили.
В много отношения е трудно да разберем дали сме изобщо такъв обект на интерес, но след като американецът успя да избяга и да се скрие в Русия, като и до днес се намира там, можем да бъдем сигурни, че има още много за разказване, но ще предпочете да запази тайната. С други думи, абсолютно всеки е уязвим, когато направи дигитален профил и започне да използва новите технологии. Какво се случва, когато обществото реши да отвърне на удара? Всяка една система, създадена от хора, може да бъде манипулирана и пробита, следователно за всяка една задача ще открием и един човек, който да свърши тази работа. В този случай героят на деня се нарича Кевин Митник.
Той е американски компютърен специалист и консултант по дигитална сигурност, освен това се смята и за хакер, като през 90-те години успява да влезе в класацията на най-търсените хора на света. Можем само да си представяме на какво е способен и колко тайни може да разбере с помощта на компютрите. През 2000 г. е и един от най-добре платените специалисти, както и един от основните активисти за запазването на личното пространство. Неговата основна задача е да тества всяка една защитна система на големите компании, да се опита да пробие системата, в която са инвестирани милиони долари и след това да докаже, че парите са дадени напразно.
Ако той успее да се справи с това, новините стават много лоши за клиентите му. В свободното си време Митник споделя много информация относно възможностите и тайните, които мрежата може да разкрие. Пред неговият поглед са се разкривали доста грозни картини, но голяма част от тях предпочита да запази в тайна. В една от многото си книги ни показва какво точно представлява социалното инженерство при хакерите. Друг забавен момент е как хакерът се опитва да вземе специалните кодове на фирмуера на новият телефон на Motorola.
Събитието се случва през 1992 г. и Митник като човек, който иска да разгадае устройството и функциите на моделът, осъзнава, че трябва да открие някои кодове за фирмуера му. Следователно закупува едно такова и след това използва интернет и обикновен телефон, за да започне да издирва тайните. Забавното в този случай е, че за кратко време открива софтуерната компания, представя се за човек от другата дивизия, разработващ допълнителен софтуер и след няколко пренасочвания вече говори със секретарката на изпълнителния директор, който за най-голяма радост е заминал на почивка и в следващите седмици няма да се върне. Кевин говори със секретарката, обяснява ѝ как да архивира всички тайни по телефона и след това да ги остави свободни за сваляне през FTP сървър. Така написано може да ви се струва много лесно, но за Кевин е доста по-сложна задача, при това по ред причини. В следващите дни, след като добрата секретарка му предоставя доста кодове и информация за служителите, чака в конкретният град, където се провеждат някои много специални тестове, да падне снежна буря.
Избира името на един от служителите, които най-вероятно няма да дойдат на работа заради бурята и ще работят от дома си. Кевин разбира, че повечето специалисти в компанията използват акаунт и парола, като всеки от тях има и специален тоукън с още една временна парола, променяща се на около 60 секунди. Обажда се в сървъра, представя се за служител на име Джон Купър и започва да обяснява, че няма как да дойде до офиса, но иска някой да активира профила му дистанционно. След като преминава през още един мениджър и Рон, служителят с сървърното, който отказва да напусне стаята си, му предоставят временен тоукън, както и възможност да използва акаунта на Рон, за да продължи да дълбае.
Отново напомняме, че историята се случва през 90-те години. Малко след това успява да открие служител с по-високо ниво на достъп, който според системата работи от дома си. Обажда се на него и му обяснява, че е изгорял хард диск от един от сървърите и в момента го възстановяват. Този път Митник среща проблеми, защото неговият виртуален „колега“ се оказва малко по-мнителен, но след като хакерът му представя паролата, както и актуални файлове върху, които е работил, скоро получава достъп до системата, за да може да „качи файловете му на нов диск“. След това всичко е изключително лесно и с още малко магии, хакерът успява да получи всичко, което иска да знае за новият продукт на компанията, както и да използва вратички, за да разбере какво наистина се случва от другата страна, познавайки тайните на потребителите, както и да подслушва техните разговори.
Всичко това звучи лесно, но повярвайте, не е. Това отражение ни предоставя много точна представа за визитката на хакерът, но това изобщо не е неговият най-голям удар. Кевин започва своята кариера на 12-годишна възраст. Първият му опит е да успее да неутрализира автобусната билетна система на Лос Анджелис. Успява да накара един от шофьорите да му обясни къде точно се продават системите за перфориране на карти, като такава му трябвала за училищен проект. С малко повече манипулация на системата, както и цял кочан изхвърлени бланки до контейнерите на една от многото автобусни компании, той успява да си направи пътни листи и да се вози безплатно в целия град. На 16-годишна възраст успява да седне зад компютър и да копира софтуера на компанията Digital Equipment Corporation, като за това престъпление скоро ще лежи около 12 месеца в затвора.
В последствие се научава да използва слабостите на системата, като клонира мобилни телефони, за да скрива локацията си, след това използва краден софтуер и най-важното, запазва паролите, за да може да има достъп до най-различни компютърни компании, както и техните средства. В един момент успява да хакне дори телефонната мрежа, която обслужва ФБР и по този начин да знае къде и с кого разговарят агентите, като в това отношение се превръща във вдъхновението, върху което ще работят самите американци. След като щетите започват да се случват една след друга, американецът се превръща в един от най-търсените хора на света, но има една подробност, никой не знае къде е.
Мнозина смятали, че се намира в Европа, други го издирвали в Ню Йорк и Мексико, но има и спекулации, че се намира в Азия. Впрочем не трябва да забравяме, че в това отношение имаме и родни таланати в мрежата, потънали в неизвестност с чужди кредитни карти. Българският хакер Алексей Петров някога е успял да регистрира кредитната карта на Бил Гейтс в Златни пясъци, същият майстор е успял да попари редица американски граждани и да използва техните средства, но днес никой не може да гарантира къде е, все пак е ясно, че когато се познават слабостите на системата от другата страна, винаги можем да я манипулираме в наша полза.
Да се върнем обаче на Митник. Докато целият свят го търси, той използва мобилните мрежи, за да прикрива локацията си. Къде идва краят на книгата? През 1995 г. той решава да хакне компютъра на Тсутомо Шимомура – учен и изследовател. Шимомура започва да следи връзката от модема до клетката и стига до локацията на 31-годишния онлайн вредител, който отдавна можел да се движи свободно вмрежата на телефонна компания и да подслушва разговорите на другите. През 80-те години на миналия век лежи 5 години в затвор и още една под домашен арест. В последствие признава, че никога не е искал да нарани никого, за него е било по-важно просто да пребори една система, все пак обичал всички видове пъзели и загадки, следователно не се притеснявал да открие и начини за действие.
Това не означава, че компании като Моторола не регистрират загуби от около 100-200 милиона долара, последвани от още много други. ФБР не са особено съгласни, защото някои от свалените софтуери са предадени на израелски гражданин и след това следите се губят. През 90-те години се крие в Денвър и се отдалечава от хората. Никой не го познава, никой не знае къде точно работи и защо изобщо е там. Създава си собствена биография, измисля си фалшиво минало и потъва като милионите други жители по света.
Дори и след като започват да го издирват и да публикуват снимката му, използват толкова стара, че той самият продължава да се движи свободно, защото никой не го познава. А за разлика от много други хакери, Митник знае много добре, че социалните мрежи са най-голямата грешка. Един забавен случай е, че когато трябва да си намери работа в адвокатска кантора, хакерът се преструвал, че изпълнява някакви задължения.
Отивал във фирмата и използвал слабостите на мрежата, за да сърфира в интернет, при това във време, в което един мегабайт е долар. Понеже не се занимавал с нищо друго, а годишната му заплата е от близо 30 000 долара, мнозина не разбирали как успява да си плати телефона. Кевин няма никакви проблеми, впрочем никой не може да гарантира колко точно е изкарал, дори ФБР не знаят всички използвани вратички, но със сигурност можем да вярваме, че е един от неофициалните милионери, а и той самият няма да се опита да го представи по този начин.
