Как разузнаването на Естония, Литва и Латвия описва руската идеология
Изданието „The Estonian weekly“ се занимава с интервюирането на някои интересни кадри от Естонското, Латвийското и Литвийското разузнаване. Логично е, че повечето въпроси са насочени към настоящия конфликт и факта, че мнозина все още не виждат края му. Александър Тутс е един от най-интересните кадри, който е прекарал повече от 30 години в Естонската Вътрешна служба по сигурност.
Абревиатурата на същата е КАПО, а той самият изглежда много млад и приветлив, отколкото е сега в реалност. Ееро Епнер се опитва да разчупи интервюто и задава няколко свободни въпроса като „Коя е любимата ви книга?“ и получава един от най-точните отговори „Нека не се опитвате да ме профилирате.“. Тутс иска цялата история да остане насочена повече за самото послание, отколкото за него.
През последните 15 до 30 години, неговата работа е да се занимава с Русия. Преследвал e руски шпиони и няколко пъти е изненадвал и себе си, когато осъзнава, че такива има дори сред колегите му. Не е готов да отговаря веднага на въпросите и си спомня, че е трябвало да внимава много с Алексей Дресен – бивш негов началник и по-късно негов подчинен.
Двамата прекарват много време в службата, говорят си, събират семействата си, понякога стоят до късно, но всичко се променя, когато Дресен се оказва руски агент и предател на родината си. Детайлите са били това, което издава неговия колега. На последната им среща, единият от добрите приятели е с белезници. Разговорът е интересен, но авторът посочва, че получава най-суровото оръжие от арсенала на Тутс при всеки един момент, когато задава въпроси. Един такъв е, дали може да се говори с Естон Кохвер, който е бил отвлечен от руското разузнаване. Проблемът на руското разузнаване, поне по думите на стария агент е, че не могат да разберат еднаквото ниво в Естония.
Дресен се надява, че ще успее да събуди симпантии в своя колега, но такива не са показани. Руските агенти не знаят как да поддържат едно ниво. Те стават емоционални, нерационални, объркани и слаби. В някакви моменти руският агент може да изгуби контрол и почва да работи странно и да се издава. Мотото на Тутс е, че Русия не може да бъде победена с логика или с разговор. Агентът вече е срещал много и най-различни играчи и всички се пречупват, когато трябва да се преструват, че всичко е наред, а реално нищо не е. Хаосът е най-доброто качество на руската култура, заявява Александър. Винаги е имало нужда от овчари, които да водят стадото, както той самият осъзнава, след като израства в град с руско мнозинство в Източна Естония.
В цялото интервю никога не нарича руснаците – врагове, смята ги само за опоненти. Боят с тях може да бъде изключително емоционален, но и точно толкова безмилостен. Те са сериозни, амбициозни, безмилостни и жестоки. Тутс не е изненадан от факта, че Буча се е превърнала в това, което сега изумява целия свят. Нито един друг контра-разузнавач не е изненадан от стореното там. Всички припознават същите извършени зверства от руснаците по време на Втората Световна война. По думите на Александър, никой няма представа какво точно е тяхното поведение, особено на запад. Той е категоричен, че това е най-голямата им благословия. Разузнавачът е на мнение, че Русия не е като другите държави и Путин не е единственият им проблем:
„Когато войната започна, ние се притеснявахме много от факта, че хората смятаха този акт на агресия само на Путин.“ – директор на Латвийската Национална сигурност Нормунд Мезвьетс.
Нормунд твърди, че се сблъсква с руската идеология всеки ден. Неговият колега от Естонската Вътрешна сигурност – Арнолд Синасалу ще е на още по-далечен полюс:
„Очевидно е, че не може да се обвинява абстрактно една цяла нация, но обществото и нацията винаги са едно цяло. Държавният апарат може да промие мозъка им, но може да постави и някои микроби на шовинизма, които да цъфтят в различните единици.“
Нормунд Мезьетс си спомня, че когато е служил в Съветската армия е трябвало да бъде винаги около руски войници и всеки ден трябва да се бори с тях, защото колкото по-бързо се предаде на тях, скоро ще стане и техен роб. Ако обаче отвърнеш и ги накажеш подобаващо, тогава приемат доверието на по-старшия. Ключът, по думите на същия човек, е да успееш да накараш руснака да те признае и да види силата ти. Никой не се обръща към Русия като страна, а като множествено число „тях“. Ето защо и всички агенти признават, че войната в Украйна не е на Путин. Жестокостта също не е на Путин.
Всички убийства, изнасилвания, измъчвания, бесения, изгорени трупове не са специални тактики на руския лидер, а на Русия като едно цяло. Синисалу е на мнение, че цялата страна носи своята отговорност за случващото се. Някои от неговите западни колеги разглеждат думите му с недоверие. Ето защо Синасалу е на мнение, че са наивни и оптимистични. Именно той многократно е посочвал на своите партньори, че Русия не е страна, на която може да се има доверие, но това кара другите единици от разузнаването да не вярват и да не приемат тези факти. Логично е, че след Грузия и Крим няма никаква промяна. След 2022 г. всички агенти продължават да напомнят едно и също, многократното повтаряне на западните партньори, че са твърде наивни и си мислят, че могат да предскажат движението на Русия.
Тутс отказва да посочи западното разузнаване като виновно за случващото се, те също познават Русия, но проблемът се корени другаде – в политиците и директорите на външните разузнавания. Именно те отричат и отхвърлят докладите. Те посочват, че всичко е роля изцяло на Путин и неговия затворен кръг. Те отказват да приемат, че руснаците имат участие и изобщо не разглеждат националните им характеристики. Повечето посочват, че основното разбиране в цялата ситуация е обвързано с факта, че Русия е точната противоположност на запада. Истината е, че Русия използва кода на насилието и Украйна не е изненада, а логическа прогресия, а в някакъв момент не е изключено да се повтори.
Еро Епнер, журналистът, който успява да се срещне с представители от разузнаването, избира хора, които са родени през 60-те и 70-те години на миналия век. Те израстват с руснаци около себе си, говорят руски без акцент и са били част от Червената армия. Синасалу описва своите офицери като абсолютни идиоти, докато Тутс ги описва като изверги, които обичат да се гаврят с младите войници. Епнер напомня на своите читатели, както ще направим и ние, че Русия може да представи интелигентни, талантливи и топли хора, които обаче не могат да победят огромната маса на руското общество.
Тутс е посещавал Русия и е прекарвал време в Санкт Петербург и Москва, там са истинските хора, но за пример дава и Кронстадт, където никой няма никаква представа от етикет и ще срещне много различни хора. Никой не си сваля шапката, когато седне на маса, не знае как да използва прибори. Всичко там е загниващо от столовете до самият човек. Именно той посочва, че руското общество е свикнало със страданието и още по-лошо – мизерията. Ако една несправедливост може да изкара Париж на улицата, в Новосбирк няма да има дори един човек, който да се почеше по врата и да помисли.
Единственият начин да се разбере Русия и нейния манталитет, това може да се случи ако човек поживее малко там. Нито един от директорите на разузнаването не е посещавал Русия, поне не го казват официално, но всички са имали възможността да видят селата и липсата на електричество, асфалтирани улици и дори вътрешни тоалетни. Вярно е, че никой няма работа в такива зони, но там дори храната е минимална.
Един от агентите описва как изглежда историческия музей в малко село, което е посещавал. Една стая за цивилизацията до 1941 г. и около 5 стаи, които покриват войната от 1941 до 1945 г. Втората Световна война е велика гордост, която подчертава победата над нацистите. Това е единственият им повод за гордост, но явно е достатъчен за блатото, което се простира пред вратите на самия музей. А понякога човек трябва да срита някоя от месните пияници, която се събира там, защото от време на време работи и лампата на табелата.
Никой не може да забрави и зверствата на руснаците по време на същата война. Синасалу не се изненадва от масовите гробове в Украйна, той е виждал същите в своята собствена страна. Неговите прабаба и прадядо са изпратени в Сибир, а след това никой не може да ги намери. Дядото на Синасилу навършва 96 години и негов приятел от Русия изпраща снимка на повиквателните, които се изпращат, както и на забранените термини, които са присъствали и по време на Съветския режим.
Нищо не се е променило, сякаш 90 години се завъртат отново и повтарят. По думите на друг разузнавач от Балтийските страни, руснаците използват агресията като социална норма. Те са променени ментално след войната и приемат същата като някаква норма. Поради факта, че никой не им търси сметка за стореното след края на Втората Световна война, Русия приема посоката на пълна неуязвимост и практически не приема абсолютно никакви други коментари по темата.
Агент, чието име за материала ще бъде, Петер е посочил, че докато западът се чувства виновен за нацистите и Германия, СССР има други интересни планове, които включват депортация и активирането на партизаните „Горските братя“, които да преследват, убиват и унищожават оцелели кадри от старата интелигенция. Именно той е търсил и изследвал секретни КГБ гробници, за да докаже стореното и да намери доказателства, които да демонстрират стореното по време на окупацията. По негово мнение, историята се повтаря много по-сериозно, отколкото мнозина дори подозират.
Историкът е категоричен, че Руската федерация изоставя някои от тактиките си, но продължава да използва същата форма на управление. Той е един от малкото, които не се изненадват, когато войната с Украйна започва. Единствената разлика между миналото и настоящето е, че в момента Русия вече се занимава с изселването и отвличането на деца.
По думите на Мезвьетс, Русия иска да върне своя имперски статус на всяка цена, а идеологията е видима от много години, Русия трябва да свършва там, където е започнала. Другите разузнавачи също не са толкова ласкави, особено след като пропагандата се е постарала да промие малко съзнанието и да напомни, че Русия е обградена от врагове навсякъде. Литовският директор на държавна сигурност Дариус Жаунискис посочва същите мотиви и твърди, че още като деца са научавани, че идват с грешни обвинения и сега търсят реванш.
Съветският хабитат продължава да стои и да се развива, макар и режимът отдавна да го няма. Желанието на масовото общество да стои в кухнята, да пие водка и да се жалва от мизерията, но щом напусне дома си, отива на работното си място и е подчинен и върши всичко до вечерта. Коренът или поне моделът на Русия, по мнение на разузнавачите, идва директно от ядрото на историята им.
Всичко се взима от Иван Грозни, който води безмилостни кампании за разширяване на империята с най-крути мерки. Русия използва историята за пропаганда и с нейна помощ продължава да оправдава всички свои действия. Това е тяхната рецепта за оправдание на агресията, с което ясно може да се подчертае, че Русия продължава да живее в миналото и отказва някои специални вселенски процеси като еволюцията.
Липсата на развитие кара някои от руснаците да изберат дали да напуснат потъващия кораб или просто да станат по-агресивни към всички останали. Те винаги носят чувството, че са били ограбени от запада, но не се интересуват и от истината, за тях е по-важна справедливостта, изкована на абсурдни исторически факти. Впрочем точно по тази причина има и руски жители, които смятат, че Аляска трябва да се върне обратно на Русия, макар и да е продадена напълно законно.
Злокобната руска армия е изкована в миналото по време на лагерите на Сталин. Тя е достатъчно добре систематизирана и винаги се контролира от автократи. Освен Путин и неговата безумна амбиция, не трябва да забравяме, че подобни маневри могат да бъдат открити и при Петър Велики, който в миналото нарежда всички руски симпатизанти на Швеция да бъдат екзекутирани. Насилието, според Синасалу е, е закодирано в тяхното ДНК. Клането в Буча не е нещо уникално, а просто повторен прочит на Катинското клане. Детонацията на затвора Оленивка е копие на експлозиите в Самбир, които убиват повече от 1200 затворнички през 1941 г. Нищо от Украйна не е изненада за онези, които познават историята на Русия.
Идеологията е една и съща не само във войната, а дори в бизнеса. Те не могат да приемат, че побеждават, за тях това ще е загуба и обратното. Те винаги трябва да бъдат победители и губещи, дори когато се говори за преговори. И ако не са разглеждани като първенци, ситуацията винаги ескалира. Дипломацията, казва Мезвьетс, е най-слабата им страна. Това не е инструмент, който е опознат и използван през последните десетилетия. Петер не иска да е краен в своите анализи и иска да вярва, че има и някаква по-благородна черта, но вярването не се оправдава със съществуването. Самият Достоевски казва, че руснакът може да функционира в радикалните крайности – радикално зъл или радикално добър.
За Синасалу е било изненада, че авторката Людмила Улитская продължава да води една по-сериозна пропаганда срещу войната, но с избухването на същата, Людмила никога не напуска страната и продължава своята кампания. Най-интересното в този случай е, че дамата просто не е рускиня, а еврейка. Странното е, че дори хората, които не подкрепят Путин и войната, практически виждат някаква правота в окупирането на Крим, а украинците не се разглеждат като хора. Истината е, че това също е една много добра техника, която се използва още от Втората Световна война и неин автор е Хитлер и неговата пропаганда. Основната цел на тази задача е да се обезличи врага, само така, казват немските пропагандисти, човек може да поиска война.
И всичко започва от самото начало, детето се учи на империализъм, шовинизъм, бруталност и след това идва надграждането в обществото. И точно това, поне по думите на всички разузнавачи, не е елемент, който може да се промени. През 1991 г. всички са оптимистични за Русия и факта, че започват да се провеждат демократични избори, но в последствие това се променя драстично. Петерс посочва, че в руското училище се учи как Балтийските страни са изгубели своята идентичност и скоро трябва да се върнат обратно в територията на Русия. Най-важното е, че образователната система се старае ясно да възпита една безпомощност и подчинение в държавния апарат. Тази пословична практика позволява на Русия да елиминира желанието за протести, действието и търсенето на акт на промяна.
Никой не може да даде рецепта за сила, която да разпространи демокрацията в Русия, те искат да бъдат уважавани от всички и то чрез бруталните си методи. По думите на всички директори, Русия няма да се промени със смъртта на Путин, това просто е възпитание, което се тренира от най-ранна възраст. Тутс е на мнение, че Русия не може да води война навсякъде, но ще се опита да влезе в учебната програма и ще се опита да превзема бизнесмените, които все още не са могли да бъдат обвързани с руската индустрия.
По негово мнение, никой не трябва да очаква, че руснакът е еднакъв с европеецът, подобни вярвания ще доведат само до едно огромно разочарование. То
тс си спомня, че когато е бил в армията на СССР, трябвало да построи ракетен силоз, но без никакви материали. Липсва чакъл, липсва асфалт и дори оборудване. Не е предоставена водка, която да се използва за размяна на тези материали. Въпреки всички очаквания, групата завършва своята задача за 2 дена, като успява да открадне машините и да ощети други обекти със своите материали.
Руснаците са креативни, казва Тутс, но бързо успява да намери и много добро лечение за влиянието им в Естония и то само няколко седмици след стартирането на войната. Вади старите пропагандистки руски плакати от Втората Световна война, променя посланията и ги разлепя на всички гранични постове на страната. Там посочва, че руските агенти ще се опитат всячески да призоват естонците да се бият за тях и да бъдат вербувани в същата война. Резултатът е наистина добър, макар и този човек да е перфекционист и да желае много повече. Понякога се шегува, че неговото интервю може да е винаги последното, особено след като се движи с мишена на гърба.
За своята активна професия е успял да залови повече от 21 руски агента на територията на Естония. Жаунискис е на мнение, че един ден Русия ще се събуди от своя жесток кошмар и тогава ще трябва да разбере колко виновна е пред Европа и Украйна. Ееро Епнер разказва, че след тази среща се прибира, за да празнува 100-я рожден ден на баба си в Естония. Жената е била в добро здраве, но не спи добре, защото се притеснява, че изнасилвачите могат да се върнат.
