Как газовият гигант „Енрон“ се превърна в Титаник на инвестиционните пазари
Светът е виждал редица финансови кризи, колапси на най-различни компании и още много други измами, които бавно и сигурно го дърпат по далече от идеята за инвестиции и играта на фондовата борса. Това се е случвало преди, най-вероятно ще продължи да се случва, единствената разлика винаги ще бъде в начина на действие и използването на защитните механизми. Един от най-ярките примери на подобни практики, може да бъде компанията Енрон или Enron, ако я търсите в интернет. До днес, случаи като този, може да се повтарят, но Енрон винаги ще бъде светлият пример за една добре подплатена измама.
Историята започва през 1985 г. с помощта на Кенет Лей, който в един момент успява да събере компанията Houston Natural Gas и InnerNorth, които ще бъдат основата на един от най-големите търговци на газ в Северна Америка. След въвеждането на дерогация за търговия от конгреса на САЩ, Енрон се превръща в един от най-големите търговци и бързо ще се възползва от политически връзки, за да намали ценовата волатилност и да гарантира пазара си. През 1992 г. идва и резултатът от въпросните акробатики – Енрон отбелязва приходи от 122 милиона долара.
Следва излизане на борсата, създаването на дъщерни фирми, които да предоставят други услуги на клиентите си като: производство на електроенергия, производство на хартия, създаването на водно електрически централи и още много други. Компанията няма никакви проблеми да оперира в цял свят и да се превръща в име, което гарантира сигурност и да бъде пристан за нови инвестиции, особено след като същите се изплащат и регулират на Уолстрийт.
Едва ли има човек, който би отказал да инвестира в компания, представяща скок на цената на акции с над 300% от своя старт, както и успешна поредица от години в последното десетилетие на XX век. Това е лебедовата песен на компанията, щастливите и безгрижни мигове, както и насочване на сериозните приходи напред във времето. Много скоро ще стане ясно, че зад щастливите лица на инвеститори и брокери, се крие една много по-тъмна и мрачна картина. Енрон расте с тежка язва, която рано или късно ще унищожи окончателно цялото тяло. И детайлите са там, но някой просто трябва да ги сподели и открие.
В началото на 90-те години Енрон ще назначи Джефри Скилинг за консултант в компанията, той е един от най-младите служители, но впечатлява Кенет Лей – създателят на Енрон – до степен, в която същият ще има делегирани редица свободи и възможност да се издигне още по-високо в йерархията. Резултатите не закъсняват, създаването на нови бизнес възможности, навлизането на нови пазари със Скилинг на руля на Титаник, докато Лей играе ролята на капитан, започва едно дълго и интригуващо плаване.
Проблемите започват с факта, че Енрон и Кенет ще търсят най-различни начини, за да покажат своя финансов успех пред държавата, а с малко повече широко затворени очи, тази компания скоро се смята за една от най-успешните в света. По думите на някои от лидерите, Енрон наистина е имал успехи през 90-те години, но в началото на новото хилядолетие е ясно, че вече не може да издържа на темпото.
В този период се появяват най-различни награди за качество, пуска се цяла компания ЕнронОнлайн, която трябва да представи търговските възможности пред инвеститорите, както и да се подобри мениджмънта на компанията. Няма място за притеснение, особено след като само през 1998 г. Енрон поглъща компанията Wessex Water и продължава своето развитие.
Кенет Лей
Цената на акциите е адекватна с така наречения S&P500 рейтинг. В случай, че не познавате идеята зад това съкращение, това е рейтинг на акциите, като в него се включват 500 от най-големите компании в САЩ. В някои случаи се смята, че съкращението означава Standart & Poor индекс. Няма никакви изненади и през следващите години, когато стойността на акциите се повишава с 56%, а малко след това с още допълнителни 87%.
В горните редове описахме Енрол като Титаник и това сравнение не е толкова случайно. Въпросният кораб, тръгнал от Ливърпул към така наречения Нов свят, трябва да покаже индустриалната мощ на Великобритания, но както Енрол се представя за една от могъщите компании, така и Титаник се е смятал за неуязвим. Първите следи на проблеми ще се появят през февруари 2001 г. и свалянето на Кенет Лей.
Той е заменен от Джефри Скилинг, който изкарва само 6 месеца и също се отказва от позицията си през август, на негово място се връща Лей с нови идеи, опитвайки се да запълни пробойните от срещата с айсберга. Единствената разлика между Титаник и Енрол е тази, че във втория случай няма очевидци на жестокия сблъсък.
С връщането на Кенет, доставчика на интернет и телевизионни услуги Енрол Броадбанд за първи път ще заяви, че има сериозни загуби. Лей ще трябва да се оправдае и ще сподели, че компанията има забавяне, което е обяснимо с огромния скок в предишните години. Смело изказване, когато забавянето се измерва със сума от 102 милиона долара. Кенет прави и още една изненадваща стъпка – той продава около 93 хиляди акции от Енрон, които са на стойност от близо 2 милиона долара.
Преди да направи това, неговите служители получават фирмено съобщение, че компанията е не просто перфектна, но и ще продължи да се движи смело напред. Това носи някакво успокоение, но докато има гаранция за щастие, Лей продължава да продава акции и на финала е спечелил около 20 милиона долара. Никой не знае каква е тайната мотивация и какво точно е мислил изпълнителният директор, но действията му се забелязват от вицепрезидентът Шарън Уоткинс. Тя изисква среща с него и споделя основните си притеснения.
Двамата ще се срещнат още няколко пъти, в които Уоткинс ще предаде доклад от 6 страници, в които посочва своите опасения, че компанията не би могла да изплува при по-сериозен срив. Лей открива независима консултантска фирма, която да направи анализ на Енрон и всичките ѝ активи и да докаже, че обвиненията и притесненията нямат никаква почва. Въпреки независимите гаранции, през октомври 2001 г. идва още един удар – Енрон е изгубил около 618 милиона долара. Налага се и да промени изцяло финансовите си отчети от 1997 до 2000 г. и да подаде правилните числа.
Подобни изявления ясно показват, че Енрон още не е стигнал дъното като Титаник, поне не и в онази форма, която повечето инвеститори са виждали. Грешните решения и прикриването на реалните стойности ще доведе до по-скептични разглеждане на целия modus operandi на компанията.
На 28 ноември кредитните агенции свалят рейтинга на Енрон до минимални стойности, с това ясно заявяват, че компанията се е насочила към дъното. В същият ден ще стане ясно, че Dynegy не иска да се слива с Енрон и замразява всякакви бъдещи разговори за партньорство. Липсата на спасителен кораб ще даде ясен сигнал на инвеститорите, които трябва да бягат към спасителните лодки – цената на акциите вече е 61 цента. 2 дена по-късно Енрон Европа официално обявява банкрут и затваря всички свои дейности.
Търси се виновник и Кенет посочва одитора Артър Андерсън, който многократно иска да се премахнат определени документи и да се унищожат цели годишни периоди, но дори това не се случва. Енрон вече е издъхваща компания, чието величие остава в историята като една от най-големите банкрутирали, за времето си, компании. Всичко се разпродава, но съдът има последната дума, като през 2004 г. се повдига обвинение не само на Кенет, но и на още 11 финансови институции, които са се постарали да скрият истината от закона.
Енрон също завежда дело срещу тях, като се насочва към банките, които са подпомогнали измамата, същата, която е била известна на самия Кенет Лей. От там са прибрани около 7.2 милиарда долара. За всичките си дела, Кенет никога не казва, че е виновен, макар и 11-те обвинения да показват, че при успешна присъда, той ще лежи в затвора не повече от 45 години. На 5 юли 2006 г. Кенет умира в автомобилна катастрофа, макар и мнозина да смятат, че е бил убит. Скилинг, който е CEO за около 6 месеца, е обвинен за 19 от 28 повдигнати обвинения за измами.
Години по-късно ще има активно търсене на виновниците и изследване на модела, който е позволил на газовия гигант да скрие своите занимания и дейности. Една от най-големите изненади е, че Енрон е имал комплексна система за неуязвимост пред всяка известна финансова инстутиция и след като има разнообразие от бизнеси, може спокойно да тегли заеми, без да разкрива истинския си капитал. Логичното обяснение е, че дъщерните компании могат да бъдат сериозен щит на компанията-майка и за десет години предоставят спартанска защита.
Когато една дъщерна компания изтегли кредит, Енрон предоставя част от своите акции и взима кредита. Системата работила до момента, в който акциите просто нямат никаква стойност, а останалите компании нямат никакви пари за обмен. Като допълнение, благодарение на факта, че одиторската фирма също работи в полза на Енрон, някои от развалените договори се запазват за по-дълго време, без да нарушават баланса на компанията и да отчитат възникналите загуби.
Повечето служители получавали покана за покупка на акции в краткосрочен период. За бързите темпове и скокът на акциите от 44 долара на 90 долара през 2000 г. мнозина се радват на невероятни бонуси и веднага купуват още акции, без да подозират, че корабът наистина е преминал времевия период на спасение. Като добавим и щедрата търговия на Кенет Лей, положението става повече от плачевно.
Броят на съучастници е толкова голям, че пътищата към Уолстрийт ще трябва да се затворят със седмици. Енрон редовно плаща рушвети на своята счетоводна компания да мълчи за успехите им. Различни брокери се радват на договори, носещи повече дивиденти, ако продават правилно продиктуваните акции. Банките се радват на по-високи проценти при подписване на сделки, следователно няма невинни, но накрая само Кенет е изправен пред съда. Друг важен инструмент са счетоводните практики за маркиране на пазара. Благодарение на тях, компанията подписва дългосрочни договори, използвайки договорени цени, разглеждайки настоящата обстановка на пазара.
Ако стойността му падне, Енрон променя своята стойност със съответния пазар, а това никога не е отговаряло на истината. Въпросните договори никога не са се прилагали в общата практика и точно тази слабост се използва за поддържането на илюзията. С тях се стига и до събиране на повече от 100% от печалбите, тъй като 90-те години наистина са успешни, но с трупането на повече капитал се подписват и още повече договори, които остават висящи във времето и не носят нищо. Един такъв договор се разглежда като 100% успех за компанията, макар и дори да не са преведени пари за услуги и самата услуга дори да не е започната. Точно от тук идват и нереалните възможности, които от самото начало са стартирали с най-гръмки лъжи.
След последният дъх на Енрон, САЩ вижда банкрутът на една от най-големите си компании, която към онзи момент притежава близо 63.4 милиарда долара под формата на инвестиции и материален капитал. Финансови експерти, най-различни адвокати и още много други компетентни органи ще заявят пред изплашените собственици на акции, че подобна измама не може да се случи без участието на комисии като SEC, компаниите, предписващи кредитен рейтинг, инвестиционните банки и много други големи инвеститори. Оказва се, че всички са искали да бъдат на борда на Енрон, както и онези нещастни души на Титаник, но и в двата случая са заложили на арогантна и подвеждаща компания, обещаваща сигурност и богатство.
А след това се случва и очакваното, близо 20 години след скандалът, Енрон продължава да държи дребни и средни инвеститори далече от динамичните пазари. Богатите фамилии наемат най-добрите експерти, които да управляват финансите им, но не и без драконови мерки под формите на договори. Промяната на законите, промяната на политиката за излизане на борсите ще принуди много други компании да стоят далече, забавяйки своето собствено развитие.
Мнозина предпочитат да подписват договори директно с инвеститори, спестявайки законовите разпоредби на САЩ, правейки всичко под масата. Недоверието на мнозина се подплатява и след това, необходими са още няколко години за следващият тежък удар, а след това и за още един. Енрон се превръща в особен пример за инвестиция в големи компании, които никога не гарантират безпроблемно плаване, но от време на време стигат до вечерните новини, където изплашени костюмари са съветвани да се качат на луксозните си возила и да не отговарят на въпросите на пресата.
