Историята на военното положение
Извънредното положение, както и предхождащото го военно положение, са режими, които са оставили своя почерк в историята на човечеството. Малко са страните, които все още не са използвали тази клауза от конституцията си, а архивът на използвалите изобщо не може да се смята за скромен.
Имайки предвид, че в момента извънредното положение демонстрира своите качества, погледът на този материал ще бъде насочен изцяло към военното положение и неговите прояви през годините. Разглеждайки законодателството на редица страни, всеки може да стигне до заключението, че военно положение се дава едва във време, когато традиционните закони престават да работят и не могат да гарантират безопасността на гражданите.
Най-честите причини за армейско присъствие се случват в следствие на гражданска война или природен катаклизъм, включително епидемия или пандемия. По-важен момент е, че докато военното положение е в сила, човешките права автоматично престават да съществуват и сляпо се следват командите на армията, които могат да включват вечерен час, изпразване на улици и публични зони. Нарушаването на същите води до много по-сериозни санкции, задържане и понякога нарушаване на човешките права. Армията се оттегля едва след установяването на ред. И до този момент се смята, че употребата на армия срещу цивилно население завършва със случаи, които по-късно се разглеждат и разискват от по-висши институции, съблюдаващи правата на човека, но всяко правителство е установило едно и също – крутите мерки работят.
Снимка: By Original uploader was Cornischong at lb.wikipedia – Source:W.D. Cooper. „Boston Tea Party.“, The History of North America. London: E. Newberry, 1789.Engraving. Plate opposite p. 58. Rare Book and Special Collections Division, Library of Congress (40)Transferred from lb.wikipedia (all following user names refer to lb.wikipedia):2007-02-18 21:38 Cornischong 696×393× (312674 bytes) *Sujet:Boston Tea Party *Source:W.D. Cooper. „Boston Tea Party.“, The History of North America. London: E. Newberry, 1789.Engraving. Plate opposite p. 58. Rare Book and Special Collections Division, Library of Congress (40), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16857908
Историята помни редица случаи на военно положение. Някои от първите такива са документирани именно в Бостън. За добро или лошо, този град ще се прослави още няколко пъти с абсолютно запечатване. Строгият режим се въвежда от парламента, след като мнозина смятат, че срещите в града са специална подготовка за свалянето на правителството, тогава английското. Англичаните правилно са подозирали, че много скоро народът ще се вдигне на бунт. Имайки предвид историческото развитие, подозренията им са били правилни и очевидно неуспешни.
В началото на XIX век за първи път американските власти в лицето на генерал Андрю Джаксън ще използват същия закон върху Ню Орлианс. Причината е, че много скоро на поверената му територия ще се води сражение. Едва в края на войната, която завършва през 1815 г. новините достигат до г-л Джаксън. Той отказва да вдигне забраната, докато не получи официална заповед. Междувременно градския съдия изисква намесата на Hebaes corpus – от латински „Ние, съд, команда“. С други думи, задържането на един човек без присъда, дава правото му да призове съда и да изисква разглеждане на случая. Г-л Джаксън уважава решението на съдията и го изпраща директно при затворника, за да може двамата да чакат свободата зад решетките.
Снимка: By Likely William Warner Major see http://silverepicent.com/photofound/photofound/Photograph_Found/Appendix_C.html – Unknown source, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1388993
Историята познава и обратния сценарий. Много често обществото не желае повече конкретна администрация да продължи управлението и сама може да изисква намесата на армията. Такъв пример е град Нову, Илинойс. Отдавна жителите не одобрявали управлението на Джозеф Смит – основател на мормонизма и също така кмет на града. Обвиняван е за опит за убийство на губернатора на Мисури – Лилбърн Боггс.
Благодарение на неговите верни последователи, успява да се размине с присъдата. Въпреки това, жителите на града настояват за свалянето му от власт, представят доказателства за злоупотреба чрез поверената му позиция, които по-късно са унищожени. Това кара жителите да настръхнат, а покрай тях и съседните градчета започват да се наддигат, след като това се смята за нарушаване на свободата на словото.
Кметът е обвинен в създаването на бунт, а протестите са прекратени. Недоволството продължава и дори се отваря дарителска сметка за наемането на милиция, която да се разправи веднъж завинаги със злодея. Губернатор Форд пристига в Картаген (друг малък град в региона, а не античния в Северна Африка) и заповядва на Джоузеф Смит да се предаде или той ще позволи на наемната войска да влезе в града. Това, което губернаторът не знае е, че Смит има около 5000 подготвени бойци за сражения.
След като става ясно, че битка ще има, Форд изпраща вестоносци, които да напомнят, че при евентуални спречквания, много скоро ще пристигне американската армия и 5000 души няма да могат да се справят с редовната войска. Междувременно Джоузеф Смит бяга в Айова. Неговите поддръжници все пак го карат да се завърне и да продължи делото си. Именно в родния си град е заловен и осъден за държавна измяна и обяваването на военно положение. Така или иначе не успява да стигне до съда. Убит е от тълпа, която търси саморазправа от самото начало.
Поглед напред в хрониките на военното положение ще покажат, че Англия също упражнява тази възможност. По време на войната за ирландска независимост, короната решава да използва редовната британска армия в Ирландия и да изгради две паравоенни сформирования, които да установят ред. Повечето пристигнали са ветерани от Първата Световна война. Макар и с военен чин, господата предпочитат да се напиват и да допринесат за анархията, вместо да я прекратяват. Ирландската революционна армия чака точно такива гости и в резултат на това изгаря редица малки градчета, които остават под контрола на британската корона.
Снимка: By National Library of Ireland on The Commons – https://www.flickr.com/photos/nlireland/6393759933/, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41574053
И така през 1920-1921 г. в градовете, където се смята, че има революционери, започва да работи военно положение. Градският съд се разпуска и на негово място идва военният. Короната е толкова щедра, че дава правото на военните да издават присъда на място, включително и смъртна такава, при това без нуждата от намеса на съд. С други думи, това е една ненаписана история за зверства, които и до днес се прикриват удобно под шапката на „военно положение“. В резултат на това, насилието се повишава драстично. Ситуацията става доста по-грозна, когато организирана атака на ИРА успява да вземе няколко жертви, от които и британски офицери. Отговорът на военните е да се натоварят на камиони до стадиона на Дъблин и след това да започнат да стрелят по публиката. В резултат на това следват нови още по-жестоки сблъсъци.
Снимка: By J. Żołnierkiewicz – http://www.solidarnosc.gov.pl/index.php?document=48, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3071254
Някои по-съвременни европейски случаи са документирани в периода от 1981-1983 г. в Полша. Там комунистическото правителство се обръща към СССР и настоява за въвеждането на военно положение. Освен помощ от танкове и армия, дошла от източния блок (българска включително), правителството на Полша автоматично изключва човешките права и започва лов на вещици, задържайки абсолютно всеки възможен противник на режима. Дори и след вдигането на военното положение, политическите затворници прекарват още 3 години в затворите, преди да бъдат помилвани през 1986 г.
Сирия пък е рекордьор за най-дълго военно положение. През 1963 г. се обявява точно такова и след военния преврат продължава до 2011 година. Очевидно има страни, които могат да се справят с такъв режим. Друг интересен факт е, че Хаваи също попадат под военно положение, след като Япония напада САЩ.
Турция пък може да се похвали с цели 3 опита за военен преврат, последвани веднага от военно положение. Този режим там се обявява между 1978 – 1983 г. и в някои зони продължава да властва до 2002 г. Най-скорошен опит, отново за военен преврат, беше регистриран през лятото на 2016 г. и завърши с провал на армията.
Не трябва да забравяме, че Украйна също е изпитвала тежестта на военно положение. На 26 ноември 2018 г. с решение на парламента се обявява такова в регионите около бреговата зона на страната, както и границата с Русия.
Единствено исландската конституция не дава възможност за обявяването на война, въвеждането на военно положение или извънредно такова.
Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58338265
В България също има проява на военно положение, при това на точно 100 години. Отговорен за въвеждането е Александър Стамболийски. Неговата мисия е да се разправи с вътрешните врагове на страната, а за да се случи това, той използва именно състава на армията. Впрочем, действията и до днес се картотекират като брилянтни при изготвянето. В края на 1919 г. армията поема контрола над телефонната и телеграфната станция. Въоръжена охрана се предоставя на всички гари, депа и други. Армията започва да отговаря и контролира всички мобилизирани работници, а онези, които организират стачките са затворени и отстранени. Така приключва прословутата транспортна стачка, с помощта на армията и отрязването на всички видове канали за комуникация.
Въвеждането на този акт може да се случи едва след провала на всички останали закони да работят. Армията винаги се използва като крайна мярка, а резултатите могат да бъдат пагубни за всяко общество, както се доказва от историята до този момент.
Заглавна снимка: By Unknown author – Archiwum Dokumentacji Mechanicznej, Wojskowa Agencja Fotograficzna,, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34778580
