Историята на средновековното устройство за изтезания, което разтяга жертвите си до смърт

Първоначално се смята, че устройството се е използвало в древността, но сега то най-често се свързва със средновековието. И въпреки че това е период, в който екзекуторите са особено креативни – и все по-жестоки с напредването на анатомичните им познания – в своите наказания, тази машина блести с особено обаяние за тях.

Тя се състои от дървена рамка, върху която се полага жертвата, а ръцете и краката й се завързват за за два валяка, съответно един отгоре и един отдолу, след което тя се разтяга, докато мускулите й се скъсат или се опънат толкова, че вече не могат да се използват.

Но противно на общоприетото схващане, това мъчение не изчезва през 15 век. Всъщност, различни негови форми се появяват в различни страни по света – и се твърди, че са били използвани във Великобритания чак до 17 век.

Как работи устройството

То се състои от правоъгълна рамка, повдигната съвсем леко над земята, и на пръв поглед изглежда много като легло. Но на втори поглед се разкрива много по-зловещата му композиция.

Рамката има по една ролка в долния и горния край, към която се приковават китките и глезените на жертвата. Веднъж завързано, тялото на жертвата се разтяга до неознаваемост, често с много бавно темпото, за да се окаже по-голям натиск върху раменете, ръцете, краката, гърба и бедрата на клетника.

В крайна сметка екзекуторът може да избере да разтегне крайниците, докато ставите започнат да пукат и в крайна сметка така да се изкълчат завинаги. Мускулите също се разтягат до степен на неефективност.

А докато жертвата е така удобно прикована и не може да се движи, това дава възможност за различни други мъчения. От изваждането на ноктите й до горенето й със свещи и намушкване на шипове в гръбнака й… Жертвите, които са имали „щастието“ да претърпят тези изтезания, често не са оцелявали.

А малцината, които успяват да си тръгнат живи, са неспособни да движат ръцете и краката си до края на живота си.

Томас де Торквемада

Произход и известни употреби на зловещия инструмент

Историците смятат, че най-примитивната му форма произхожда от древна Гърция. Херострат, подпалвач, спечелил слава през 4 век пр. н. е. с подпалването на втория храм на Артемида, е демонстративно и позорно измъчван с него до смърт.

Историците отбелязват също, че древните гърци вероятно са използвали машината, за да изтезават хора, които са поробили, както и не-гърци. Древният римски историк Тацит също разказва история, в която император Нерон я използва върху жена на име Епихарис*** в напразен опит да получи информация от нея. Опитите на Нерон обаче са неуспешни, тъй като Епихарис предпочита да се удуши, отколкото да даде каквато и да е информация.

Уреда за изтезания във формата му, в която го познават съвременните историци, е въведен от Джон Холанд, вторият херцог на Ексетър, през 1420 г. Херцогът, който е бил полицай на Лондонската кула, е известен с това, че го използва за измъчване на жени. Което спечелва прякора на машината – „Дъщерята на херцога на Ексетър“.

Херцогът позорно използва устройството върху протестантката Света Ан Аскю и католическия мъченик Никълъс Оуен. Твърди се, че Аскю е била толкова разтегната, че е трябвало да бъде носена към екзекуцията си. Дори Гай Фоукс – от прословутия Барутен заговор от 5 ноември 1605 г. – също се смята, че пада жертва на изтезателния инструмент.

Но сред най-известните предполагаеми жертви на това устройство е Уилям Уолъс, шотландският бунтовник, който вдъхновява „Смело сърце“ с Мел Гибсън. Наистина, Уолъс срещна особено ужасяващ край, тъй като след като е разтегнат, той е публично кастриран като гениталиите му са изгорени пред него, а след това е и изкормен пред тълпа зяпачи.

Уредът популярно става любим на Испанската инквизиция – католическа организация, която принуждава всички в Европа и нейните територии да приемат католицизма, често с изключителна жестокост. Наистина, Торквемада, прочутият мъчител на инквизицията, е известен с това, че предпочита „поторо“ или „машинат за разтягане“.

Стълб на позора

Пенсиониране на устройството в модерната епоха

Дали зенитът на устройството е бил през 17 век или не, остава спор, въпреки че се твърди, че през 1697 г. във Великобритания един майстор на сребро е бил заплашен с мъчения, след като е обвинен в убийство. Освен това в Русия през 18 век се твърди, че е използвана модифицирана версия на инструмента, на която жертвите се окачват вертикално.

Но няма съмнение, че то не е нищо друго освен брутално. Като се има предвид Осмата поправка на Съединените щати, която забранява жестоките и необичайни наказания, може би не е изненадващо, че този метод на изтезание не е достигнал до „колониите“, въпреки че други – като т. нар. позорен стълб, дървена рамка с дупки за главата и ръцете – все пак достигат и отвъд океана.

През 1708 г. Великобритания официално забранява изтезанията като част от Закона за предателството. Но това, което може би е изненадващо, е, че самото наказание не е официално забранено в световен мащаб, докато Обединените нации не провеждат конвенция срещу изтезанията и други жестоки, нечовешки или унизителни наказания… през 1984 г.

Чак тогава всички участващи държави се споразумяват, че няма да участват в „други актове на жестоко, нечовешко или унизително наказание, които не представляват изтезание, както е дефинирано в член I, когато такива действия са извършени от или по подбуда или с изричното или мълчаливо съгласие на държавен служител или друго лице, действащо в официално качество.“

Така че, докато самото устройство не е назована поименно на тази среща, вероятно предвид ужасяващия му в креативно отношение характер, е било в умовете на хората, композирали забраната.

__________________

*** Епихарис е смята на за основен член на т. нар. Заговор на Пизон – конспирация през 65 г., начело на която е Гай Калпурний Пизон, целяща да свали римския император Нерон от власт.