Истините и лъжите на нацисткия офицер Алберт Шпеер
Когато съюзническите войски натискат Фленсбург, един нацист е от особен интерес за Комисията за военни престъпления на ООН: Алберт Шпеер – блестящият архитект, министър на въоръжението и военното производство за Третия райх и близък приятел на Хитлер. По време на Втората световна война Шпеер ръководи въоръжението, удвоявайки производството на Хитлер и удължавайки германските военни усилия, докато е под безпощадни въздушни атаки на Съюзниците. Той прави това чрез административния си гений и експлоатирайки милиони работници, които гладуват и работят до смърт във фабриките му.
Шпеер и Хитлер
Шпеер пристигна във Фленсбург, осъзнавайки, че съюзниците искат да заловят нацистките лидери, за да ги съдят за военни престъпления. Той – подобно на много други членове на нацистката партия и офицери от SS – знае, че не може да очаква милост, когато бъде заловен. За разлика от тях обаче, той не се самоубива.
Алберт Шпеер е желан по малко по-необичаен начин. Комисия за военни престъпления е решена да го изправи пред съда, но един правителствен служител на САЩ се надява да стигне до нациста първи. Бивш инвестиционен банкер на име Пол Нитце, който тогава е заместник-председател на Стратегическото проучване на бомбардировките на САЩ, смята, че е наложително да се стигне до Шпеер преди да го съдят. С настъпването на войната в Европа американците се надяват, че стратегическите бомбардировки в Япония могат да прекратят войната в Тихия океан. Но за да постигнат това, те се надяват да научат повече за това как Германия поддържа своята военна машина да издържа на тежки бомбардировки. Затова Нитце се нуждае от Шпеер. И успява да се добере до него.
На 15 май американските сили пристигат във Фленсбург и първи стигат до Шпеер. Нитце пристигна в замъка Глуксбург, където нацистът е задържан заедно с икономиста Джон Кенет Голбрайт, който също работи за стратегическото бомбардиране, и екип от преводачи и асистенти. Шпеер е разпитван в продължение на седем дни, през които той разговаря свободно с американците, водейки ги през това, което нарича „училище по бомбардиране“. Всяка сутрин Шпеер отговаря на въпроси със забележителна откровеност – достатъчно, че Нитце и неговите сътрудници не се осмеляват да попитат какво знае за Холокоста, от страх, че настроението му може да се промени. Шпеер знае обаче, че най-добрият му шанс за оцеляване е да сътрудничи и да изглежда незаменим за американците. А сътрудничеството му има странно влияние върху разпитващите го – един от тях казва, че „предизвика у нас съчувствие, от което всички тайно се срамувахме“.
„Веднага стана ясно, че Шпеер се тревожи, че може да бъде обявен за военен престъпник“, каза по-късно Нитце. На 23 май британски и американски служители искат среща с членове на администрацията на Фленсбург на борда на кораба Patria и всички са арестувани. Танкове тръгват към замъка Глуксбург и тежко въоръжени войски нахлуват в спалнята на Шпеер. „Значи краят дойде“, казва той. „Това е добре. Така или иначе всичко е само опера.“
През септември 1945 г. Шпеер е информиран, че ще бъде обвинен във военни престъпления и е изпратен в затвор в Нюрнберг, заедно с над 20 други оцелели членове на нацисткото висше командване. Поредицата от военни трибунали, които започват през ноември 1945 г., и показват на света, че престъпленията срещу човечеството от страна на германските лидери няма да останат безнаказани.
Докато се показват филми от концентрационни лагери като доказателства и докато свидетели разказват за ужасите, които преживяват в ръцете на нацистите, Шпеер е уловен със сълзи в очите. Когато той е изправен като свидетел казва, че не знае за Холокоста, но доказателствата за робския труд в неговите фабрики са ужасяващи. Шпеер се извинява пред съда и поема отговорност за робския труд като казва, че е трябвало да знае. Той казва, че е виновен, но настоява, че не знае за концентрационните лагери. По-късно, за да се покаже като „добър нацист“ и да се дистанцира от останалите, Шпеер твърди, че е планирал да убие Хитлер 2 години по-рано, като пусне в бункера му контейнер с отровен газ. Когато чуват това, останалите подсъдими в съдебната зала избухват в смях.
Затвора Спандау, 1951 г.
През есента на 1946 г. повечето от нацистите в Нюрнберг са осъдени или на смърт, или на доживотен затвор. Шпеер получава 20 години в затвора Спандау в Берлин, където е известен като затворник номер 5. Той чете непрекъснато, грижи се за градина (в нарушение на правилата на затвора) и пише няколко бестселъра, включително „Inside the Third Reich“. Няма съмнение, че наглостта на Шпеер в съда и може би сътрудничеството му с Нитце му спасяват живота.
