Ирландската Куба – как КГБ щеше да извърши шпионски преврат в Северна Ирландия
На 30 януари 1972 г. британски войници стрелят по 26 цивилни, по време на протестен марш в Северна Ирландия. От тях 14 души умират, а останалите са ранени. Войниците дори не проявяват милост, когато протестиращите бягат и продължават да натискът спусъка. Някои от хората са се върнали, за да помогнат на ранените, но за благодарност също получават куршум. Други пострадали са посечени от гумени куршуми, палки и ритници с военни кубинки. Британската армия просто е в своя вихър и очевидно няма милост.
При издигнат трибунал за разследване с обвинения, че това е поредното потъпкване на права, съдиите заключват, че войниците са невинни, защото са упражнили сила само срещу провокатори и хора, които са носили оръжие в себе си – оръжие като петролни бомби. Избраното съдийско жури няма нито един ирландец. Кървавата неделя, както ще бъде запомнен този ден, дава повод на някои страни да помислят много по-сериозно за влиянието си на острова.
Ирландия е гнездото на шпионите, които винаги работят за дестабилизирането и повишаването на напрежението. Фаворити сред всички кадри, са именно резидентите от КГБ, чийто стремежи са да повлияят пряко на запада. След като Дъблин е разтресен от хаоса и ефекта на протестите, съветските агенти бързат, за да развият още една интересна история – официализирането на шпионския кръг.
По същото време институции като ЦРУ, МИ6 и Джей 2 – ирландското военно разузнаване, започват да отчитат много сериозна активност на източния блок.
В края на 1972 г. КГБ организира така наречената операция „Сплаш“. Целта на занятието е да доставят оръжия на Ирландската революционна армия, която изповядва до някаква степен марксиските идеи. В случай, че се чудите дали това дори може да бъде достоверна информация, описана е доста подробно в архивите на Митрохин, който разказва секретната история на КГБ в една дълга и не толкова романтична книга.
Изпратеният кораб носи името „Редуктор“ и трябва да премине през риболовните зони, хвърляйки котва на около 50 мили от Северна Ирландия. Военната организация трябва да изчака арсенала от 70 автоматични пушки, две леки картечници, 10 валтера и около 41 600 пълнителя, покрити в специални контейнери да бъде предадено. Руснаците хвърлят оръжието в рибарските мрежи и по този начин същите ще стигнат до риболовните лодки.
Юри Андропов е дал разрешение за тази мисия, но официално не желае по никакъв начин да има връзка със СССР. Изпратеното оръжие е събрано от Западна Германия, докато военни експерти са се постарали да смажат старите пистолети със специално немско масло, премахвайки всякакви съмнения от тях.
Няколко часа след отпътуването на кораба, една риболовна лодка ще мине, за да събере всичко необходимо и да започне малката революция. Това е първата документирана доставка, но със сигурност няма да бъде последната. ИРА ще получи още много инструменти за водене на война.
КГБ се старае по всякакъв начин да отвори съветско посолство някъде в Ирландия. Пади Донеган – министър на външните работи – многократно ще отказва подобна покана. Първите преговори са документирани още през 1973 г. Неофициалните продължават десетилетия, но винаги има причина, поради която дипломацията пропада. Всеки път, когато пресата го попита защо отказва, той обяснява много просто:
„Ако СССР изпрати 22 дипломати в Дъблин, те ще дойдат с поне още 22-ма партньори. От техния общ брой около 30 ще бъдат шпиони.“
Връзката на Пади със СССР е господин „Не“ или Андрей Громико, който често е демонстрирал как може да извива ръце на западните сили и да намира вратички във всяко едно отношение. Мечтата на Москва е да стигне по-близо до Лондон и той е единственият човек за тази мисия. Громико някога е работил и като посланик в САЩ, та на този етап отварянето на ново консулство в Дъблин е елементарна задача.
Битката между Давид и Голиат може да се екранизира в преговорите на двамата с търсенето на вариант, в който никой да не пострада. Проблемът е, че Кремъл наистина иска да изпрати около поне 20-30 човека. Пади не е съгласен и на фона на желанията на Москва, той предлага да отвори ирландско посолство именно в СССР.
Руснаците са готови на компромис и позволяват целият дипломатически екип да бъде от максимум 6 души. Междувременно за Дъблин ще летят 17 души. Сделката се подписва в щабквартирата на ОН в Ню Йорк и поставя началото на една от най-новите и модерни шпионски бази на КГБ в Западна Европа. Дори и да не искаме да го признаем, това е един малък и неофициален празник.
За Дъблин ще замине Анатоли Каплин като първи посланик в Ирландия. Генади Салин ще бъде назначен за първи секретар и пресаташе, докато Виктор Липасов пристига, за да изпълнява ролята на втори секретар, заедно със съпругата си Ирина. СССР започва да реди фигурите по шахматната дъска и всичко става повече от интересно. Съветската делегация получава своите квартири на една много специална улица – Джордж Оруел.
За малкият им комплекс от приблизително 5 дка е заплатена сумата от 720 000 долара. След две години, СССР твърди, че сградите са остарели и имат нужда от нови, като смятат да съборят старата си сграда и да издигнат нова с допълнителни 18 апартамента, библиотека и дори кино. И ако жителите на Дъблин не виждат нищо лошо, всяко едно разузнаване започва да изразява недоволство и да търси нов начин да саботира руските амбиции. Хора като Майкъл Куин ще посочат някои притеснителни факти:
„Ирландското Джей 2 военно разузнаване се занимава с пълното следене на хората, които влизат и излизат от имението на улица Джордж Оруел или познато още като „Orwell Road“. Шпионите на МИ6, междувременно, са започнали активна дейност по премахването на ИРА от Северна Ирландия. Всяко мнение се разглеждаше на масата; подправени писма, пропаганда, саботиране на оръжията на ИРА, дори убийства.
Въпреки всичко, британският министър-председател Тед Хийт искаше повече. Разказваха се лъжливи истории, че ИРА се занимава с измами, вещерство и дори се твърдеше, че съветски гранатомети ще пристигнат скоро по бреговете на Ирландия. Друго предложение беше да се измислят и легенди за бомби, които причиняват рак.“
Короната губи бавно и сигурно своето влияние върху Ирландия, но няма нищо против да саботира всякакви любовни игри със СССР. Инвестицията в пропагандата е повече от добра, но по-важният въпрос: какъв успех има? Разбира се, ЦРУ също се включват в това забавление. Изданието „Washington Post“ ще заяви, че това ще бъде първия извършен преврат на руското разузнаване, който ще остане в историята на века.
За щастие група американци и западни германци работят под прикритие с Crypto AG – швейцарска компания, управлявана от Борис Хагелин. Същият е известен със създаването на специална машина за криптиране на информация, която е в арсенала на съветските агенти още от 1952 г.
Шпионите продават устройството на Хагелин на всички интересуващи се разузнавателни агенции по света. Ирландия заплаща сумата от 1.25 милиона долара в началото на 80-те години и с новото оборудване става ясно, че ЦРУ може да дешифрира всичко, което е изпращано от Дъблин.
По това време КГБ се разхожда на най-достоверното място в света – кръчмите. Удрянето на най-уязвимите групи е повече от достатъчно, защото започват да циркулират легенди за преврат от ИРА, движенията на британската армия, както и фокусирането на НАТО и изпращането на американски подводници.
Повече от 90 агента на руското разузнаване са успели да се прехвърлят директно от Великобритания в Ирландия, за да може все пак да се запази броят на дипломатите. Влизането в Англия може да се смята за по-трудна задача, но междувременно не трябва да забравяме, че Ирландия е отворена за всеки, който иска да живее там.
Свободното движение е съвсем друга история. Посолството се наблюдава и ако някой реши да се разходи, той веднага има ирландец след себе си, който не позволява на госта да се движи по план. Съветското посолство е задължено да информира Министерството на външните работи, ако има желание да посети локация извън предоставения 40-километров радиус. След заявката, ирландците доставят автомобил и шофьор, както и преводач, който винаги да ходи с дипломатите.
Генади Салин (кодово име „Сребро“) и втория секретар Виктор Липасов са под постоянно наблюдение, но съпругата на Виктор – Ирина, може да се радва на по-сериозна свобода, защото тя не е сред интересите на ирландското разузнаване. Ирина може да обикаля цялата страна и никой няма да и обърне внимание.
След доста време някой ще се сети, че госпожа Липасова също трябва да бъде поставена под наблюдение, тъй като тя спокойно е обиколила почти цяла Северна Ирландия, като освен всичко е помагала за доставките на оръжие, както и изпращала секретна информация до пара военните организации.
Липасови са се старали да изпращат и съобщения на съветските подводници, които по това време не са били малко по бреговете на Ирландия. Обикновено за тази цел са заявявали, че отиват на почивка в Донегал, където изпращали всички американски тайни чрез морзов код.
На 11 септември 1983 г. съветското посолство ще бъде обвинено в шпионаж, като ще се посочат трима от обитателите. По официални данни, същите не отговаряли на стандарта на дипломатическа мисия и тяхната работа уронва престижа на Ирландия, както и на СССР. Трима агента са изпратени обратно в СССР – Салин, Липасов и неговата съпруга. Те са работили много усилено, за да открият ядрените подводници на НАТО и всички тайни по разработката им.
Търсили са агенти, събирали са данни и в други страни и са изпращали съобщения до Москва от Дъблин. САЩ ще настоява да се прекратят и полетите на съветския Аерофлот, използван за посещения на руски граждани на територията на страната. За авиаторите има цяло отделно село, където малцина могат да изследват случващото се. След свалянето на корейски пътнически самолет, Рейгън ще поиска да се ограничи влиянието им още повече.
Поради факта, че Фитцджералд няма как да жонглира с влияние, единственото му предложение е да забрани полетите за известно време, но все пак да запази контактите с компанията.
Ситуацията не се променя и в днешно време. През 2011 г. руските дипломати в Дъблин за пореден път събират куфарите. Те са обвинение за подправянето на документи и раздаването на паспорти за руски шпиони, които заминават за САЩ. Руското посолство продължава да настоява за по-голямо пространство от няколко хиляди квадратни метра.
Притесненията са, че Москва може да се опита да направи подземен бункер и да предава сигналите под земята. Официалната версия е, че подобни планове няма и като цяло посолството на Русия е достатъчно старо, за да има нужда от обновяването.
