Хибридната война в Крим се превърна в основа за войната в Украйна днес
Ако се опитаме да опишем настоящето десетилетие и потърсим някакви отговори относно всичко преживяно, то най-вероятно ще имаме нужда от цял учебник. Светът се промени и никога няма да бъде същият. Историците могат да потвърдят, че всеки век има една европейска криза, която отново ни напомня, че не сме се променили особено еволюционно.
В началото на новия век станахме свидетели на пандемия, каквато е ситуацията с испанския вирус в края на Първата Световна война. За пореден път видяхме виждаме и война в Европа, която официално ни показва, че не сме еволюирали толкова много. Напротив, склонни сме да повтаряме всички грешки и да очакваме, че ще постигнем нещо ново. Дори електрическата кола, която е била представена през миналия век, сега отново се появява.
И тъй като войната в Украйна продължава да е едно от актуалните събития, то нека обърнем внимание на промяната на лайт мотива за 2023 г. Въпреки опитите на повечето пропагандни канали да обяснят, че НАТО е започнало тази война, до днес могат да се открият достатъчно хора в Кремъл, които ясно подчертават, че тази амбиция е била на Путин.
Разследващи журналисти от Проект Медия ясно подчертават, че този конфликт е започнал още от 2014 г. и има доста сериозни опити за превземането на украинския град Славянск. С акостирането на войски там, украинските власти започват анти-терористична операция за неутрализирането на нашествениците.
Странно е, че през 2022 г. се говори за войници, които отиват да защитават хората на Донбас, но през 2014 г. не съществуват по никакъв начин и реално се представят за подразделения , участващи в гражданската война, с които Русия няма нищо общо. Игор Стрелков признава, че докато Русия и най-вече Путин, са решили да се преструват на невинни, няма човек в Кремъл, който да не е знаел за случващото се. Стрелков е един от най-големите критици на Путин и към този момент се намира в руски затвор, очаквайки своята присъда за държавна измяна.
Евгени Жилин – друг про-кремълски кадър – често споделя, че има проблеми с опита за избухването на гражданска война, а причината се корени във факта, че хората във Харков и Одеса не са получили оръжие, за да може да се откъсне още повече територия от Русия. Още тогава е ясно, че ако руските сили не са били налични, шансовете да се стигне до война, биха били минимални.
Разследващите журналисти са категорични в някои от основните грехове на Владимир Путин, когато става въпрос за всички несгоди, случили се в Европа, при това още в началото на 2014 г. Мнозина са категорични, че неговата интервенция е допринесла за серията от проблеми, които настъпват и от които мнозина си патят и до днес.
Всеки път, когато се заговори за Украйна, Путин обича да посочва и говори за Евромайдана и неговите ефекти. В неговата глава, а и можем да го разберем, след като свободното слово в Русия е някаква много странно отклонение, това е била революция/преврат срещу Виктор Янукович – марионетната фигура, която трябва да обслужва интересите на Русия – и е подсилена от НАТО. Ако сте срещали подобни твърдения и разпространяване на такава информация, просто не се изненадвайте, повтарянето на една лъжа, докато най-накрая не започне да се усеща като истина.
Не е трудно да открием, че именно Путин е човекът, който провокира най-сериозно целия Евромайдан. Янукович прави всичко възможно, за да угоди на своя руски господар. Преди изобщо да се появи предложение за ЕС, Русия официално предлага друг граничен съюз, който да позволи да се прибират всички активи на Украйна, при това по ускорена процедура. Планът е изисквал саботирането на Украйна да влезе в ЕС, създаването на про-руски настроения, които да свалят доверието в украинските власти и техните решения. Ако обърнете внимание на историята и фактите, Русия прави същото и с Молдова, изпращайки своята агентура да мъти водата.
Лица като Кирил Флоров – представител на православните застъпници и един от добрите кадри в Кремъл – е изпратен в Одеса, за да създава така наречения анти-Майдан. Тъй като през същата 2014 г. Флоров става известен, украински хакери пробиват електронната му поща и откриват кореспонденция с друга поща, чийто домейн води до Института на CIS.
Флоров представя своя план за въвличане в така наречения „Съюз без граници“ на 13 август. Малко след това става ясно, че човекът от другата страна е Валери Викторович Солоха и съкращението svv, до което се изпраща документа, официално показва, че Солоха е съветник на въпросния институт. Флоров комуникира по-късно с ФСБ в Молдова и Транснистрия. 5-то отделение на ФСБ е същото, което през 2022 г. лъже Путин, че армията му ще бъде посрещната с хляб и сол.
5-то отделение на ФСБ посочва през годините назад, че Украйна ще се включи в руския измислен съюз, ала и това не се случва толкова добре. През 2013 г. Янукович се среща най-често с Путин, дори пресъздават традиционната съветска целувка на дружбата и въпреки постоянните напъни и изискването на Путин, че Украйна трябва да влезе в този съюз, а не в ЕС, Янукович играе своята роля малко по-умерено, изпълнявайки всички заръки.
Виктор Медведчук и Сергей Глазаев са командировани в Украйна повече от 13 години, за да обясняват каква трагедия ще бъде за страната да влезе в ЕС – може да откриете прилики и в действията на други личности в момента. Постоянните им опити се провалят, тъй като украинците имат съвсем други планове за своята страна. Първото руско наказание е блокирането на границите с Украйна и активното влошаване на търговските отношения. В средата на август 2013 г. започват щателни проверки на всички стоки от Украйна за Русия. Всички стоки се разтоварват, претеглят и проверяват. Това създава километрични колони и забавяне, както и фалит на някои по-дребни търговци.
През същата 2013 г. черноморската флота и ескадрила от Су-24 правят тренировъчна мисия на обезлюден бряг около Феодосия. Мнозина виждат това като една генерална репетиция за нападението в Крим. Веднага се появяват и достатъчно интересни коментари от експерти, които многократно подчертават, че най-вероятно ще става въпрос за реална операция в близко бъдеще. През ноември идва и следващата изненада, Янукович отказва да подпише сделка с ЕС и отказва. Сергей Глазаев е назначен за асистент в Руско-украинските отношения.
През 2016 г. украински хакери отново успяват да пробият мейла на Сорков, където няколко пъти подчертава, че нагласите към Русия не са се променили. Въпреки политическите, икономическите и военните маневри, украинците продължават да предпочитат ЕС, отколкото някаква колаборация с Русия. Проведеното руско проучване в Украйна показва, че все още 58% от жителите искат да заложат на ЕС, отколкото на Русия. В навечерието на така наречения Евромайдан, Глазаев и Медведчук ще направят рок концерт с името „Ние сме едно“, където са извикани най-различни руски звезди, включително „Любе“. Това е и последният момент, когато в Киев ще се веят руски и украински знамена.
Путин няколко пъти заявява, че няма да има присъствие на руски военни в Донбас, ако не е имало Евромайдан, но и ако марионетката му – Янукович беше подписал документите за ЕС, отново нямаше да има Евромайдан. Следователно кой точно е виновен за агресията? Отговорете си сами.
Анексирането на Крим идва с още един особен руски виц. Някои от разследващите журналисти многократно посочват, че повечето войници са получили медал „За връщането на Крим“, а посочената дата е 20 февруари 2014 г.
По същото време Путин официално заявява, че никога не е искал да се намесва, докато не се случва Евромайдана – в неговата вселена, това е въоръжен преврат. Въпреки това, руските войници получават медал за 20 февруари, докато Янукович е още на власт, а на 21 февруари започва руската операция за анексирането на Крим. Лавров по-късно ще заяви, че това било техническо недоразумение, но остана ли човек, който да вярва на подобни „случайни“ грешки?
Един ден може да не е толкова важен, но една версия е, че Руската федерация изпраща войници именно тогава, докато Янукович е все още на власт, следователно се допуска, че Путин е имал планове за подобни действия много по-рано. Кремъл е търсил лица за сериозна агитация в лицето на локалния кримски елит, както и на про-руски политици. Сред последните е и г-н Константин Затулин, който е една от фигурите за прословутата „Руска пролет“.
Последният често говори, че Крим трябва да е част от Русия, продължавайки дългата и тежка агония на руската амбиция. Друг оратор на Руската Федерация е Константин Малофеев, той финансира така наречения анти-Майдан. Сергей Аксенов заема поста на кримски представител на „Руско обединение“, пазещо правата на руснаците в Украйна. Към тях през февруари пристига и Владислав Сурков. Въпросният господин започва да мисли за изграждането на популярния кримски мост. Сурков прекарва една седмица и след това се връща в Москва и споделя, че без намесата на външна сила, руския елит и всички локални политици няма да успеят да вземат властта.
Консулът на Крим Владимир Константинов подчертава, че ако Янукович падне, Крим може да се раздели от Украйна. Почти всички руски политици се прибират в Москва на 20 февруари, а това е притеснителен факт.
След това пристигат ветерани, които се дегизират като туристи. Те обаче не са достатъчно, за да се постигне руската революция. Общо взето ще открием, че на 20 февруари започва превземането на Крим и приключва на 18 март в Кремъл. Историята ясно ни показва, че тази лесна задача ще засили руския апетит към територия. Малко след успехите в Крим, Путин започва да подчертава, че емоцията е заляла Югоизточните части на Украйна. И така погледът продължава към Донецк, Запорожие, Луганск, Одеса и Харков. За тези локации се твърди, че са про-руски ориентирани.
През януари и февруари се правят протести срещу Евромайдана или анти-Майдана. На 23 февруари пристигат „туристи“ в Донецк и Одеса, а в Харков пристигат на 26 февруари. Юри Апучтин ще започне да бъде един от главните активисти, които ще искат помощ от Крим, за да може да се отделят от Украйна, а неговите напъни ще бъдат наградени с получаването на сериозен пост в Харков. По думите на разследващите журналисти, както и от хакерите, в края на февруари има сериозни приходи за донбанските казаци, които трябвало да започнат про-руското движение.
В електронната поща на Сурков има изпратен лист с активистите, а по-късно има изпратено искане за оборудване, бронирани жилетки, оръжие, коли и заплата от 400 долара на човек. Тъй като в Донбас е трудно да се призоват военни, трябва да има повод. Ето защо повечето сенатори и говорителят Валентина Матвиенко заявяват, че Владимир Путин е отговорил на молбата им да се използват въоръжени сили, докато ситуацията в Украйна не се нормализира. Кметове и говорители, повечето с про-руски настроения, започват да искат помощ от Русия, а не от Украйна.
Глазаев ще побърза да нагнети обстановката и също ще поиска помощ от руската армия, за да започне така наречената друга революция. На 3-ти март в Донецк ще се появи Павел Губарев, който някога е членувал в нео-нацисткото движение „Руско Национално Обединение“.
Скоро няма руска марионетка, която да не благодари на Путин за интервенцията и предоставената военна помощ. Същото правят и някои кадри от Мариупол, но там удрят на камък. Тъй като повечето руски активисти нямат особени шансове и срещат съпротива.
Киев няма как да отвърне на удара, тъй като все още започва възстановяването им от Евромайдана. В този ключов момент започва по-сериозната акция и късането на живо месо. В някои области не е възможно да се постигне всичко само с протести и туристи, но през пролетта на 2014 г. започва по-горчивата реалност. В някои от югоизточните региони стартират бомбардировки и стрелба с артилерия.
Сателитни снимки, видеа, изтичане на данни от войната в Донбас показват, че има много сериозна намеса от съседите. Именно разследващата международна група Bellingcat посочва, че сваления MH-17 е ударен с ракета, която излита от руска територия, а не от украинска. Путин първи заплашва тогавашния президент Александър Турчинов, като подчертава, че ако има намеса на армията и стрелба по мирни граждани, руската армия ще се намеси, поне това гласи неговото официално обръщение на 14-ти април.
Донбас губи своите позиции, тъй като повечето про-руски лидери са арестувани, средствата най-вероятно пресъхват и няма много въздух за по-сериозни действия. След като нищо не става с протест, трябва да има оръжие и то ще помогне на мнозина за цялото действие. Стрелков започва да организира протести срещу така наречената Киевска хунта и започва да плаче за руска въоръжена помощ.
Разследващите журналисти посочват, че той е започнал своята кампания на 6-7 април 2014 г. След анексирането на Крим е ясно, че местното население вече не е толкова топло настроено към Русия. Скоро става ясно, че популацията не се връзва толкова лесно на руските активисти и вече е необходимо използването на оръжие. На 6 април се правят едни и същи събирания между Донецк, Луганск и Харков. Докато четете тези редове, спомнете си и подобни протести за мир и неутралитет, които се водиха в някои други градове.
В Донецк се щурмува местната администрация и този път протестиращите имат оръжие. На следващия ден се обявява и съществуването на Донецка Народна Република. В Луганск се случва почти същото, но там е необходим месец, за да се потуши напрежението. Харков се обявява за независим на 7 април. Игор Стрелков официално посочва, че е рекрутирал украински и руски ветерани, които да помогнат за Крим.
Същите сега трябвало да бъдат изпратени и в новите републики. Андрей Пичук ще сподели, че след анексацията на Крим е имало молба от други региони да „помогнат“ и да освободят градовете, като дори щели да приемат всякаква форма на помощ, за да бъдат независими. Разбира се, подобни разговори е имало само от малцината про-руски лидери и техните подчинени, но не и сред местното население, което не е искало . Александър Бородай признава, че при всяка среща със Стрелков, трябва да му предоставя доста сериозни суми, с които да се поддържа неговата въоръжена милиция, а произходът на тези пари, както той самият казва, може „лесно да се досетите“.
Стрелков пристига на 12 април в Славянск, разоръжава полицията и се представа за зелено човече от Крим. Украинският президент Турчинов стартира анти-терористична операция в Украйна. Самият Серков много пъти критикува Путин, но в неговата отворена комуникация, както по-късно потвърждава BBC и Bellingcat, присъства името Владимир Иванович. Двете медии доказват, независимо една от друга, че зад този псевдоним седи генерал Андрей Бурлак от ФСБ. Това едва ли е изненада, особено след като е ясно, че Стрелков не може да направи нещо, без да има благословия от по-високо ниво.
Някои от очевидците по-късно разказват, че има около 35 хиляди доброволци от Русия за периода между 2014-2016 г. Това са представителите на националните болшевики, нео-нацисти и други крайни фракции. До края на 2014 г. ще се води доста сериозна война на територията на Луганск и Донецк. Украинците искат да прережат достъпа на оръжие, което минава през руската граница до ръцете на сепаратистите. Русия започва да обстрелва украински позиции от своята собствена територия. Кремъл отрича, Белингкат доказва точно това с помощта на сателитни изображения.
През 2014 г. идват и така наречените „страдалци“ от Донбас, които са изслушани от Путин и молят за военна помощ. Войници пристигат, но под формата на хибридна формация. Войната продължава до септември и накрая се подписва Минско споразумение, където Украйна трябва а предаде Донбас. През 2015 г. отново се стига до напрежение и водене на война. И така до 2016 г. Следващият епизод идва през 2022 г. и в момента го наблюдаваме.
Заключението от тази доста дълга история е едно, през цялото време се води хибридна война, която дава поводи за военна намеса на Русия и за представянето на най-абсурдни факти като оправдания. Твърденията за извършването на геноцид, които са отречени от всяка една институция, защитаваща правата на човека, също отпадат. След като няма някаква по-сериозна санкция или офанзива, Кремъл продължава своята активна дейност, като миналата година ясно подчертава, че е дошло време за денацификация на Украйна. Познатият похват не изненадва никого, а най-удобно за повечето тролове е да обвиняват другите за техните основни грехове.
На фона на всичко това е очевидно, че ескалацията на една хибридна война може да доведе до по-сериозен военен конфликт и зверски кръвопролития. И нека попитаме: ако тази война е следствие на хибридната и се размине безнаказано, каква може да е следващата война? Нека припомним, че Айнщайн е казал:
„Не знам с какво оръжие ще се води 3-тата Световна война, но 4-тата ще се води с камъни и пръчки.“
